Скъпоценните и твърде големи обещания
Великият план на щастие на Небесния Отец включва ученията, обредите, заветите и скъпоценните и твърде големи обещания, чрез които можем да станем участници в божественото естество.
Едно от най-големите изпитания, с които се сблъсква всеки от нас ежедневно, е да не позволяваме на светските грижи толкова да поглъщат времето и енергията ни, че да пренебрегваме това, което е най-важно и вечно. Твърде лесно можем да бъдем отклонявани от това да си спомняме и да се съсредоточаваме върху ключови духовни приоритети поради многото отговорности и натовареното ни ежедневие. Понякога се опитваме да тичаме толкова бързо, че можем да забравяме накъде отиваме и защо тичаме.
Апостол Петър ни напомня, че за последователите на Исус Христос „Неговата божествена сила ни е подарила всичко, което е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила,
чрез които се подариха скъпоценните ни и твърде големи обещания, за да стане(м) чрез тях участници в божественото естество, като (сме) избягали от произлязлото от похотта разложение в света“.
Моето послание набляга на важността на описаните от Петър скъпоценни и твърде големи обещания, които наистина ни напомнят накъде вървим по време на земния си път и защо. Също така ще обсъдя ролята на Господния ден, светия храм и нашите домове в това да ни помагат да си спомняме тези важни духовни обещания.
Искрено се моля Светият Дух да учи всеки един от нас, докато обмисляме заедно тези важни истини.
Нашата божествена същност
Великият план на щастие на нашия Небесен Отец включва ученията, обредите, заветите и скъпоценните и твърде големи обещания, чрез които можем да станем участници в божественото естество. Неговият план определя нашата вечна същност и пътя, който трябва да следваме, за да се учим, променяме, израстваме и в крайна сметка да живеем с Него завинаги.
Както е обяснено в „Семейството: прокламация към света“
„Всички човешки същества – мъже и жени – са създадени по образа на Бог. Всички те са възлюбени духовни синове или дъщери на небесни родители и като такива всички имат божествена природа и съдба. …
В доземната действителност духовните синове и дъщери познавали и почитали Бог като техен Вечен Отец и приели Неговия план, чрез който чедата Му могат да получат физически тела и да придобият земен опит, за да напреднат към съвършенство и напълно да осъзнаят своята божествена съдба като наследници на вечен живот“.
Бог обещава на Своите чеда, че ако следват правилата на Неговия план и примера на Неговия Възлюбен Син, спазват заповедите и вярно устоят до края, чрез силата на Изкуплението на Спасителя „ще има(т) вечен живот, който дар е най-великият от всички Божии дарове“. Вечният живот е най-скъпоценното и най-голямото обещание.
Духовно прераждне
Разбираме по-пълно скъпоценните и твърде големи обещания и започваме да ставаме участници в божественото естество, като приемаме призованието на Господ към слава и сила. Както е описано от Петър, изпълняваме това призование, като се стремим да избягваме покварата в света.
Когато бързаме напред, покорявайки се с вяра в Спасителя, тогава, поради Неговото Единение и чрез силата на Светия Дух, настъпва „голяма промяна в нас, в сърцата ни, та да нямаме повече склонност да вършим зло, а да вършим добро непрестанно“. Ние биваме „родени отново, да, родени от Бога, променени от плътското си и паднало състояние в състояние на праведност, като (биваме) изкупени от Бога“. „Затова, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново“.
Такава цялостна промяна в същността ни обикновено не става бързо или изведнъж. Подобно на Спасителя, ние също „първоначално не получ(аваме) от пълнотата, а получава(ме) благодат след благодат“. „Защото ето, така казва Господ Бог: Аз ще давам на чедата човешки ред по ред, правило след правило, тук малко и там малко; и благословени са онези, които се вслушат в Моите учения и дават ухо на Моя съвет, защото ще се научат на мъдрост“.
Свещеническите обреди и свещените завети имат съществено значение в този продължаващ процес на духовно прераждане, а също така са средствата, чрез които Бог е определил да получаваме Неговите скъпоценни и твърде големи обещания. Когато приемаме обредите достойно и постоянно си спомняме за тях, това отваря канал към небесата, по който силата на божествеността може да се излива в живота ни. Когато с непоклатимост почитаме заветите и винаги си спомняме за тях, това ни дава цел и потвърждава благословиите, както в смъртността, така и във вечността.
Например, в зависимост от нашата вярност, Бог ни обещава постоянното спътничество на третия член на Божеството, именно Светия Дух, че чрез Единението на Исус Христос можем да получим и да запазим завинаги опрощение на греховете си, че можем да получаваме мир в този свят, че Спасителят е скъсал връзките на смъртта и победил гроба и че семействата могат да бъдат заедно за цялата вечност.
Разбираемо е всички скъпоценни и твърде големи обещания, които Небесният Отец предлага на Своите чеда, да не могат да бъдат изброени или описани в пълнота. Обаче, дори непълният списък с обещани благословии, който току-що представих, трябва да кара всеки един от нас да бъде „така удивен“ и да „падне и (да) се поклони на Отца“ в името на Исус Христос.
Да си спомняме обещанията
Президент Лоренцо Сноу предупреждава: „Ние сме твърде предразположени бързо да забравяме великата цел на живота, причината, поради която нашият Небесен Отец ни е изпратил тук в земния живот, както и святото призование, с което сме били призовани; и затова, вместо да се издигаме над дребните преходни неща,… ние твърде често си позволяваме да се принизяваме до нивото на света, без да черпим от осигурената от Бог помощ, която единствена може да ни прави способни да… преодоляваме (тези преходни неща)“.
Господният ден и светият храм са два конкретни източника на божествена помощ, осигурени от Бог, които да ни помагат да се издигаме над нивото и покварата на света. Първоначално може да мислим, че най-важните цели на освещаването на Господния ден и посещаването на храма са свързани, но самостоятелни. Аз обаче вярвам, че тези две цели са съвсем еднакви и действат заедно, за да ни укрепват духовно като отделни хора и в домовете ни.
Господният Ден
След като Бог сътворява всичко, Той си почива на седмия ден и заповядва един ден от всяка седмица да бъде време за почивка, което да помага на хората да си спомнят за Него. Господният ден е време за Бог, свято време, специално посветено на това да Му се покланяме, да приемаме и да си спомняме Неговите скъпоценни и твърде големи обещания.
В тази диспенсация Господ заявява:
„И за да може по-пълно да се запазиш неопетнен от света, иди в молитвения дом и принеси в жертва свещенодействията си на Моя свят ден.
Защото наистина, това е ден, който ти е назначен, за да си починеш от трудовете си и да се поклониш на Всевишния“.
Така през Господния ден ние се покланяме на Отца в името на Сина, като участваме в обреди и учим за заветите, сключваме такива, спомняме си за тях и ги подновяваме. През Неговия свят ден нашите мисли, действия и поведение са знак, който даваме на Бог и израз на обичта ни към Него.
Допълнителна цел на Господния ден е да издига мислите ни от светското към благословиите на вечността. Отделяйки се през това свещено време от ежедневния ни забързан живот, ние можем да „погле(ждаме) към Бог и да жив(еем)“, като приемаме и си спомняме за скъпоценните и твърде големи обещания, чрез които ставаме участници в божественото естество.
Светият храм
Господ винаги е заповядвал на Своя народ да строи храмове – свети места, в които достойни светии извършват свещени евангелски церемонии и обреди за себе си и за починалите. Храмовете са най-светите от всички места за поклонение. Храмът е буквално домът Господен, свято място, специално отделено, за да се покланяме на Бог и да получаваме и да си спомняме за Неговите скъпоценни и твърде големи обещания.
В тази диспенсация Господ наставлява: „Организирайте се; подгответе всяко нужно нещо; и създайте дом, тъкмо дом на молитва, дом на постене, дом на вяра, дом на познание, дом на слава, дом на ред, дом Божи“. В основата на храмовото поклонение е участието в обреди и това да научаваме за завети, да ги сключваме и да си спомняме за тях. В храма ние мислим, действаме и се обличаме по различен начин в сравнение с други места, които може често да посещаваме.
Основната цел на храма е да издига погледа ни от светското към благословиите на вечността. Отделяйки се за кратко от познатия ни свят, ние можем да „погле(ждаме) към Бог и да жив(еем), като получаваме и си спомняме за скъпоценните и твърде големи обещания, чрез които ставаме участници в божественото естество.
Моля обърнете внимание, че Господният ден и храмът са съответно свято време и свято място, специално посветени, за да се покланяме на Бог, да получаваме и да си спомняме скъпоценните и твърде големите Му обещания за Неговите чеда. Както е постановено от Бог, основните цели на тези два божествени източника на помощ са съвсем еднакви: по въздействащ и повтарящ се начин да насочват вниманието ни към нашия Небесен Отец, Неговия Единороден Син, Светия Дух и обещанията, свързани с обредите и заветите на Възстановеното Евангелие на Спасителя.
Нашите домове
Важно е домът да бъде най-доброто съчетание на време и място, в рамките на което отделните хора и семействата да си спомнят най-добре големите и скъпоценни Божии обещания. Да излизаме от домовете си, за да присъстваме на неделни събрания и за да отиваме в светите храмове, е жизнено важно, но не и достатъчно. Само ако носим обратно с нас в домовете си получените от тези свети дейности дух и сила, ще можем да оставаме съсредоточени върху великите цели на смъртния живот и да преодоляваме покварата на света. Преживяванията ни през Господния ден и в храма трябва да бъдат духовен катализатор, който изпълва отделните хора, семействата и домовете с неща, които непрестанно напомнят за научените ключови уроци, с присъствието и силата на Светия Дух, с продължаващо и задълбочаващо се обръщане към Господ Исус Христос и със „съвършена светла надежда“ в Божиите вечни обещания.
Господният ден и храмът могат да ни помагат да установяваме в домовете си „още по-превъзходен път“, като „съб(ираме) в Христос всичко – това, което е небесно и земно“. Това, което правим в домовете с Неговото свято време и това, което научаваме на Неговото свято място, има съществено значение, за да ставаме участници в божественото естество.
Обещание и свидетелство
Лесно можем да бъдем завладени от ежедневните и еднообразни грижи на смъртността. Да спим, да се храним, да се обличаме, да работим, да играем, да правим упражнения и много други обикновени дейности са необходими и важни. Но в крайна сметка, това, в което се превръщаме, се дължи на познанието ни и желанието ни да се учим от Отца, Сина и Светия Дух, а не просто на съвкупността от ежедневните ни стремежи през живота.
Евангелието е много повече от обикновен списък с различни задачи за деня; то по-скоро е великолепен гоблен от истини, „стройно сглобен(и)“ и вплетени заедно, предназначени да ни помагат да ставаме като нашия Небесен Отец и Господ Исус Христос, дори участници в божественото естество. Наистина, ние биваме заслепявани, като „гледаме оттатък знака“, когато тази върховна духовна реалност бива засенчвана от грижите, притесненията и нехайството на света.
Като проявяваме мъдрост и каним Светия Дух за свой водач, аз ви обещавам, че Той ще ни учи какво е истина. „Благ свидетел за Христос, (Той) душите (ни) (ще) озари“ с разбиране за небесата, докато се стремим да изпълняваме своята вечна съдба и да ставаме участници в божественото естество.
Свидетелствам, че скъпоценните и твърде големи обещания, свързани с обредите и сключените завети, са сигурни. Господ заявява следното:
„Аз ви давам напътствия как трябва да се държите пред Мен, та това да ви се върне за ваше спасение.
Аз, Господ, съм обвързан, когато вие вършите каквото Аз казвам; но когато не вършите каквото Аз казвам, вие нямате обещание“.
Свидетелствам, че нашият Небесен Отец живее и е Създателят на плана на спасение. Исус Христос е Неговият Единороден Син, нашият Спасител и Изкупител. Той живее. Свидетелствам, че планът и обещанията на Отца, Единението на Спасителя и спътничеството на Светия Дух правят възможно да имаме „мир в този свят и вечен живот в идния свят“. За тези неща свидетелствам в святото име на Господ Исус Христос, амин.