Обща конференция
Свещеничеството на Мелхиседек и ключовете
Обща конференция, април 2020 г.


2:3

Свещеничеството на Мелхиседек и ключовете

В Църквата властта на свещеничество се упражнява под ръководството на свещенически ръководител, който е носител на ключовете на това свещеничество.

Избрах да говоря още за свещеничеството на Бог – темата, по която вече говориха трима говорители, които ни учиха за това как свещеничеството благославя младите жени, младите мъже и жените.

Свещеничеството е божествена сила и власт, които са ни поверени, за да бъдат упражнявани за делото на Бог в полза на всички Негови чеда. Свещеничеството не е равнозначно на хората, ръкоположени в свещенически сан, нито на тези, които упражняват неговата власт. Мъжете-носители на свещеничеството не са самото свещеничество. Въпреки че не трябва да наричаме ръкоположените мъже с думата свещеничеството, е уместно да ги наричаме носители на свещеничеството.

Силата на свещеничеството съществува както в Църквата, така и в семейната организация. Обаче свещеническата сила и свещеническата власт действат по различен начин в Църквата и в семейството. Всичко това е съгласно принципите, постановени от Господ. Целта на плана на Бог е да води Своите чеда към вечен живот. Земните семейства имат съществено значение в този план. Църквата съществува, за да предоставя необходимите учения, власт и обреди, за да може семейните взаимоотношения да продължат във вечността. Така връзката между семейната организация и Църквата на Исус Христос води до взаимно укрепване. Благословиите на свещеничеството – като пълнотата на Евангелието и обредите като кръщение, получаване дара на Светия Дух, храмово надаряване и вечен брак – са достъпни както за жените, така и за мъжете1.

Свещеничеството, за което говорим тук, е свещеничеството на Мелхиседек, възстановено в началото на Възстановяването на Евангелието. Джозеф Смит и Оливър Каудъри са ръкоположени от Петър, Яков и Йоан, които обявяват, че „притежават ключовете на царството и на диспенсацията на пълнотата на времената“ (Учение и завети 128:20). Тези старши апостоли са получили тази власт от Самия Спасител. Всяка друга власт или останалите санове на свещеничеството са допълнения към свещеничеството на Мелхиседек (вж. Учение и завети 107:5), защото то „държи правото на председателството и има сила и власт над всички служби в църквата да ръководи в духовните неща“ (Учение и завети 107:8).

В Църквата властта на по-висшето свещеничество, свещеничеството на Мелхиседек, и по-нисшето, свещеничеството на Аарон, се упражнява под ръководството на свещенически ръководител, като например епископ или президент, който е носител на ключовете на това свещеничество. За да разберем упражняването на свещеническата власт в Църквата, трябва да разберем принципа на свещеническите ключове.

Ключовете на свещеничеството на Мелхиседек за царството са предадени от Петър, Яков и Йоан, но с това не приключва възстановяването на свещеническите ключове. Някои ключове на свещеничеството идват по-нататък. Както президент Айринг току-що обясни толкова убедително, след освещаването на първия храм в тази диспенсация, в Къртлънд, Охайо, трима пророци, Моисей, Илияс и Илия, възстановяват „ключовете на тази диспенсация“, в това число ключовете, свързани със събирането на Израил и работата на Господните храмове (вж. Учение и завети 110).

Най-познатият пример за действието на ключовете е при извършването на свещенически обреди. Обредът е тържествено действие, което символизира сключване на завети и обещания за благословии. В Църквата всички обреди се извършват след упълномощаване от свещенически ръководител, който е носител на ключовете за съответния обред.

Обредите най-често се извършват от мъже, които са ръкоположени в сан на свещеничеството и действат под ръководството на носител на свещенически ключове. Например, при обреда на причастието носителите на различните санове на свещеничеството на Аарон действат съгласно ключовете и под ръководството на епископа, който е носител на ключовете на свещеничеството на Аарон. Същият принцип се отнася и за свещеническите обреди, извършвани от жени в храма. Макар че на жените не се дава свещенически сан, те извършват свещени храмови обреди съгласно упълномощаване от президента на храма, който е носител на ключовете за обредите в храма.

Друг пример за свещеническа власт под ръководството на носител на ключовете е, когато мъже и жени биват призовани да преподават Евангелието, независимо дали в уроци в своите райони или на мисия. Други примери са хората на ръководни позиции в райони, които упражняват свещеническа власт като ръководители при изпълнение на призование и съгласно отделянето и ръководството на свещеническия ръководител, който е носител на ключовете в района или кола. Именно така се упражнява и използва властта и силата на свещеничеството в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни2.

В семействата на светиите от последните дни също се упражнява свещеническа власт и се осъществяват нейните благословии. Под семейства разбирам мъж-носител на свещеничеството и жена, които са сключили брак, плюс техните деца. Включвам и вариациите, различаващи се от идеалните връзки, като тези, причинени от смърт или развод.

Принципът, че свещеническата власт може да бъде упражнявана само под ръководството на този, който е носител на ключовете за тази отговорност, е основен в Църквата, но не се отнася за семейството. Например, бащата упражнява свещеничеството и председателства в своето семейство съгласно властта на свещеничеството, на което е носител. Не е нужно да бъде ръководен или да получава одобрение от носител на свещенически ключове, за да извършва различни семейни функции. Сред тях са: съветване на членове на семейството, провеждане на семейни събрания, даване на свещенически благословии на съпругата и децата или даване на благословии за изцеление на близки или на други хора3. Църковните ръководители учат членовете на семейството, но не ръководят упражняването на свещеническата власт в семейството.

Същият принцип важи, когато бащата липсва и майката ръководи семейството. Тя председателства в своя дом и способства за внасяне на силата и благословиите на свещеничеството в семейството ѝ чрез нейното надаряване и запечатване в храма. Макар и да не е упълномощена да дава свещеническите благословии, които може да бъдат давани само от носители на съответния сан в свещеничеството, тя може да изпълнява всички останали функции на семеен ръководител. По този начин тя упражнява силата на свещеничеството в полза на децата, над които председателства в позицията си на ръководител на семейството4.

Ако бащите възвеличават своето свещеничество в семействата си, това ще реализира мисията на Църквата толкова, колкото всяко друго нещо, което могат да правят. Бащите, които са носители на свещеничеството на Мелхиседек, трябва да упражняват своята власт „чрез убеждаване, дълготърпение, чрез благост, кротост и чрез любов нелицемерна“ (Учение и завети 121:41). Този висш стандарт за упражняване на свещеническата власт е най-важен в семейството. Носителите на свещеничеството също следва да спазват заповедите, за да имат силата на свещеничеството и така да дават благословии на членовете на семействата си. Те трябва да развиват любящи семейни взаимоотношения, за да могат членовете на семейството да имат желание да искат благословии от тях. Родителите трябва също така да насърчават даването на повече свещенически благословии в семейството5.

По време на тези събрания на конференцията, докато търсим кратко убежище от земните ни грижи поради опустошителната пандемия, ние бяхме учени на велики принципи на вечността. Насърчавам всички да се стремят да имат духовните очи да виждат, разбират и приемат тези истини на вечността, за да може телата ни да бъдат „изпълнени със светлина“ (3 Нефи 13:22).

В Своята проповед към множествата, записана в Библията и Книгата на Мормон, Спасителят учи, че смъртните ни тела могат да бъдат изпълнени или със светлина, или с мрак. Ние, разбира се, желаем да бъдем изпълнени със светлина, а Спасителят ни учи как може да направим това. Трябва да се вслушваме в послания за истините на вечността. Той дава пример с очите ни, чрез които приемаме светлина в телата си. Ако окото ни „е здраво“, с други думи, ако се съсредоточаваме върху това да получаваме вечна светлина и разбиране, Той обяснява, че „цялото… тяло ще бъде изпълнено със светлина“ (Матей 6:22, 3 Нефи 13:22). Но ако „окото… бъде зло“, т.е. ако търсим зло и го приемаме в телата си, Той предупреждава: „Цялото… тяло ще бъде изпълнено с мрак“ (стих 23). С други думи, светлината или мракът в телата ни зависят от това как виждаме или възприемаме вечните истини, на които сме учени.

Трябва да следваме поканата на Спасителя да търсим и да се молим за разбиране за истините на вечността. Той ни уверява, че нашият Отец в небесата желае да научи всички на истините, които търсят (вж. 3 Нефи 14:8). Ако желаем това и очите ни са готови да приемат, Спасителят обещава, че истините на вечността ще ни бъдат разкривани (вж. 3 Нефи 14:7–8).

И обратното, Сатана копнее да обърква мисленето ни или да отклонява разбирането ни за важните въпроси, като например упражняването на Божието свещеничество. Спасителят предупреждава за такива „лъжливи пророци, които идват при (нас) с овчи кожи, а отвътре са вълци-грабители“ (3 Нефи 14:15). Той ни дава следния модел, за да ни помага да избираме истината сред различните учения, които може да ни объркат: „По плодовете им ще ги познаете“ – учи Той (3 Нефи 14:16). „Не може добро дърво да дава лоши плодове; или лошо дърво да дава добри плодове“ (стих 18). Затова трябва да търсим резултатите, т.е. „плодовете“ от принципите, на които сме учени, и хората, които ги преподават. Това е най-добрият отговор на много от възраженията, които чуваме против Църквата и нейните учения, правила и ръководители. Следвайте модела, на който ни учи Спасителят. Търсете плодовете – резултатите.

Когато размишляваме над плодовете на Евангелието и възстановената Църква на Исус Христос, ние се радваме как в рамките на живота на нейните все още живи членове, Църквата се е разраснала от местни конгрегации в междупланинския запад на САЩ до наши дни, когато по-голямата част от нейните над 16 милиона членове живеят извън Съединените щати. При този растеж усещаме увеличаване на способността на Църквата да помага на своите членове. Ние си помагаме при спазването на заповедите, изпълняването на отговорностите за проповядване на Евангелието, при събирането на Израил и строежа на храмове по целия свят.

Водени сме от пророк, президент Ръсел М. Нелдън, чрез чието водачество Господ постига напредъка, който усещаме през тези повече от две години под негово ръководство. Сега ще имаме удоволствието да чуем президент Нелсън, който ще ни учи как в тези трудни времена да продължаваме да напредваме във възстановената Църква на Исус Христос.

Свидетелствам за истинността на тези неща и се моля заедно с вас за нашия пророк, когото ще чуем сега, в името на Исус Христос, амин.