Служение
Нека помагаме и се грижим, както би го правил Спасителят, особено на тези, които имаме привилегията да обичаме и на които ни е възложено да служим.
Скъпи братя и сестри, приятели, добре дошли на общата конференция!
След общата конференция миналия октомври сестра Гонг и аз минахме през Центъра за конференции, за да ви поздравим и да чуем за ваши преживявания, свързани с Евангелието.
Нашите членове от Мексико казаха: „Hoy es el tiempo de México“ („Дойде времето на Мексико“).
Научихме, че Гили и Мери са приятелки от Англия. Когато Мери се присъединила към Църквата, останала на улицата. Гили великодушно я поканила да живее при нея. Изпълнена с вяра, Гили казва: „Никога не съм се съмнявала, че Господ е с мен“. По време на конференцията Гили също имаше радостна среща със сестрата мисионерка, която ѝ преподава преди 47 години.
Джеф и съпругата му Мелиса присъстваха на общата конференция за пръв път. Джеф, който преди е играл професионален бейзбол (като кетчър), сега е лекар анестезиолог. Той ми каза: „За моя голяма изненада, се подготвям за кръщение, тъй като това изглежда като най-истинския и честен начин на живот“.
По-рано Мелиса се била извинила на определения за Джеф служещ брат с думите: „Джеф не иска „бели ризи“ в дома ни“. Служещият брат казал: „Ще намеря начин“. Сега той и Джеф са добри приятели. На кръщението на Джеф се срещнах с конгрегация от светии от последните дни, които Джеф, Мелиса и дъщеря им Шарлът обичат.
Като последователи на Исус Христос ние се стремим да служим на другите, както би го правил Той, тъй като има хора, очакващи промяна в живота си.
Когато Пеги ми каза, че след 31 години брак съпругът ѝ Джон ще бъде кръстен, попитах какво се е променило.
Пеги каза: „С Джон изучавахме Новия завет чрез Следвайте Ме, елате с Мен и Джон попита за учение на Църквата“.
Пеги му отговорила: „Нека поканим мисионерите“.
Джон казал: „Никакви мисионери, освен ако не дойде и моят приятел“. През изминалите 10 години служещият брат на Джон се бил превърнал в негов доверен приятел. (Замислих се какво ли щеше да стане, ако служещият брат на Джон беше спрял да го посещава след една, две или девет години.)
Джон слушал. Прочел Книгата на Мормон с истинско намерение. Когато мисионерите поканили Джон да бъде кръстен, той казал „Да“. Пеги каза: „Направо паднах от стола си и започнах да плача“.
Джон каза: „Променях се, докато се приближавах до Господ“. По-късно Джон и Пеги били запечатани в светия храм. Миналия декември Джон почина на 92 години. Пеги казва: „Джон винаги е бил добър човек, но се промени по прекрасен начин, след като беше кръстен“.
По време на пандемията от COVID-19 сестра Гонг и аз се запознахме с Меб и Джени чрез видео разговор. (Запознахме се с много прекрасни двойки и хора чрез видео разговори по време на пандемията, като всеки бе предложен с молитва от своя президент на кол.)
Меб и Джени смирено казаха, че грижи в живота им ги накарали да се зачудят дали техния брак в храма може да бъде спасен и как. Те вярвали в Единението на Исус Христос и че тяхната отдаденост на сключените завети може да им помогне.
Представете си радостта ми, когато Меб и Джени получиха нови храмови препоръки и се върнаха заедно в дома Господен. По-късно Меб едва не умря. Каква благословия е, че Меб и Джени възстановиха заветната си връзка с Господ и тази помежду си и усещат любовта и служението на мнозина около себе си.
Където и да отида, с благодарност се уча от тези, които служат и полагат грижи така, както би го правил нашият Спасител.
В Перу сестра Гонг и аз се запознахме със Салвадор и неговите братя и сестри1. Те са сираци. Беше рожденият ден на Салвадор. Ръководителите и членовете на Църквата, които служат вярно на семейството му, ме вдъхновяват. „Чисто и непорочно благочестие е това – „да се грижи човек за сирачетата и вдовиците“2, да „подкреп(я) слабите, (да издига) ръцете, които са отпуснати, и (да усилва) немощните колене“3.
В Хонг Конг един президент на кворума на старейшините смирено споделя как неговият кворум редовно провежда 100 процента от свързаните със служението интервюта. „С молитва организираме двойките така, че всеки да може да се грижи за някого и всеки да получава грижи – казва той. – Редовно питаме всички двойки за хората, на които служат. Не отмятаме задачи, а служим на тези, които служат на нашите хора и се грижат за тях“.
В Киншаса, Демократична република Конго, президент Боколо споделя как той и семейството му се е присъединило към Църквата във Франция. Един ден, докато четял своята патриархална благословия, брат Боколо бил вдъхновен от Духа да се завърне със семейството си в ДР Конго. Той знаел, че ще имат много трудности, ако се върнат. А тяхната църква, Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, все още не била установена в Киншаса.
При все това, с вяра, подобно на много други, семейство Болоко се вслушали в Господния Дух. В Киншаса те служели на хората около себе си и ги благославяли, преодолявали трудности и получавали духовни и материални благословии. Днес те се радват на дом Господен в своята страна4.
Новообърнат във вярата получил служение чрез личен пример. Той сподели, че като млад мъж прекарвал дните си, излежавайки се на плажа. Той разказва: „Един ден видях привлекателно момиче в скромен бански костюм“. Удивен, той отишъл да попита защо такова привлекателно момиче би носило толкова скромен бански костюм. Тя била член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни и го попитала с усмивка: „Би ли искал да дойдеш на църква в неделя?“. Той казал: „Да“.
Преди години, когато изпълнявахме едно назначение заедно, старейшина Л. Том Пери сподели как той и колегата му редовно служели на сестра, която живеела сама в опасен квартал на Бостън. Когато старейшина Пери и колегата му отивали при нея, сестрата предпазливо им казвала: „Бутнете храмовите си препоръки под вратата“. Чак след като виждала храмовите препоръки, тя отключвала многото ключалки и отваряла вратата5. Разбира се, не казвам, че служещите двойки имат нужда от храмови препоръки. Но ми харесва мисълта, че когато тези, които почитат сключените завети, служат, домове се отключват и сърца се отварят.
Старейшина Пери предлага също и практически съвет. Той казва: „Възлагайте на двойките да служат на разумен брой хора, избрани с молитва, живеещи близо едни до други, където това е подходящо, за да може времето за пътуване да се използва добре“. Старейшина Пери съветва още: „Започнете с тези, които имат най-голяма нужда да бъдат посещавани. Започнете с тези, които е най-вероятно да приемат и да реагират добре на посещения“. Той завършва: „Постоянството с вяра води до чудеса“.
Служим по по-висш и по-свят начин6, когато се молим за „чистата любов Христова“7 и следваме Духа. Правим това, когато президентства на кворуми на старейшините и Общества за взаимопомощ под напътствията на епископа ръководят усилията по служението, включително като определят служещи двойки. Моля ви, давайте на нашите млади мъже и млади жени нужната им възможност да придружават опитни служещи братя и сестри и да бъдат учени от тях. И ви моля да позволявате на нашето младо подрастващо поколение да вдъхновява своите колеги в служещите двойки.
На някои места в Църквата има несъответствие в служението. Тези, които казват, че служат, са повече от тези, които казват, че им се служи. Не искаме да се притеснявате за отмятане на възложени задачи. Но понякога е необходимо нещо повече от искрен поздрав в коридора или небрежното „Как мога да ти помогна?“ на паркинга. На много места, можем да помагаме на членовете, да разбираме какви са обстоятелствата им и да изграждаме взаимоотношения с тях, когато редовно ги посещаваме в домовете им. Вдъхновените покани променят живота. Когато поканите ни помагат да сключваме и спазваме свещени завети, ние се доближаваме до Бог и един към друг.
Някои казват, че тези, които разбират истинския дух на служението, правят повече от преди, докато тези, които не го разбират, правят по-малко. Нека правим повече, както би правил нашият Спасител. Както се казва в нашия химн, това е „дълг, (…) любов свята и благослов“8.
Съвети на район, кворуми на старейшините и Общества за взаимопомощ, моля ви, вслушвайте се в Добрия Пастир и Му помагайте да „потърс(и) изгубената и (…) докар(а) пропъдената, (да) превърж(е) ранената и (…) подкрепя немощната“9. При нас може да дойдат „гости ангели“10, когато правим така, че в Неговата гостилница да има място за всички11.
Вдъхновеното служение благославя семействата и отделните хора. То също така укрепва районите и клоновете. Мислете за своя район или клон като за духовна екосистема. В духа на алегорията от Книгата на Мормон за маслиновите дървета, господарят на лозето и неговите служители се сдобиват със скъпоценен плод и укрепват всяко дърво, като съчетават силните и слабите страни на всички дървета12. Господарят на лозето и Неговите служители многократно питат: „Какво повече бих могъл да направя?“13. Заедно те благославят сърца и домове, райони и клонове чрез вдъхновено и постоянно служение14.
Служението, подобно на пастири, прави нашето лозе „едно цяло“15 – свещена горичка. Всяко дърво в нашата горичка е живо семейно дърво. Корените и клоните се преплитат. Служението благославя поколенията. Когато е необходима служба, мъдри епископи, президентства на кворуми на старейшините и Обществото за взаимопомощ питат: „Кои са служещите братя и сестри?“. При съвети на район и свързани със служението интервюта питаме не само за трудностите или проблемите, но и проявяваме разбиране и се радваме на многобройните нежни милости на Господ в живота ни, докато служим подобно на Него.
Нашият Спасител е съвършен пример за нас16. Тъй като е добър, Той може да обикаля да прави благодеяния17. Той благославя едната и 99-те. Той е олицетворение на службата. Ставаме по-подобни на Исус Христос, когато правим за „тези най-малки“ това, което бихме правили за Него18, когато обичаме ближните си като себе си19, когато „се обича(ме) един друг, както (Той ни) възлюб(и)“20 и когато „който иска да стане големец между (нас), (…) (е наш) служител“21.
Исус Христос служи. Ангелите служат22. Като последователи на Исус Христос, ние си служим един на друг23, „радва(ме) се с онези, които се радват; плач(ем) с онези, които плачат“24, „бд(им) над людете (…) и ги подхранва(ме) с неща, принадлежащи на праведността“25, „(спомняме си) за бедните и нуждаещите се, за болните и огорчените“26 и позволяваме името Му да се знае чрез служението ни27. Когато служим подобно на Него, ние ставаме свидетели на Неговите чудеса и благословии28. Така извършваме „по-висше служение“29.
Може да се уморяваме физически. Но когато сме в Негова служба, „не се уморява(ме) да върши(м) добро“30. Усърдно правим всичко по силите си, но не бягаме по-бързо, отколкото имаме сила31, а както учи апостол Павел, вярваме, че „Бог обича онзи, който дава на драго сърце“32. Защото Бог, „Който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи (нашето) семе“33. С други думи, Бог ще ни направи „богати във всичко“34. Тези, които „се(ят) щедро, щедро и ще пожън(ат)“35.
Където и да се намираме по Великден, нека помагаме и се грижим, както би го правил Спасителят, особено на тези, които имаме привилегията да обичаме и на които ни е възложено да служим. Надявам се, докато правим това, да се доближаваме до Исус Христос и един към друг, да ставаме по-подобни на Него и до последователите на Исус Христос, които Той би желал да бъдем. В Неговото свято име, Исус Христос, амин.