Последователи на Княза на мира
Като се стремим да развиваме качества, подобни на тези на Спасителя, ние можем да спомагаме за внасянето на мира, който Той предлага, в света.
В изпълнение на пророчеството на Захария1 Исус тържествуващо влиза в Светия град, яздейки магаре, което в литературата се считало за „древен символ на юдейската царска власт“2, както действително подобава на Царя на царете и Княза на мира3. Исус е заобиколен от множество ликуващи ученици, които постилат своите дрехи, палмови и други листа по пътя, откъдето минава той. Те прославят Бог, казвайки с висок глас: „Благословен Царят, Който иде в Господнето име! Мир на небето, и слава във висините!“4 И отново: „Осанна на Давидовия Син! Благословен, Който иде в Господнето име! Осанна във висините!“5. Това величествено събитие, което честваме на този ден, познат като Цветница, е една радостна прелюдия към мъчителните събития, които ще се случат по време на тази съдбовна седмица, чиято кулминация е безкористната жертва на Спасителя и чудото на празната гробница.
Като Негови последователи – народ, който Той е придобил – ние сме призовани да провъзгласяваме Неговите добродетели6 и да допринасяме за мира, който така щедро се предлага чрез Него и Неговата единителна жертва. Този мир е дар, обещан на всички, които обръщат сърцата си към Спасителя и живеят праведно; подобен мир ни дава силата да се радваме на земния живот и ни прави способни да устояваме на болезнените изпитания в нашето пътуване.
През 1847 г. Господ дава конкретни указания на светиите пионери, които имат нужда от мир, за да останат спокойни и сплотени на фона на неочакваните трудности по време на своето пътуване на запад. Наред с другите неща, Господ казва на светиите: „Престанете да се препирате едни с други; престанете да говорите зло един за друг“7. В Писанията се потвърждава, че на онези, които вършат редовно делата на праведността и се стремят да ходят в кротостта на Духа Господен, е обещан мирът, от който се нуждаят, за да оцеляват в размирните дни, в които днес живеем8.
Като ученици на Княза на мира ние сме напътствани да живеем със „сърца, обвързани в единство и в любов един към друг“9. Нашият обичан пророк, президент Ръсел М. Нелсън, наскоро заяви: „Размириците рушат всичко, което е отстоявал и на което е учил Спасителят“10. Нашият пророк също така ни помоли да правим всичко по силите си, за да прекратим личните конфликти, които в момента бушуват в сърцата и в живота ни11.
Нека разгледаме тези принципи в контекста на чистата любов на Христос към нас и нашия стремеж, като Негови последователи, да я изпитваме един към друг. В Писанията тази любов се определя като милосърдие12. Когато мислим за милосърдието, умът ни обикновено се насочва към прояви на щедрост и дарения с цел облекчаване страданието на онези, които изпитват физически, материални или емоционални затруднения. От друга страна, милосърдието не се свързва само с нещо, което даряваме на някого; то е и качество на Спасителя и може да стане част от нашия характер. Не е изненадващо, че Господ ни казва да се облечем с обвързването на милосърдието, „което е обвързването на съвършенството и мира“13. Без милосърдието, ние сме нищо14 и не можем да наследим мястото, което Господ е приготвил за нас в обиталищата на нашия Небесен Отец15.
Исус дава съвършен пример за това какво означава милосърдието да е естествена част от характера, особено когато се изправя пред болезнените събития, предшестващи мъченичеството Му. Замислете се за момент какво трябва да е чувствал Исус, докато смирено мие нозете на учениците Си, знаейки, че един от тях ще Го предаде същата вечер16. Или когато часове по-късно Исус милостиво изцелява ухото на един от мъжете, които придружават Юда, Неговия предател, за да Го задържат17. Или когато Спасителят, изправен пред Пилат, бива несправедливо обвинен от главните свещеници и старейшините и дори тогава не казва нито дума срещу лъжесвидетелствата против Себе Си, оставяйки римския управител да се чуди18.
В трите трагични случки Спасителят, въпреки че е обременен с прекомерна тъга и напрежение, ни учи чрез Своя пример, че „любовта дълго търпи и е милостива (…) не завижда (…) не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло“19.
Друг важен аспект, който трябва да подчертаем и който пряко касае ученичеството ни и това как допринасяме за мира на Спасителя, е начинът, по който се отнасяме едни към други. По време на земното Му служение, ученията на Спасителя се фокусират не само, но най-вече, върху добродетелите любов, милосърдие, търпение, смирение и състрадание – основни качества на хората, които желаят да се доближават до Него и да допринасят за Неговия мир. Подобни качества са дарове от Бог и като се стараем да ги развиваме, ние ще започнем да гледаме на различията и слабостите на нашите ближни с повече съпричастност, деликатност, уважение и толерантност. Един от най-явните признаци, че се доближаваме до Спасителя и ставаме по-подобни на Него, е това, че се отнасяме с любов, търпение и доброта към нашите ближни, независимо от обстоятелствата.
Често виждаме как хора правят негативни и дори обидни коментари относно възприети черти, слабости и мнения на други хора, главно когато тези черти и мнения се различават или противоречат на начина, по който те самите се държат и мислят. В много случаи виждаме как тези хора предават подобни коментари на други, които повтарят чутото, без дори наистина да са наясно с обстоятелствата около дадената ситуация. За съжаление, социалните мрежи насърчават този вид поведение в името на условните истини и прозрачността. Без никакви ограничения, дигиталните разговори често прерастват в лични нападки и разгорещени спорове, които създават разочарования, нараняват чувствата и подклаждат враждебност.
Нефи пророкува, че в последните дни врагът ще вилнее и ще подтиква хората към гняв срещу това, което е добро20. От Писанията учим, че „всичко, което подканва и подбужда да се върши добро, да се обича Бога и да Му се служи, е вдъхновено от Бога“21. От друга страна, това, „което е зло, идва от дявола; защото дяволът е враг Божий и се бори непрестанно срещу Него, и подканва и примамва да се греши и непрестанно да се върши онова, което е зло“22.
Имайки предвид това пророческо учение, не е учудващо, че една от тактиките на противника е да подтиква сърцата на Божиите чеда към враждебност и омраза. Той ликува, когато вижда хората взаимно да се критикуват, осмиват и клеветят. Това поведение може да съсипе името на човек, неговата репутация и самоуважение, особено когато е съден несправедливо. Трябва да обърнем сериозно внимание, че когато допускаме този тип отношение в живота си, ние даваме възможност на врага да посее семето на раздора сред нас, като рискуваме да попаднем в неговия ненаситен капан.
Ако не сме внимателни по отношение на мислите, словата и действията си, може да се окажем впримчени в лукавите хитрости на врага, които разрушават нашите взаимоотношения с околните и близките ни.
Братя и сестри, бидейки народът, който Господ е придобил, и хората, които допринасят за Неговия мир, не можем да позволяваме на тези хитрости на лукавия да господстват в сърцата ни. Не можем да носим такова разяждащо бреме, което разрушава чувства, взаимоотношения и дори живота на хората. Евангелието е благовестие на голяма радост.
Разбира се, никой от нас не е съвършен и със сигурност има моменти, когато се подлъгваме по този тип поведение. Поради Своята съвършена любов и това, че безпогрешно познава нашите човешки склонности, Спасителят винаги се опитва да ни предупреждава за такива опасности. Той учи: „Защото с каквото отсъждане съдите, с такова ще ви съдят; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери“23.
Мои скъпи братя и сестри, като се стремим да развиваме качества, подобни на тези на Спасителя, ние можем да спомагаме за внасянето на мира, който Той предлага, в света според установения от Него модел. Каня ви да помислите за начини, по които можем да се превръщаме в хора, които въздигат и подкрепят другите; хора, които имат разбиращи и прощаващи сърца; хора, които търсят най-доброто у другите и които никога не забравят, че „ако има нещо добродетелно, хубаво или достойно за похвала, ние го търсим“24.
Обещавам ви, че като се стремим да развиваме тези качества, ще ставаме все по-сърдечни и по-чувствителни към нуждите на нашите ближни25, ще изпитваме радост и мир и ще израстваме духовно26. Без съмнение, Господ ще оценява полаганите от нас усилия и ще ни дава даровете, от които се нуждаем, за да бъдем по-толерантни и търпеливи към различията, слабостите и несъвършенствата на другите. Освен това ще сме по-способни да не се поддаваме на импулса да се обиждаме или да обиждаме тези, които ни нараняват. Нашето желание да прощаваме, както Спасителят е правил, на тези, които се държат зле с нас или злословят по наш адрес, ще се увеличава и ще се превръща в част от характера ни.
Нека днес, неделята на Цветница, да постелим своите дрехи на любов и палмови листа на милосърдие, вървейки по стъпките на Княза на мира, докато се подготвяме следващата неделя да ознаменуваме чудото на празната гробница. Като братя и сестри в Христа, нека радостно провъзгласяваме: „Осанна на Давидовия Син! Благословен, Който иде в Господнето име! Осанна във висините!“27.
Свидетелствам, че Исус Христос е жив и че Неговата съвършена любов, проявена чрез единителната Му жертва, е достъпна за всички, които желаят да вървят с Него и да се радват на Неговия мир в този и в идния свят. Казвам тези неща в святото име на Спасителя и Изкупителя, Исус Христос, амин.