Христова уравновесеност
„И Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина“ (Марк 4:39).
Последният път, когато говорих по време на обща конференция, зет ми Райън ми показа един туит, който гласеше: „Сериозно ли? Името на човека е Браг (бел. прев.: в превод от английски – „хваля се“) и не говори за смирение? Каква пропусната възможност!“. За съжаление, разочарованието продължава.
Прекрасният ми баща беше почетен баскетболист аматьор за Университета на Калифорния в Лос Анджелис с легендарния треньор Джон Удън. Те останаха близки през целия живот на баща ми и от време на време треньор Удън и съпругата му посещаваха дома ни за вечеря. Той винаги се радваше да говори с мен за баскетбол или за други неща, за които си мислех. Веднъж го попитах какъв съвет би ми дал в началото на последната ми година от гимназията. Като вечния учител, той отговори: „Баща ти ми каза, че си се присъединил към Църквата на Исус Христос, така че знам, че имаш вяра в Господ. С тази вяра се старай да си уравновесен във всяка ситуация. Бъди добър човек в бурите“.
През годините често си спомнях този разговор. Този съвет да съм спокоен, хладнокръвен и да се владея във всички ситуации, особено в моменти на трудности и напрежение, оказа съществено влияние върху мен. Можех да виждам уравновесената игра на отборите на треньор Удън и големия успех, който постигнаха, спечелвайки 10 национални шампионата.
Но за уравновесеността не се говори много тези дни и тя се проявява все по-рядко във времена на сътресения и разделение. Често се споменава в спорта – уравновесен играч е спокоен в близък сблъсък или отбор се проваля поради липса на уравновесеност. Но влиянието на това прекрасно качество се простира отвъд спорта. Уравновесеността има много по-широко приложение в живота и може да благославя родители, ръководители, мисионери, учители, ученици и всички останали, борещи се с бурите в живота си.
Духовната уравновесеност ни благославя да оставаме спокойни и съсредоточени върху най-важното, особено когато сме под напрежение. Президент Хю Б. Браун учи: „Вярата в Бог и във върховния триумф на правдата допринасят за умствената и духовна уравновесеност при трудности“1.
Президент Ръсел М. Нелсън е прекрасен пример за духовна уравновесеност. Веднъж, докато доктор Нелсън извършва операция за поставяне на четворен коронарен байпас, кръвното налягане на пациента спада внезапно. Д-р Нелсън спокойно преценява ситуацията и открива, че една клампа случайно е махната от един от членовете на екипа. Сложена е обратно веднага и д-р Нелсън успокоява въпросния член на екипа с думите „Все още те обичам“, а след това добавя на шега: „В някои случаи те обичам повече от други!“. Той показва как трябва да реагираме при спешни случаи – с уравновесеност, съсредоточени единствено върху най-важното – разрешаването на спешния случай. Президент Нелсън казва: „Това е въпрос на изключителна самодисциплина. Естествената ни реакция е да кажем: „Тренер, изкарай ме от играта! Искам да си отида у дома“. Но, разбира се, не можем да направим това. Нечий живот изцяло зависи от целия хирургически екип. Затова трябва да оставате толкова спокойни, хладнокръвни и с бистър ум, колкото можете да бъдете“2.
Разбира се, Спасителят е съвършеният пример за уравновесеност.
В Гетсиманската градина, при неописуема агония, докато „потта Му ста(ва) като големи капки кръв“3, Той е пример за божествена уравновесеност, като прави следното просто, но величествено изявление: „Не Моята воля, а Твоята да бъде“4. Под огромно напрежение, за да направи възможно спасението на цялото човечество, Исус показва три важни обстоятелства, които ни помагат да разберем Неговата велика уравновесеност. Първо, Той знае Кой е и е верен на Своята божествена мисия. Второ, Той знае, че има велик план на щастие. И накрая, както днес ни учи толкова красиво старейшина Дейл Г. Ренлънд, Той знае, че чрез Неговото безпределно Единение всички, които с вяра вземат Неговото иго върху си чрез сключване и спазване на свещени завети, приети чрез обреди на свещеничеството, ще бъдат спасени.
За да видите значителната разлика между загубата и запазването на уравновесеност, помислете за това, което се случва, докато Христос и Неговите апостоли тръгват от Гетсиманската градина. Когато се сблъсква с войниците, които идват да арестуват Исус, реакцията на Петър е да загуби равновесие и да прояви насилие, като отрязва ухото на слугата на първосвещеника на име Малх. От друга страна, реакцията на Спасителя е да запази уравновесеност и да внесе спокойствие в напрегната ситуация, като изцелява Малх5.
А тези от нас, за които е трудно да запазят уравновесеност и може би се обезсърчават, трябва да се замислят за края на историята на Петър. Скоро след този инцидент и разочарованието, че е отрекъл връзката си с Христос6, Петър застава пред същите религиозни ръководители, осъдили Спасителя, и запазвайки истинска уравновесеност въпреки тежките въпроси, споделя красноречиво свидетелство за божествеността на Исус Христос7.
Знайте кои сте и бъдете верни на своята божествена същност
Нека да обсъдим кои са елементите на Христовата уравновесеност. Първо, това да знаем кои сме и да сме верни на своята божествена същност носи спокойствие. Христовата уравновесеност изисква да избягваме да се сравняваме с другите или да се преструваме, че сме такива, каквито не сме8. Джозеф Смит учи: „Ако хората не разбират естеството на Бог, те не разбират себе си“9. Просто е невъзможно да имаме божествена уравновесеност без да знаем, че сме божествени синове и дъщери на любящ Небесен Отец.
В своята реч „Избори за вечността“ президент Нелсън учи на тези вечни истини относно нашата същност: ние сме Божии чеда, ние сме чеда на завета и ние сме Христови ученици. След това той обещава: „Като приемате тези истини, нашият Небесен Отец ще ви помага да постигнете крайната си цел – да живеете вечно в святото Му присъствие“10. Ние наистина сме божествени духовни същества, водещи земен живот. Това да знаем кои сме и да сме верни на тази божествена същност има съществено значение за развиването на Христова уравновесеност.
Знайте, че има божествен план
Второ, това да си спомняме, че има велик план, поражда смелост и уравновесеност в трудни условия. Нефи може да отиде и да стори11 това, което Господ заповядва, „без да зна(е) предварително“12 нещата, които ще трябва да извърши, тъй като знае, че ще бъде воден от Духа в изпълнение на вечния план на един любящ Небесен Отец. Уравновесени сме, когато гледаме на нещата от вечна перспектива. Господ съветва своите ученици: „Погледнете“13 и „нека тържествеността на вечността почива в умовете ви“14. Когато гледаме на трудните моменти от вечна перспектива, напрежението се превръща в привилегия да обичаме, служим, учим и благославяме. Вечната перспектива прави Христовата уравновесеност възможна.
Опознавайте подпомагащата сила на Исус Христос и Неговото Единение
И накрая, подпомагащата сила на Христос, възможна поради Неговата единителна жертва, ни дава сили да устояваме и надделяваме. Благодарение на Исус Христос можем да сключваме завети с Бог и да бъдем укрепвани при спазването на тези завети. Можем да бъдем обвързани със Спасителя в радост и спокойствие въпреки обстоятелствата в земния ни живот15. В Алма 7 по красив начин учим за подпомагащата сила на Христос. В допълнение на това, че ни е изкупил от греха, Спасителят може да ни укрепва в нашите слабости, страхове и трудностите в този живот.
Когато се съсредоточаваме върху Христос, можем да успокояваме страховете си, подобно на народа на Алма в Елам16. Когато се събира вражеска армия, тези верни Христови ученици проявяват уравновесеност. Старейшина Дейвид А. Беднар учи: „Алма съветва вярващите да си спомнят Господ и избавлението, което само Той може да даде (виж 2 Нефи 2:8). Знанието за предпазващата грижа на Спасителя е това, което дава възможност на хората да успокояват страховете си“17. Това е пример за уравновесеност.
Великият Човек в бурята
От Ной учим много за търпението в бурите, но Спасителят е най-великият Учител за това как да оцелеем в буря. Той е Великият Човек в бурята. След дълъг ден на преподаване със Своите апостоли, Спасителят се нуждае от малко почивка и предлага да преминат с лодка от другата страна на Галилейското езеро. Докато Спасителят си почива, се разразява сериозна буря. Когато ветровете и вълните заплашват да потопят лодката, апостолите започват да се боят за живота си. Спомнете си, че няколко от апостолите са рибари и са много добре запознати с бурите в това езеро! При все това, разтревожени18, те събуждат Господ и питат: „(Господи!) Нима не Те е грижа, че загиваме?“. Тогава, давайки пример за уравновесеност, Той „се събу(жда), смъмр(я) вятъра и каз(ва) на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът преста(ва) и наста(ва) голяма тишина“19.
И тогава следва велик урок за уравновесеност за Неговите апостоли. Той пита: „Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?“20. Той им напомня, че е Спасителят на света и е изпратен от Отца, за да осъществи безсмъртието и вечния живот за Божиите чеда. Със сигурност Божият Син не би загинал на лодка. Той дава пример за божествена уравновесеност, тъй като знае за Своята божественост, знае, че има план на спасение и възвисяване и колко съществено ще бъде Неговото Единение за вечния успех на този план.
Чрез Христос и Неговото Единение получаваме всички добри неща в живота си. Когато си спомняме кои сме, знаем, че има божествен план на милост и черпим смелост в силата Господна, можем да правим всичко. Ще намираме спокойствие. Ще бъдем добри жени и мъже във всяка буря.
Моля се да търсим благословиите на Христовата уравновесеност, не само за да си помагаме в трудни моменти, но и за да благославяме другите и да ги подпомагаме да преодоляват бурите в живота си. Тази вечер, на Цветница, с радост свидетелствам за Исус Христос. Той възкръсна. Свидетелствам за мира, спокойствието и небесната уравновесеност, които само Той може да ни дава в живота, в името на Исус Христос, амин.