След четвъртия ден
Ако вървим напред с вяра в Исус Христос, четвъртият ден винаги ще идва. Той винаги ще ни се притичва на помощ.
Както ни беше напомнено тази сутрин, днес е Цветница, когато отбелязваме триумфалното влизане на Спасителя в Йерусалим и началото на Страстната седмица, предхождаща Неговото велико Единение, което включва Неговото страдание, разпъване на кръст и Възкресение.
Малко преди Своето пророкувано влизане в града, Исус Христос е изцяло ангажиран със служението Си, когато получава известие от Своите скъпи приятелки Мария и Марта, че брат им Лазар е болен1.
Въпреки че болестта на Лазар е сериозна, Господ „остана два дни на мястото, където се намираше. А след това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея“2. Преди да тръгне на път за дома на Своите приятели във Витания, Исус „каза ясно (на учениците Си): Лазар умря“3.
Когато Исус пристига във Витания и среща първо Марта, а после и Мария, вероятно поради разочарованието от късното Му пристигане, всяка Го посреща с думите: „Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре“4. Марта заявява още: „Смърди вече, защото от четири дни е в гроба“5.
Тези четири дни са от значение за Мария и Марта. Според някои равински мисловни школи духът на починалия остава при тялото за три дни, давайки надежда, че животът все още е възможен. На четвъртия ден обаче тази надежда е вече загубена, вероятно защото тялото започва да се разлага и да „смърди“6.
Мария и Марта са отчаяни. „Исус, като видя (Мария) да плаче, (…) се потресе в духа Си и се смути.
И попита: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж“7.
Това е моментът, в който виждаме едно от великите чудеса на Спасителя по време на земното Му служение. Първо, Господ казва: „Отвалете камъка“8. И тогава, след като благодари на Своя Отец, Той „извика със силен глас: Лазаре, излез навън!
Умрелият излезе, с ръце и крака повити в саван и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и го оставете да си отиде“9.
Също като Мария и Марта, ние имаме възможността да изпитаме всичко от земния живот, дори болките10 и слабостите11. Всеки от нас ще изпита мъката, която съпровожда загубата на любим човек. Земното ни пътуване може да включва някакво наше заболяване или тежко заболяване на близък; депресия, тревожност или други проблеми с психичното здраве; финансови затруднения, предателство, грях. И понякога тези неща са придружени от усещане за безнадеждност. Аз не правя изключение. Също като вас и аз съм преживял безброй проблеми, които могат да се очакват в този живот. Вниманието ми е привлечено от този разказ за Спасителя и това, което научавам за нашата връзка с Него.
По време на най-големите ни тревоги, ние, също като Мария и Марта, търсим Спасителя или молим Отца за Неговата божествена намеса. Историята за Лазар ни учи на принципи, които могат да бъдат прилагани в собствения ни живот, когато сме изправени пред лични трудности.
Когато Спасителят пристига във Витания, всички вече са изгубили надежда, че Лазар може да бъде спасен – минали са четири дни и той си е отишъл. Понякога по време на нашите трудности може да ни се струва, че Христос закъснява, а надеждата и вярата ни може да бъдат подложени на изпитание. Моето свидетелство е, че ако вървим напред с вяра в Исус Христос, четвъртият ден винаги ще идва. Той винаги ще ни се притичва на помощ или ще вдига надеждите ни обратно към живот. Той обещава:
„Да не се смущава сърцето ви“12.
„Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас“13.
Понякога може да ни се струва, че Той не идва при нас чак до символичния четвърти ден, след като всяка надежда вече е изгубена. Но защо толкова късно? Президент Томас С. Монсън учи: „Нашият Небесен Отец, който ни дава толкова много причини за радост, знае също, че ние учим, израстваме и ставаме по-силни, когато издържаме на изпитанията, през които трябва да преминем“14.
Дори пророкът Джозеф Смит има изключително силно преживяване от четвъртия ден. Спомняте ли си неговия зов? „О, Боже, къде си Ти? И къде е шатрата, която покрива тайното Ти място?“15 Когато се уповаваме на Него, можем да очакваме отговор, подобен на следния: „Сине Мой, мир на душата ти; твоето бедствие и твоите страдания ще бъдат краткотрайни“16.
Друго послание, което можем да научим от историята за Лазар, е каква може да бъде нашата роля в божествената намеса, която търсим. Когато Исус приближава гробницата, Той първо казва на тези, които са там: „Отвалете камъка“17. Със силата, която има, не можеше ли Той по чудотворен начин без усилия да отмести камъка? Това би било впечатляващо зрелище и незабравимо преживяване, при все това Той казва на другите: „Отвалете камъка“.
Второ, Господ „извика със силен глас: Лазаре, излез навън!“18. Нямаше ли да е по-впечатляващо, ако Самият Господ беше поставил по чудотворен начин Лазар при изхода, за да може тълпата веднага да го види, когато камъкът бъде преместен?
Трето, когато Лазар излиза, той е „с ръце и крака повити в саван и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и го оставете да си отиде“19. Сигурен съм, че Господ е способен да направи така, че Лазар да стои на изхода в спретнат и приятен вид, а погребалните му дрехи да са прилежно сгънати.
Какъв е смисълът да обръщам внимание на тези аспекти? Тези три неща имат нещо общо – нито едно от тях не изисква употребата на божествената сила на Христос. Това, което могат да направят Неговите ученици, Той им нарежда да го направят. Учениците със сигурност са способни да преместят камъка сами; Лазар, след като е вдигнат, е способен да застане и да се представи на изхода на пещерата; а тези, които обичат Лазар, със сигурност могат да му помогнат да свали погребалните дрехи.
Обаче само Христос има силата и властта да вдигне Лазар от мъртвите. Според мен Спасителят очаква от нас да правим всичко, което можем, а Той ще прави това, което само Той може20.
Ние знаем, че „вярата в (Господ Исус Христос) е принцип на действие“21 и че „чудесата не предизвикват вяра; силната вяра се развива чрез подчинение на Евангелието на Исус Христос. С други думи, вярата идва чрез праведността“22. Когато се стремим да действаме праведно чрез сключване и спазване на свещени завети и прилагане на учението на Христа в живота си, нашата вяра не само ще бъде достатъчна, за да ни доведе до четвъртия ден, но с Господната помощ ние също ще бъдем способни да отместваме камъни, които са на пътя ни, да се вдигаме от отчаянието и да се развързваме от всичко, което ни ограничава. При все че Господ очаква от нас да „свършим всички неща, които са по силите ни“23, помнете, че Той ще ни предоставя нужната помощ във всички тези неща, ако се уповаваме на Него.
Как можем да отместваме камъни и да градим на Неговата канара?24 Можем да се вслушваме в съветите на пророците.
Например миналия октомври президент Ръсел M. Нелсън ни помоли да поемем отговорност за своите свидетелства за Спасителя и Неговото Евангелие, да се стремим да получим такива и да ги подхранваме, да ги поддържаме с истина и да избягваме да ги замърсяваме с лъжливи философии на невярващи хора. Той обеща на всеки от нас: „Като превръщате непрестанното укрепване на свидетелството си в свой най-висок приоритет, наблюдавайте как се случват чудеса в живота ви“25.
Можем да се справим!
Как можем образно казано да се вдигнем и да излезем навън? Можем с радост да се покайваме и да избираме да се подчиняваме на заповедите. Господ казва: „Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме обича; а който Ме обича, ще бъде възлюбен от Моя Отец и Аз ще го възлюбя, и ще му се явя лично“26. Можем да се стремим да се покайваме ежедневно и с радост да вървим напред със сърце, изпълнено с желание и обич към Господ.
Можем да се справим!
Как можем с помощта на Господ да се развързваме от всичко, което ни ограничава? Можем целенасочено да се обвързваме първо и преди всичко с нашия Небесен Отец и Неговия Син Исус Христос чрез завети. Старейшина Д. Тод Кристоферсън учи: „Какъв е източникът на тази морална и духовна сила и как можем да я получим? Източникът е Бог. Достъпът ни до тази сила става чрез нашите завети, сключени с Него. (…) При тези божествени споразумения Бог се обвързва да ни поддържа, освещава и възвисява в замяна на нашия ангажимент да Му служим и да спазваме Неговите заповеди“27. Можем да сключваме и спазваме свещени завети.
Можем да се справим!
„Отвалете камъка“. „Излез(те) навън“. „Разповийте го и го оставете да си отиде“.
Съвети, заповеди и завети. Можем да се справим!
Старейшина Джефри Р. Холанд обещава: „Някои благословии идват скоро, някои късно, а някои не идват в този живот, но за онези, които приемат Евангелието на Исус Христос, те идват“28.
И накрая: „Дерзайте и не се бойте, защото Аз, Господ, съм с вас и ще застана до вас“29.
Това е моето свидетелство, в святото име на Този, Който винаги ще идва, тъкмо Исус Христос, амин.