Обща конференция
Безопасно събрани у дома
Обща конференция, април 2023 г.


14:48

Безопасно събрани у дома

Ние сме в уникална позиция да събираме Израил от двете страни на завесата, както никога досега съгласно плана на Отца.

Президент Ръсел М. Нелсън, нашият възлюбен пророк, мъдро подчертава, че нашата уникална отговорност е да помагаме за събирането на разпръснатия Израил и да подготвяме света за Второто пришествие на Исус Христос1. Отецът на нашите духове желае чедата Му да бъдат безопасно събрани у дома.

Планът на нашия Небесен Отец за безопасното събиране на Неговите чеда в небесния ни дом не се основава на успех в света, икономически статус, образование, раса или пол. Планът на Отца се основава на праведност, спазване на Неговите заповеди, приемане на свещени обреди и почитане на сключените от нас завети2.

Божествено вдъхновеното учение, че всички сме братя и сестри и „всички са равни пред Бога“ е в основата на това велико дело на събиране. С това учение се съгласяват тези, които дълбоко желаят хората с различен икономически статус и раса да имат по-добър живот. Ние аплодираме такива усилия и се присъединяваме към тях. Освен това ние желаем всички чеда на Бог да дойдат при Него и да получат вечните благословии, които Той предлага чрез Своето Евангелие3. В предговора към Учение и завети Господ заявява: „Вслушайте се, вие, люде отдалече; и вие, които сте на островите в морето, слушайте заедно“4.

Много ми харесва, че първият стих в Учение и завети включва хората, които са на „островите в морето“. Имал съм три конкретни призования да служа и живея на острови в морето. Първо служих като млад мисионер на Британските острови, после като новопризован висш ръководител във Филипините, а след това като президент на област Тихоокеански острови, която включва много полинезийски острови.

И на трите места имаше успешно събиране на вярващи във възстановеното Евангелие на Исус Христос. За пръв път мисионери пристигат на Британските острови през 1837 г. Това се случва една година след освещаването на храма Къртлънд от Джозеф Смит, където Моисей предава „ключовете за събирането на Израил от четирите краища на земята и извеждането на десетте племена от северните земи“5. Ранният успех на Британските острови е легендарен. До 1851 г. повече от половината членове на Църквата са обърнати във вярата хора, които живеят на Британските острови6.

През 1961 г. старейшина Гордън Б. Хинкли посещава Филипините и поставя началото на пълновременните мисионерски усилия там. По това време има само един филипинец носител на свещеничеството на Мелхиседек. Удивително е, че днес има над 850 000 членове на Църквата на островите на Филипините. Възхищавам се на филипинците, те имат дълбока и трайна любов към Спасителя.

Вероятно по-малко познати са продължаващите мисионерски усилия на островите на Полинезия. Те започват през 1844 г., когато Адисън Прат пристига на територията на днешна Френска Полинезия7. Много полинезийци вече вярват във вечните семейства и приемат Исус Христос като свой Спасител. Днес почти 25 процента от полинезийците на островите на Полинезия са членове на Църквата8.

Веднъж слушах думите на едно 17-годишно момиче от далечен остров на Таити, което е седмо поколение член на Църквата. Тя отдаде почит на своите предци, които били обърнати във вярата през 1845 г. в Тубуай, две години преди ранните членове на Църквата да пристигнат в долината на Соленото езеро9.

Нашето учение ясно гласи, че ще има определено време, когато всички хора ще получат посланието на Евангелието и ще откликнат на него. Тези примери са само част от нещо много по-голямо. Президент Нелсън непрекъснато подчертава, че събирането на Израил е „най-голямото предизвикателство (…) кауза и (…) дело на земята днес“10.

Преди Възстановяването на Църквата на Исус Христос, включващо излизането наяве на Книгата на Мормон и откровението и ключовете на свещеничеството, дадени на пророка Джозеф Смит, разбирането за „събирането на Израил“ е частично и ограничено11.

Отличителното име „Израил“ е звание, дадено на Яков12. С него започват да наричат потомството на Авраам чрез Исаак и Яков. Първоначалното обещание и завет на Татко Авраам са записани в Авраам 2:9–10:

„И Аз ще те направя голям народ (…)

и Аз ще (…) благословя (всички народи) чрез името ти, защото всички, които приемат това Евангелие, ще бъдат наречени на твоето име и ще се считат твое потомство, и те ще издигнат и благословят теб като свой баща“.

По време на Съвета в небесата в нашето доземно съществуване планът на спасение е бил обсъден и подкрепен. Той включвал определени закони и обреди на свещеничеството, постановени преди създаването на този свят и основаващи се на събирането13. Част от плана също така бил и стоящият над всичко принцип на свободата на избор.

След няколко века могъщество, включително царуването на Саул, Давид и Соломон, Израил е разделен. Племето на Юда и част от племето на Вениамин стават царството на Юда. Останалите, наричани „десетте племена“, стават царството на Израил14. След като съществуват отделно в продължение на 200 години, първото разпръсване на Израил се случва през 721 г. пр. Хр., когато десетте племена на Израил са отведени в плен от асирийския цар15. Те по-късно отиват в северните земи16.

През 600 г. пр. Хр., началото на Книгата на Мормон, Татко Лехий отвежда група израилтяни на американския континент. Лехий разбира разпръсването на Израил, от което е част. Нефи го цитира, като казва, че домът Израилев ще бъде „оприличен на маслиново дърво, чиито клони (ще) бъдат отчупени и пръснати по цялото лице на земята“17.

В т.нар. Нов свят, историята на нефитите и ламанитите, както е описана в Книгата на Мормон, приключва около 400 г. сл. Хр. Потомци на Татко Лехий са разпръснати из целия американски континент18.

Това е ясно описано от Мормон в 3 Нефи 5:20, където четем: „Аз съм Мормон, пряк потомък на Лехий. Аз имам основание да благославям моя Бог и Спасител Исус Христос затова, че изведе бащите ни от земята на Йерусалим“19.

Ясно е, че връхната точка в хронологичната история на Израил е раждането, посланието, служението и мисията на нашия Господ и Спасител Исус Христос20.

След смъртта и Възкресението на Спасителя, които променят вечността, второ добре известно разпръсване на Юда се случва в периода 70 – 135 г. сл. Хр., когато, поради римското потисничество и преследване, юдеите са разпръснати по познатия тогава свят.

Президент Нелсън учи: „Книгата на Мормон излиза наяве като знамение, че Господ е започнал да събира чеда(та) на завета“21. Така посланието на Книгата на Мормон, преведено от пророка Джозеф Смит чрез дара и силата Божии, е насочено към потомците на Лехий, разпръснатия Израил и езичниците, които са осиновени към израилевите племена. Част от въведението към 1 Нефи, 22 глава гласи: „Израил ще бъде разпръснат по цялото лице на земята. Езичниците ще закърмят и подхранват Израил с Евангелието в последните дни“. Според заглавната страница на Книгата на Мормон една от нейните цели е „убеждаването на юдеин и езичник, че Исус е Христос“. С Възстановяването и Книгата на Мормон, идеята за събирането на Израил значително се разширява22.

Тези, които приемат Евангелието на Исус Христос, без значение от произхода си, стават част от събрания Израил23. С това събиране и многобройните храмове, които се строят и обявяват, ние сме в уникална позиция да събираме Израил от двете страни на завесата, както никога досега съгласно плана на Отца.

Президент Спенсър У. Кимбъл, говорейки за буквалното събиране на Израил, казва: „Събирането на Израил се състои в присъединяване към истинската Църква и (…) стигане до познанието за истинския Бог. (…) Следователно, всеки човек, който приеме възстановеното Евангелие и който се стреми да се покланя на Господ на своя собствен език и със светиите в страната, в която живее, е спазил закона за събирането на Израил и е наследник на всички благословии, обещани на светиите в тези дни“24.

„Сега събирането на Израил включва обръщане във вярата.“25

Погледнато от по-ясна перспектива, членовете на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни имат великата привилегия да обичат, да споделят, да канят и да помагат за събирането на Израил, за да получат пълнотата на Господните заветни благословии. Това включва тези от Африка и Европа, Южна Америка и Северна Америка, Азия, Австралия, както и тези на островите в морето. „Защото наистина гласът Господен е към всички човеци.“26 „Това събиране ще продължава, докато праведните не бъдат събрани в конгрегациите на светиите сред народите по света.“27

Никой не е говорил за събирането по-директно от президент Нелсън: „Винаги, когато правите нещо, което помага на някого – от която и да е страна на завесата – да предприеме стъпка напред и да сключи завети с Бог и да приеме важните кръщелни и храмови обреди, вие помагате за събирането на Израил. Толкова е просто“28.

Къде е Църквата днес? През 62-те години, откакто започнах отслужването на мисия през 1960 г., броят на пълновременните мисионери, които служат по призование от пророка, се е увеличил от 7 683 на 62 544. Броят на мисиите е нараснал от 58 на 411. Броят на членовете се е увеличил от 1 700 000 до приблизително 17 000 000.

Пандемията от COVID-19 временно засегна някои от нашите възможности да споделяме Евангелието. Тя също така ни предостави опит в използването на нови технологии, което значително ще подпомогне събирането. Благодарни сме, че членовете и мисионерите полагат все повече усилия да събират разпръснатия Израил. Растежът продължава навсякъде, особено в Южна Америка и Африка. Също така оценяваме това, че толкова много хора по целия свят откликнаха на въздействащата покана на президент Нелсън за увеличаване броя на мисионерите. Въпреки това нашата отдаденост на това да обичаме, споделяме и каним може да бъде значително увеличена.

Съществена част от тези мисионерски усилия е това ние, отделните членове, да се превръщаме в пример за пътеводна светлина29, където и да живеем30. Не можем да сме „под прикритие“. Нашите Христови качества – доброта, праведност, щастие и искрена любов към всички хора – могат да създават не само пътеводна светлина за тях, но също така и разбиране, че има безопасно пристанище в обредите на спасение и възвисяване на възстановеното Евангелие на Исус Христос.

Моля ви, разберете, че споделянето на Евангелието на Исус Христос носи изключителни благословии. В Писанията четем за радост и мир, опрощение на греховете, защита от изкушенията и подкрепяща сила от Бог31. Ако гледаме отвъд този земен живот, ще бъдем подготвени да споделяме Евангелието с тези, „които са в мрак и под робството на греха във великия свят на духовете на мъртвите“32.

Днес конкретно се моля всяко дете, млад мъж, млада жена, семейство, кворум, Общество за взаимопомощ и клас да прегледа как ние поотделно и заедно приемаме изключителния съвет да помагаме за събирането на Израил, даден ни от Господ и нашия възлюбен пророк.

Ние уважаваме свободата на избор. В този нерелигиозен свят мнозина няма да откликнат и няма да участват в събирането на Израил. Но много ще го направят и Господ очаква тези, които са приели Неговото Евангелие, ревностно да се стремят да бъдат пример за пътеводна светлина, която ще помага на другите да идват при Бог. Събирането на Израил позволява на нашите братя и сестри по земята да се радват на небесните благословии и обредите на възстановеното Евангелие на Исус Христос, както и да бъдат безопасно събрани у дома.

Давам своето сигурно апостолско свидетелство за божествеността на Исус Христос и плана на нашия Небесен Отец за нас, в името на Исус Христос, амин.

Бележки

  1. Вж. Ръсел М. Нелсън, „Приветствено послание“, Лиахона, май 2021 г., с. 7.

  2. Вж. Учение и завети 20:37.

  3. Вж. 2 Нефи 26:33.

  4. Учение и завети 1:1. В Учение и завети 1:4 Господ продължава: „И гласът на предупреждение ще бъде към всички люде чрез устата на учениците Ми, които Аз съм избрал в тези последни дни“.

  5. Учение и завети 110:11.

  6. През 1851 г. е имало общо 52 165 членове на Църквата. Според картоните на Църквата и „Religious Census of 1851“ („Преброяване на населението по религиозна принадлежност през 1851 г.“) в Англия и Уелс е имало над 28 000 членове (вж. Робърт Л. Лайвли-мл., „Some Sociological Reflections on the Nineteenth-Century British Mission“, в Mormons in Early Victorian Britain, ред. Ричард Л. Дженсън и Малкълм Р. Торп, 1989 г., с. 19–20).

  7. Вж. Saints: The Story of the Church of Jesus Christ in the Latter Days, том 1, The Standard of Truth, 1815–1846 (2018 г.), с. 494–95, 514–515, 573.

  8. Тонга: 45 процента, Самоа: 31 процента, Американска Самоа: 22.5 процента, Френска Полинезия: 7 процента.

  9. Вж. Saints, с. 573–574.

  10. Ръсел М. Нелсън, „Смели воини на Израил“, (духовно послание за младежи по света, 3 юни 2018 г.), HopeofIsrael.ChurchofJesusChrist.org.

  11. Това уникално и въздействащо учение се съдържа в Книгата на Мормон и накратко в десета точка от Символът на вярата, която започва така: „Ние вярваме в буквалното събиране на Израил и във възстановяването на Десетте племена“ (вж. Джеймс E. Талмидж, The Articles of Faith, 12 изд. 1924 г., с. 314–344).

  12. Записаният в Битие 32:28 библейски разказ гласи: „Няма да се наричаш вече Яков, а Израил, защото си бил в борба с Бога и с хора“.

  13. Вж. Джозеф Смит, в „History, 1838–1856, volume D-1“, 1572 г., josephsmithpapers.org; виж също Джозеф Смит, „Discourse, 11 June 1843–A, as Reported by Wilford Woodruff“, с 42–43, josephsmithpapers.org; Джозеф Смит, „Discourse, 11 June 1843–A, as Reported by Willard Richards“, с 241, josephsmithpapers.org.

  14. Вж. Bible Dictionary, „Israel, Kingdom of“; Джеймс E. Талмидж, The Articles of Faith, с. 315. Еровоам и поданиците му са известни като царството на Юда, което се намира в южната част на съвременен Израел.

  15. Вж. 4 Царе 17:23.

  16. Вж. Учение и завети 133:26, вж. също Учение и завети 110:11.

  17. 1 Нефи 10:12. Амон по-късно казва: „Благословено е името на моя Бог, Който си спомни за този народ, който е клон от дървото Израилево, изгубен от стъблото си в чужда земя“ (Алма 26:36).

  18. Президент Спенсър У. Кимбъл, говорейки за ламанитския Израил, учи, че Сион включва целия американски континент. Той казва: „Ние сме в Израил и сме събирани“ (The Teachings of Spencer W. Kimball, ред. Едуард Л. Кимбъл, 1982 г., с. 439).

  19. Когато Татко Лехий получава указания да вземе семейството си и да се отправят към пустошта, поне част от причината е, че Йерусалим ще бъде унищожен (вж. 1 Нефи 2). Унищожението на храма на Соломон, падането на Йерусалим и пленяването на племето Юда се случват около 586 г. пр. Хр.

    „Израил е завладян около 720 г. пр. Хр. и неговите 10 племена са отведени в плен. (…) (В Йерусалим) храмът на Соломон устоява на няколко атаки от чужди сили, преди през 586 г. пр. Хр. да бъде напълно унищожен от армията на Навуходоносор, вавилонския цар“ (Дейвид Б. Грийн, „The History of the Jewish Temple in Jerusalem“, Haaretz, 11 авг. 2014 г., haaretz.com/jewish/.premium-history-of-the-temple-in-jerusalem-1.5256337). Вж. също 4 Царе 25:8–9.

  20. Вж. Тад Р. Калистър, The Infinite Atonement, 2000 г.

  21. Ръсел М. Нелсън, „Children of the Covenant“, Ensign, май 1995 г., с. 33; виж също „Завети“, Лиахона, ноем. 2011 г., с. 88.

  22. Вж. Ръсел М. Нелсън, в Р. Скот Лойд, „Seminar for New Mission Presidents: „Swift Messengers“ to Scattered Israel“ Church News, 13 юли 2013 г., thechurchnews.com. Президент Нелсън казва, че събирането „не се основава на географско местоположение; (а е въпрос на) личен ангажимент. Хората могат да бъдат „доведени до знанието за Господа“ (3 Нефи 20:13), без да напускат родните си земи“ („Събирането на разпръснатия Израил“, Лиахона, ноем. 2006 г., с. 81). Вж. също 3 Нефи 21:1–7.

  23. Нашето учение е ясно: „Господ разпръснал и причинил мъка на дванадесетте племена на Израил поради тяхната грешност и бунтовност. Все пак Господ използва това разпръсване на Своя избран народ между останалите народи по света, за да благослови тези народи“. (Вж. Ръководство към Писанията, „Израил, Разпръсването на Израил“, scriptures.ChurchofJesusChrist.org.)

  24. Спенсър У. Кимбъл, The Teachings of Spencer W. Kimball, с. 439.

  25. Въведение в Спенсър У. Кимбъл, The Teachings of Spencer W. Kimball, с. 438. Вж. също „All Are Alike unto God“, ред. Е. Дейл ЛеБарон (1990 г.), колекция от 23 истории за обръщане във вярата от чернокожи светии от последните дни. Сестра Джулия Н. Мавимбела казва, че преди да се присъедини към Църквата, когато срещнела думата Израил, хвърляла книгата настрани и казвала: „Това е за белите. Не е за нас. Ние не сме избрани“. Днес знам, че ако живея праведно, принадлежа към царско семейство. Аз съм от дома Израилев и докато извършвах своите обреди в храма, изпитах чувството, че всички на земята сме като едно семейство“ (в „All Are Alike unto God“, с. 151).

  26. Учение и завети 1:2.

  27. Спенсър У. Кимбъл, The Teachings of Spencer W. Kimball, с. 438.

  28. Ръсел М. Нелсън, „Смели воини на Израил“.

  29. Апостол Павел казва на своя млад приятел Тимотей да бъде „на вярващите пример“ (1 Тимотей 4:12).

  30. Вж. 3 Нефи 18:24.

  31. Вж. Мосия 18:8–13; 3 Нефи 18:25; Учение и завети 18:10–16, 31:5, 62:3.

  32. Учение и завети 138:57.