Несъвършената жътва
Спасителят е винаги готов да приема нашите скромни усилия и да ги усъвършенства чрез Своята благодат. С Христос няма несъвършена жътва.
Когато бях малко момче, се научих да обичам драматичните промени при смяната на сезоните в Югозападна Монтана, където израснах. Любимият ми сезон беше есента – времето за жътва. Семейството ми се надяваше и молеше прекараните от нас месеци в упорит труд да бъдат възнаградени с богата реколта. Родителите ми се притесняваха за климатичните условия, за здравето на животните и насажденията, както и за много други неща, които почти не можеха да контролират.
Докато растях, все повече осъзнавах важността на тези неща. Нашата прехрана зависеше от реколтата. Баща ми ме учеше относно оборудването, което използвахме да събираме зърното. Наблюдавах как закарваше машината на полето, как отрязваше зърното на малък участък, след което проверяваше зад комбайна, за да се увери, че колкото може по-голяма част от зърното е попаднала в контейнера и че посевите не биват изхвърляни заедно с плявата. Той повтаряше тези действия по няколко пъти, като всеки път настройваше машината. Аз тичах покрай него и ровех из плявата, заедно с него, преструвайки се, че знам какво правя.
След като беше вече доволен от настройките на машината, аз открих няколко зрънца сред плявата на земята и му ги показах, гледайки критично. Няма да забравя думите на баща ми: „Настройките са достатъчно добри и това е най-доброто, на което тази машина е способна“. Аз не бях особено доволен от обяснението му и размишлявах върху несъвършенствата на жътвата.
След още малко време, когато вечерите вече ставаха студени, аз наблюдавах как хиляди прелитащи лебеди, гъски и патици кацаха по полетата, за да се нахранят по дългия си път на юг. Те кълвяха опадалите зрънца от нашата несъвършена жътва. Бог я беше усъвършенствал. И нито едно зрънце не беше пропиляно.
Едно от честите изкушения в този свят и дори в самата култура на Църквата е да сме обсебени от темата за съвършенството. Социалните медии, нереалистичните очаквания и често нашата собствена самокритика предизвикват чувства на неспособност – чувстваме, че не сме достатъчно добри, нито че някога ще бъдем. Някои дори разбират погрешно поканата на Спасителя да „бъде(м) съвършени и (ние)“1.
Не забравяйте, че перфекционизъм не е същото като това да бъдем „съвършени в Христа“2. Перфекционизмът сам по себе се съобразява с един невъзможен, самоналожен стандарт, който ни сравнява с другите. Това води до вина и тревожност, и може да ни накара да се отдръпнем и да се самоизолираме.
Да бъдем съвършени в Христа е нещо съвсем друго. Това е процесът, ръководен с любов от Светия Дух, при който ставаме все по-подобни на Спасителя. Стандартите са определени от един мил и всемъдър Небесен Отец и са ясно изложени в заветите, които сме канени да приемем. В този процес бремето на вината и неспособността е облекчено, като винаги се набляга на това кои сме ние в Божиите очи. В този процес ние не само сме повдигани и насърчавани да ставаме по-добри, но и постигнатото от нас се оценява според степента на личната ни отдаденост на Бог, проявяваща се в усилията ни да Го следваме с вяра. Когато приемем поканата на Спасителя да дойдем при Него, ние не след дълго си даваме сметка, че усилията ни са достатъчни и че благодатта на един любящ Спасител ще компенсира това, което не ни достига, по немислими за нас начини.
Можем да видим този принцип в действие, когато Спасителят нахранва петте хиляди души.
„Исус, като вдигна очи и видя, че към Него идва голямо множество, каза на Филип: Откъде да купим хляб да ядат тези хора? (…)
Филип Му отговори: За двеста динария хляб няма да им стигне, за да вземе всеки по малко.
Един от учениците Му, Андрей, брат на Симон Петър, Му каза:
„Тук има едно момче, което има пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора“3.
Чудите ли се понякога какво може да е изпитал Спасителят към това малко момче, което с детската си вяра предлага нещо, за което си дава сметка, че е крайно недостатъчно за настоящата нужда?
„Исус взе хлябовете и като благодари, раздаде ги на учениците, а учениците – на седналите; така и от рибите, колкото искаха.
И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо“4.
Спасителят придава на това скромно дарение съвършенство.
Малко след това преживяване, Исус изпраща Своите ученици на една лодка. Те скоро попадат в бурни води посред нощ. Обхваща ги голям страх, когато виждат подобие на призрак да върви по водата към тях.
„А Исус веднага им проговори: Дерзайте! Аз съм; не бойте се!
И Петър Му отговори: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.
А Той каза: Ела! И Петър слезе от лодката и вървеше по водата, за да иде при Исус.
Но като видя силния вятър, уплаши се и като потъваше, извика, казвайки: Господи, избави ме!
И Исус веднага протегна ръка, хвана го и му каза: Маловерецо, защо се усъмни?“5.
Братя и сестри, не мисля, че разговорът завършва така. Вярвам, че докато върви обратно към лодката ръка за ръка с Петър (който е мокър до кости и вероятно се чувства доста неловко), Спасителят може да е казал нещо като: „О, Петре, не се страхувай и не се тревожи. Само ако можеше да видиш себе си така, както Аз те виждам, съмненията ти щяха да изчезнат, а вярата ти да се увеличи. Обичам те, скъпи мой Петре, ти излезе от лодката. Приносът ти е приемлив и, въпреки че се поколеба, Аз винаги ще съм до теб да те спасявам от дълбините, а приношението ти ще бъде направено съвършено“.
Старейшина Дитер Ф. Ухтдорф обяснява:
„Вярвам, че Спасителят Исус Христос би желал да виждате, усещате и знаете, че Той е вашата сила. Че с Негова помощ няма граници за това, което можете да постигнете. Че за вашия потенциал няма предели. Той би искал да гледате на себе си по начина, по който Той гледа на вас. А той е много по-различен от начина, по който светът гледа на вас. (…)
Той подкрепя отслабналите, а на тези, които се чувстват немощни, Той дава сила“6.
Трябва да помним, че колкото и несъвършен да е нашият най-голям принос, Спасителят може да го направи съвършен. Без значение колко незначителни може да изглеждат усилията ни, никога не трябва да подценяваме силата на Спасителя. Една добра дума, кратко, но искрено посещение за служение или урок в Неделното училище за деца, преподаден с обич, са все неща, които, с помощта на Спасителя, носят утеха, смекчават сърцата и променят живота за вечността. Нашите непохватни усилия могат да водят до чудеса, като през този процес ние взимаме участие в една съвършена жътва.
Често сме поставяни в ситуации, които ще тестват границите ни. Може да чувстваме, че няма да се справим. Може да погледнем към онези, с които служим, и да се почувстваме недостатъчно способни. Братя и сестри, ако изпитвате подобни чувства, вгледайте се в изключителните мъже и жени зад мен, с които служа.
И аз се чувствам като вас.
Разбрал съм, обаче, че както перфекционизъм не е същото като това да сме съвършени в Христа, да се сравняваме с другите не е същото като да подражаваме. Когато се сравняваме с другите, има само два резултата от това. Ние или ще се сметнем за по-добри от другите и ще станем критични и укоряващи към тях, или ще се сметнем за по-низши от тях и това ще ни причини тревожност, самокритика и обезсърчение. Да се сравняваме с другите рядко има полза, не води до насърчение и понякога направо ни подтиска. Всъщност, тези сравнения могат да ни вредят духовно, като ни пречат да получим духовната подкрепа, от която се нуждаем. От друга страна, като подражаваме на уважаваните от нас хора, които проявяват Христови качества, това може да бъде поучително и насърчително, и може да ни помага да ставаме по-добри ученици на Исус Христос.
Спасителят ни дава модел, който да следваме, като подражава на Отца. Той казва на Своя ученик Филип: „Толкова време съм с вас и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца. Как така казваш: Покажи ми Отца?“7.
А след това учи: „Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, делата, които върша Аз, и той ще ги върши“8.
Без значение колко незначителни може да изглеждат нашите усилия, ако сме искрени, Спасителят ще ни използва, за да върши Своето дело. Ако просто даваме най-доброто от себе си и Му се доверяваме, че Той ще компенсира разликата, ние можем да бъдем част от чудесата, които ни заобикалят.
Старейшина Дейл Г. Ренлънд казва: „Не е нужно да сте съвършени, но ние имаме нужда от вас, защото всеки, който проявява желание, може да свърши нещо“9.
А президент Ръсел М. Нелсън ни учи: „Господ обича усилията“10.
Спасителят е винаги готов да приема нашите скромни усилия и да ги усъвършенства чрез Своята благодат. С Христос няма несъвършена жътва. Трябва да имаме смелостта да вярваме, че благодатта Му е за нас, че Той ще ни помага, ще ни спасява от дълбините, когато се проваляме, и ще усъвършенства нашите не толкова съвършени усилия.
В притчата за сеяча Спасителят описва семената, които са засадени на добра земя. Някои произвеждат стократно, някои – по шестдесет, други – по тридесет. Всички са част от Неговата съвършена жътва11.
Пророкът Мороний кани всички: „Да, елате в Христа и станете съвършени в Него, (…) и ако се отречете от всякакво безбожие и заобичате Бога с цялата си мощ, ум и сила, тогава Неговата благодат е достатъчна за вас и вие ще може да бъдете съвършени в Христа чрез Неговата благодат“12.
Братя и сестри, свидетелствам за Христос, Който има силата да прави съвършени дори най-скромните ни усилия. Нека даваме най-доброто от себе си, да принасяме всичко, което можем, и с вяра да полагаме в нозете Му нашите несъвършени приношения. В името на Този, Който е Господарят на съвършената жътва, тъкмо Исус Христос, амин.