Скрит огън
Бог чува всяка молитва, която отправяме, и отговаря на всяка от тях според пътя, който Той е начертал към нашето съвършенство.
Братя и сестри, след последния път, когато говорих от този амвон през октомври 2022 г., научих един болезнен урок. Той е: Ако не изнесете приемлива реч, може да ви бъде забранено да говорите на следващите няколко конференции. Можете да видите, че ми е възложено да говоря през първата сесия на тази конференция. Това, което не виждате, е, че с натискането на копче подът под краката ми може лесно да се отвори. Ако тази реч не бъде възприета добре, няма да ви видя още няколко конференции.
В духа на този прекрасен химн, изпят от този прекрасен хор, наскоро научих някои уроци, които, с Господната помощ, бих желал да споделя с вас днес. Това ще бъде една много лична реч.
Най-личното и болезнено от всички тези скорошни преживявания беше смъртта на моята обична съпруга, Пат. Тя беше най-великата жена, която някога съм познавал – съвършена съпруга и майка, дори не мога да опиша нейната чистота, нейния дар на изразяване и нейната духовност. Веднъж тя изнесе реч, озаглавена „Да изпълним целта на своето сътворение“. Струва ми се, че тя е изпълнила целта на своето сътворение по-успешно, отколкото някой би могъл да си представи, че е възможно. Тя беше напълно отдадена Божия дъщеря, примерна жена, посветена на Христос. Аз бях най-щастливият човек, тъй като прекарах 60 години от живота си с нея. Ако докажа, че съм достоен, нашето запечатване означава, че мога да прекарам вечността с нея.
Друго преживяване започна 48 часа след погребението на съпругата ми. Тогава бях закаран по спешност в болницата поради рязкото влошаване на здравето ми. След това прекарах първите четири седмици от шестседмичния си престой там, влизайки и излизайки от интензивното отделение, в съзнание и в безсъзнание.
Почти цялото ми преживяване в болницата през този период е изтрито от паметта ми. Това, което не е изтрито, е споменът ми за пътуване извън болницата, към място, което изглеждаше като началото на вечността. Не мога да говоря за цялото преживяване тук, но мога да кажа, че част от това, което получих, беше увещание да се върна към служението си с по-силно усещане за неотложност, повече посвещаване, по-голямо съсредоточаване върху Спасителя, повече вяра в Неговото слово.
Не можех да не почувствам, че получавам своя собствена версия на откровение, дадено на Дванадесетте преди почти 200 години:
„Ти ще даваш свидетелство за името Ми (…) и ще изпращаш словото Ми към краищата на земята. (…)
Сутрин след сутрин; и нека ден след ден да произлиза твоят предупредителен глас, и когато дойде нощта, нека жителите на земята да не задрямват от речта ти. (…)
Стан(и) (…) вдигн(и) кръста си и Ме следва(й)“.
Мои възлюбени сестри и братя, оттогава насам се опитвам да вдигам кръста си по-усърдно, с повече решимост да откривам къде мога да издигам апостолски глас, носещ както усещане за топлина, така и предупреждение – сутрин, през деня и през нощта.
Така стигам до третата истина, която научих през онези месеци на загуба, болест и страдания. Това е подновено свидетелство и безкрайна благодарност за непоколебимите молитви на тази Църква – на вашите молитви – за мен. Ще бъда вечно благодарен за молбите на хиляди хора, които, подобно на настойчивата вдовица, многократно са търсили намеса от небесата за мен. Получих свещенически благословии и видях как моят клас от гимназията пости за мен, което направиха и няколко района от Църквата. А името ми трябва да е било в списъка за молитва на почти всеки храм в Църквата.
С дълбока благодарност за всичко това се присъединявам към Г. К. Честъртън, който веднъж казва, „че изразяването на благодарност е най-висшият начин на мислене, а (…) благодарността е щастие, удвоено от удивление“. За моето лично „щастие, удвоено от удивление“, благодаря на всички вас и благодаря на моя Небесен Отец, Който чу молитвите ви и ме благослови.
Братя и сестри, свидетелствам, че Бог чува всяка молитва, която отправяме, и отговаря на всяка от тях според пътя, който Той е начертал към нашето съвършенство. Осъзнавам, че почти по едно и също време, когато толкова много хора се молеха за възстановяването на моето здраве, равен брой, включително и аз, сме се молили за възстановяването на здравето на съпругата ми. Свидетелствам, че и двете молитви са били чути и са получили отговор от изпълнения с божествено състрадание Небесен Отец, въпреки че отговорът на молитвите за Пат не беше този, за който се молех. По причини, известни само на Бог, молитвите получават отговор по начин, различен от този, за който се надяваме – но ви обещавам, че те биват чувани и получават отговор според Неговата неизменна любов и определеното от Него време за всичко.
Ако „мол(им) праведно“, няма ограничения за това кога, къде или за какво трябва да се молим. Според откровенията, ние трябва да се молим „непрестанно“. Трябва да се молим, както казва Амулик, за хората около нас, вярвайки, че „голяма сила има в усърдната молитва на праведни(те)“. Молитвите ни трябва да бъдат на глас, когато имаме уединението да ги отправяме така. Ако това не е практично, те трябва да бъдат изричани мълчаливо в сърцата ни. Пеем, че молитвите са „скрит огън“ и както учи самият Спасител, трябва винаги да бъдат отправяни към Бог, Вечния Отец, в името на Неговия Единороден Син.
Мои възлюбени приятели, нашите молитви са най-сладкият ни час, най-искреният копнеж на душите ни, най-простата и чиста форма на поклонение. Трябва да се молим самостоятелно, в нашите семейства и в конгрегации с всякакви размери. Ако искаме молитвата да бъде наш щит срещу изкушенията и ако в даден момент чувстваме, че не искаме да се молим, можем да сме сигурни, че колебанието не идва от Бог, Който копнее да общува със Своите чеда по всяко време. Наистина, някои от усилията, които ни пречат да се молим, са на самия противник. Когато не знаем как или за какво точно да се молим, трябва да започнем и да продължим, докато не получим напътствие от Светия Дух как да отправим молитвата, която трябва. Може точно този подход да се налага да прилагаме, когато се молим за враговете си и за онези, които ни използват.
В крайна сметка можем да следваме примера на Спасителя, Който се моли толкова, толкова често. Но за мен винаги е било интригуващо, че Исус изобщо изпитва нужда да се моли. Нали е безгрешен? За какво има нужда да се моли Той? Осъзнах, че Той също като нас желае да „търс(и) лицето на (Отца), да вярв(а) в Неговите слова и да се уповава на Неговата благодат“. Отново и отново Той се оттегля от народа, за да бъде сам, преди молитвите Му да отекнат в небесата. В други случаи Той се моли, докато е заедно с няколко спътници. След това Той се обръща към небесата в полза на множествата, които покриват склона на хълма. Понякога поради молитвата Му дрехите Му стават бели от светлина. Понякога лицето Му става светло. Понякога Той се моли изправен, понякога коленичи, а поне веднъж пада на лицето Си в молитва.
Лука описва страданията на Исус за нашето изкупление като нещо, което изисква Той да се моли „по-усърдно“. Как Този, Който е съвършен, се моли по-усърдно? Предполагаме, че всичките Му молитви са били усърдни, при все това, докато извършва Своята единителна жертва и изпитва болката, съпътстваща всеобхватна ѝ сила, Той чувства, че трябва да вложи още повече в молитвата, като тежестта на Неговото приношение накрая кара кръв да потече от всяка пора.
Говорейки за победата на Христос над смъртта и Неговия скорошен дар за мен от още няколко седмици или месеци земен живот, аз давам тържествено свидетелство за реалността на вечния живот и за това, че е нужно да сме сериозни, когато правим планове за него.
Свидетелствам, че когато Христос дойде, Той трябва да ни разпознае – не като членове, чиито имена просто са написани на избелели документи за кръщение, а като ученици, които са напълно отдадени, вярващи и спазващи сключените завети. Това е изключително важно за всички нас, да не би да чуем с ужасно съжаление: „Аз никога не съм ви познавал“, или както Джозеф Смит превежда този израз: „(Вие) никога не сте Ме познавали“.
За щастие, можем да получаваме помощ с тази задача – много помощ. Трябва да вярваме в ангели, в чудеса и в обещанията на святото свещеничество. Трябва да вярваме в дара на Светия Дух, във влиянието на добрите семейства и приятели, в силата на чистата любов Христова. Трябва да вярваме в откровението, пророците, гледачите и откровителите и президент Ръсел М. Нелсън. Трябва да вярваме, че чрез нашите молитви, молби и лична праведност ние наистина можем да се изкачим на „хълма Сион (…) града на живия Бог, небесното място, най-святото от всички“.
Братя и сестри, като се покайваме за греховете си и смело пристъпваме към „престола на благодатта“, оставяйки там пред Него своята милостиня и искрени молби, ние ще получаваме милост, състрадание и опрощение от благосклонните ръце на нашия Вечен Отец и Неговия покорен, съвършено чист Син. След това, заедно с Йов и всички усъвършенствани верни, ще видим един свят, който е прекалено чуден, за да го разберем. В името на Исус Христос, амин.