Исус Христос на централно място в нашия живот
Въпросите, които идват от дъното на душата, онези, които се появяват в най-мрачните моменти и при най-тежките изпитания, получават отговор чрез непоклатимата любов на Исус Христос.
През земния ни път понякога имаме много изпитания: жестоката болка от загубата на близки хора, тежката битка със заболяване, жилото на несправедливостта, ужасни случаи на тормоз или насилие, сянката на безработицата, трудности в семейството, безмълвния вик на самотата или съкрушителните последици от въоръжени конфликти. В такива моменти душите ни копнеят за прибежище Искрено се стремим да узнаем къде да намерим балсама на мира. На кого можем да се доверяваме да ни помага с увереност и сила да преодоляваме тези трудности? Кой притежава търпение, всеобхватна любов и всемогъща ръка, за да ни вдъхновява и подкрепя?
Въпросите, които идват от дъното на душата, онези, които се появяват в най-мрачните моменти и при най-тежките изпитания, получават отговор чрез непоклатимата любов на Исус Христос. В Него и посредством обещаните благословии на Неговото възстановено Евангелие намираме отговорите, които търсим. Именно чрез Неговото безпределно Единение ни се предлага неизмерим дар – дар на надежда, изцеление и уверение в Неговото постоянно и трайно присъствие в нашия живот. Този дар е достъпен за всички, които се обръщат към Него с вяра, приемайки мира и изкуплението, които Той така щедро предлага.
Господ подава ръка на всички нас – жест, който е самата същност на Неговата божествена любов и доброта. Неговата покана към нас е повече от призив, тя е божествено обещание, подкрепено от трайната сила на Неговата благодат. В Писанията Той с любов ни уверява:
„Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.
Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите покой на душите си.
Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко“.
Яснотата в Неговата покана „елате при Мене“ и „вземете Моето иго“ потвърждава колко е впечатляващо обещанието Му, а то е толкова всеобхватно и цялостно, че въплъщава Неговата любов и предлага тържествено уверение: „Ще намерите покой“.
Когато усърдно търсим духовно напътствие, се впускаме в напълно преобразяваща одисея, която укрепва нашите свидетелства. Като разберем колко всеобхватна е съвършената любов на нашия Небесен Отец и Исус Христос, сърцата ни се изпълват с благодарност, смирение и подновено желание да следваме пътя на ученичеството.
Президент Ръсел М. Нелсън учи: „Когато съсредоточим живота си върху Божия план на спасение (…) и Исус Христос и Неговото Евангелие, ние можем да чувстваме радост, независимо от случващото се – или неслучващото се – в живота ни. Радостта произлиза от Него и се случва заради Него“.
Алма, обръщайки се към сина си Еламан, заявява: „И сега, о, сине мой Еламане, ето, ти си в младостта си и затова аз те моля да чуеш словата ми и да се поучиш от мене; понеже знам, че всеки, който се уповава на Бога, ще бъде подкрепен в изпитанията си и в грижите си, и в страданията си и ще бъде вдигнат в последния ден“.
Когато Еламан говори на синовете си, той ги учи на вечния принцип да поставяме Спасителя в центъра на живота си: „Помнете, помнете, че върху канарата на нашия Изкупител, Който е Христос, Синът Божий, вие трябва да градите основите си“.
От Матей 14 научаваме, че след като чува за смъртта на Йоан Кръстител, Исус търси уединение. Но огромна тълпа Го следва. Трогнат от съчувствие и любов и без да допуска скръбта Му да Го разсее от мисията Му, Исус ги приветства, като изцелява болните сред тях. С наближаването на вечерта учениците имат трудна задача – огромно множество и твърде малко налична храна. Те предлагат на Исус да изпрати тълпата да се разотиде, за да намери храна, но Исус, с висша любов и високи очаквания, вместо това иска от учениците да ги нахранят.
Докато учениците са притеснени от предстоящата трудност, Исус проявява упованието и любовта Си към Своя Отец, както и непоклатимата Си любов към хората. Той казва на тълпата да седне на тревата и, като взема пет хляба и две риби, избира да благодари на Своя Отец, признавайки, че Бог Му предоставя власт и сила.
След като благодари, Исус разчупва хляба, а учениците го раздават на хората. По чудо храната не само, че е достатъчно, но и е в изобилие, като дори остават 12 коша. Нахранената група се състои от пет хиляди мъже освен жените и децата.
От това чудо научаваме важен урок – когато имаме трудности, е лесно да мислим само за това колко ни е тежко. Обаче Исус Христос ни дава пример за силата от това да се съсредоточаваме върху Неговия Отец, като благодарим и признаваме, че ние не винаги знаем как да преодоляваме изпитанията, но Бог знае.
При трудности имаме естествена склонност да се концентрираме върху препятствията пред нас. Нашите трудности са осезаеми и завладяват вниманието ни, но принципът за преодоляването им е в това, върху което се съсредоточаваме. Като поставяме Христос в центъра на мислите и делата ни, ние действаме в хармония с Неговите разбирания и сила. Тази промяна не намалява трудностите ни, а ни помага да преминаваме през тях, следвайки божествени насоки. В резултат на това откриваме решения и подкрепа, които произлизат от по-висша мъдрост. Възприемането на тази перспектива, съсредоточена върху Христос, ни дава силата и прозренията, за да превръщаме изпитанията си в победи, като ни напомня, че със Спасителя това, което изглежда голям проблем, може да стане път към по-голям духовен напредък.
Историята на Алма младши в Книгата на Мормон представя един завладяващ разказ за изкупление и огромното влияние на това да съсредоточаваме живота си върху Христос. В началото Алма е противник на Господната Църква, отклоняващ мнозина от пътя на праведността. Обаче една божествена намеса, посредством посещение на ангел, му помага да осъзнае грешките си.
В най-мрачния си момент, измъчван от угризения и отчаян да намери изход от духовното си страдание, Алма си припомня ученията на баща си относно Исус Христос и силата на Единението Му. Със сърце, копнеещо за изкупление, той искрено се покайва и горещо се моли за Господната милост. Този повратен момент на пълно осъзнаване, че има нужда да постави Христос на първо място в мислите си и искрено да търси Неговата милост, довежда Алма до забележителна промяна. Тежките окови на вината и отчаянието изчезват и биват заменени от невероятно чувство на радост и мир.
Исус Христос е нашата надежда и отговорът на най-болезнените преживявания в живота. Чрез Своята жертва Той плати за нашите грехове и пое върху Си цялото ни страдание – болка, несправедливост, скръб и страх – и Той ни прощава и ни изцелява, когато се уповаваме на Него и се стремим да променим живота си към по-добро. Той ни изцелява, утешава и възстановява сърцата ни чрез Своята любов и сила, както изцели мнозина, докато бе на земята. Той е живата вода, изпълваща най-съкровените нужди на душите ни със Своята постоянна любов и доброта. Това е като обещанието, което Той дава на самарянката при кладенеца, предлагайки ѝ „извор на вода, която извира за вечен живот“.
Тържествено свидетелствам, че Исус Христос е жив, че Той ръководи тази Църква – Своята свещена църква, а именно Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Свидетелствам, че Той е Спасителят на света, Князът на мира, Царят на царете, Господ на господарите, Изкупителят на света. Уверено потвърждавам, че ние винаги сме в ума и сърцето Му. Като свидетелство за това Той възстанови Своята Църква в тези последни дни и призова президент Ръсел М. Нелсън за Свой пророк и президент на Църквата сега. Знам, че Исус Христос отдаде Своя живот, за да може ние да имаме вечен живот.
Като се стремим да Го поставяме в центъра на живота си, ни се разкриват откровения, Неговият изключителен мир ни обгръща, а безпределното Му Единение ни носи прошка и изцеление. Именно в Него намираме силата да преодоляваме, смелостта да постоянстваме и мира, който никой ум не може да схване. Нека се стремим всеки ден да се доближаваме до Него – източника на всичко добро, маяка на надеждата по пътя към завръщането ни в присъствието на нашия Небесен Отец. В святото име на Исус Христос, амин.