Погълнати от радостта в Христа
Свидетелствам, че нашият Небесен Отец чува вашите молитви, изпълнени със сълзи, и винаги ще ви отговаря в съвършена мъдрост.
Обичаме ви, старейшина Кийрън. Може ли да взема назаем този акцент за 10 минути?
Чудеса, за които копнеем
В Новия завет научаваме за слепия Вартимей, който се провиква към Исус за чудо. „А Исус му каза: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледна“.
В друг случай, един човек от Витсаида копнее за изцеление. За разлика от първия случай, това чудо не се случва веднага. Вместо това, Исус го благославя два пъти, преди да оздравее.
При третия пример апостол Павел „три пъти се мол(и) на Господа“ в своето страдание, и доколкото ни е известно, неговата най-искрена молба не е удовлетворена.
Трима различни мъже. Три уникални преживявания.
И така, въпрос: Защо някои хора получават веднага чудесата, за които копнеят, докато други продължават да чакат търпеливо Господ? Може да не знаем причината, но за щастие, винаги знаем Кой ни обича и „прав(и) всичко това за (нашето) благосъстояни(е) и щасти(е)“.
Божествени цели
Бог, Който вижда края от началото, ни уверява: „Твоето бедствие и твоите страдания ще бъдат краткотрайни“ и ще бъдат посветени за „твоя полза“.
Помагайки ни да намираме по-дълбок смисъл в нашите изпитания, старейшина Орсън Ф. Уитни учи: „Няма изстрадана болка и преминато изпитание, които да са напразно. Те ни помагат да получаваме знание. (…) Всичко (…) през което преминаваме (търпеливо) (…) изгражда характера ни, пречиства сърцата ни, разширява душите ни, прави ни по-нежни и великодушни. (…) Чрез тъга и страдание, труд и изпитание, получаваме знанието, което сме дошли да придобием тук и което ще ни направи по-подобни на нашите (Небесни родители)“.
Осъзнавайки, че Христовата сила почива на него в страданията му, апостол Павел смирено казва: „Когато съм немощен, тогава съм силен“.
Трудностите в живота ни изпитват. Дори Спасителят „се научи на послушание от това“ и се „усъвършенства чрез страдания“.
И един ден Той състрадателно ще каже: Ето, Аз съм те очистил и съм те избрал в пещта на страданието“.
Упованието в божествените цели на Небесния Отец вдъхва надежда в уморените душѝ и разпалва решителност в моменти на страдания и мъка.
Божествени перспективи
Преди години президент Ръсел М. Нелсън сподели следното ценно прозрение: „Когато гледаме на всички неща от вечна перспектива, нашият товар значително се облекчава“.
Наскоро със съпругата ми Джил станахме свидетели на тази истина в изпълнения с вяра живот на Холи и Рик Портър, чийто 12-годишен син Трей загива в трагичен пожар. Със сериозно обгорени ръце и крака от пожара, в героичен опит да спаси своя скъп син, Холи свидетелстваше по време на събрание за причастие в района за дълбокия мир и радост, които Господ бе излял върху тяхното семейство в страданията им, като използваше думи като чудни, невероятни и удивителни!
Непоносимата скръб на тази скъпа майка бе заменена с изключителен мир чрез следната мисъл: „Моите ръце не са тези, които спасяват. Ръцете на Спасителя правят това. Вместо моите белези да ми напомнят за нещата, които не успях да направя, те ми напомнят за белезите на Спасителя“.
Свидетелството на Холи е изпълнение на обещанието на пророка: „Като мислите селестиално, вие ще гледате на изпитанията и противопоставянето в нова светлина“.
Старейшина Д. Тод Кристоферсън казва: „Вярвам, че възможността да преодоляваме несгоди и да израстваме чрез тях ни е допаднала, когато Бог е представил Своя план на изкупление в доземния живот. Сега трябва да подхождаме към тази възможност с разбирането, че нашият Небесен Отец ще ни подкрепя. Но е от съществена важност ние да се обръщаме към Него. Без Бог, тежките страдания и несгоди водят до униние, отчаяние и дори горчивина“.
Божествени принципи
За да можем да отбягваме мрака на неудовлетвореността и вместо това да намираме повече мир, надежда и дори радост сред изключителните трудности на живота, споделям три божествени принципа под формата на покани.
Първо, имаме по-силна вяра, когато поставяме Исус Христос на първо място. Той казва: „Поглеждайте към Мене във всяка мисъл; не се съмнявайте, не се бойте“. Президент Нелсън учи:
„(Нашият) веч(ен) живот зависи от (нашата) вяра в (Христос) и в Неговото Единение“.
„Докато понасям голямата болка от наскорошната ми контузия, аз още повече оценявам Исус Христос и неописуемия дар на Неговото Единение. Помислете само! Спасителят понесе „болки и оскърбления, и изкушения от всякакъв вид“, така че да може да ни утешава, изцелява и избавя в моменти на нужда“.
След това президент Нелсън продължава: „Моето нараняване ме накара да размишлявам отново и отново върху „величието на Светия Израилев“. По време на възстановяването ми Господ ми засвидетелства Своята божествена сила по безпогрешни и носещи мир начини“.
„В света имате скръб; но дерзайте – насърчава ни нашият Спасител, – Аз победих света.“
Второ, имаме по-светла надежда, когато имаме визия за нашата вечна съдба. Говорейки за силата на това „визията за невероятните благословии, които ни обещава Отца“ да бъде обект на нашето внимание всеки ден, сестра Линда Рийвс свидетелства: „Сестри, не знам защо имаме толкова много изпитания, но чувствам, че наградата е толкова голяма (…) толкова радостна и надминаваща разбирането ни, че в деня на награждаването ни да ни се иска да кажем на нашия милостив, щедър и любящ Отец: „Само това ли беше нужно?“ (…) Какво значение ще има (…) какво сме изстрадали тук, ако в крайна сметка тези изпитания (…) ни подготвят за вечен живот (…) в царството Божие?“.
Президент Нелсън споделя следното проникновение: „Спомнете си отговора на Господ към Джозеф Смит, когато той моли за облекчение, докато е в затвора Либърти. Господ учи пророка, че нечовешкото отношение към него ще му даде опит и ще бъде за негово добро. „Ако ти им устоиш добре – обещава Господ, – Бог ще те възвиси горе.“ Господ учи Джозеф Смит да мисли селестиално и да си представя вечната награда, вместо да се фокусира върху мъчителните трудности на деня“.
Промяната в гледната точка на Джозеф води до дълбоко освещаване, както си проличава от това писмо до приятел: „След като съм прекарал пет месеца между стените на затвор, ми се струва, че сърцето ми завинаги ще бъде по-чувствително след това преживяване, от когато и да било преди. (…) Мисля, че никога не бих се чувствал като сега, ако не бях изстрадал несправедливостите, които изстрадах“.
Трето, получаваме повече сила, когато се съсредоточаваме върху радостта. По време на най-решаващите и изпълнени със страдание моменти на вечността, нашият Спасител не се поколебава, а отпива от горчивата чаша. Как Той прави това? Учим, че „поради предстоящата Нему радост (Христос) издържа кръст“, като волята Му е „погълната от волята на Отца“.
Думата „погълната“ дълбоко ме трогва. Интересът ми се увеличи, когато научих, че на испански език „погълната“ се превежда като „консумирана“, на немски – „изядена“, а на китайски – „глътната“. И така, когато трудностите на живота са най-болезнени и непреодолими, аз си спомням Господното обещание, че няма да „претърпя(ваме) никакъв вид страдания, които да не бъдат погълнати („консумирани, изядени и глътнати“) от радостта в Христа“.
В толкова много от вас виждам радостта, която „не се подда(ва) (…) на смъртно разбиране“, въпреки че вашите горчиви чаши все още не са премахнати. Благодаря ви, че спазвате сключените завети и сте Божии свидетели. Благодаря ви, че се впускате да благославяте всички нас, въпреки че „във сърцето си (носите) тежка мъка, скрита (във вас)“. Защото когато носите облекчението на Спасителя на другите, ще го намирате за себе си, както учи президент Камил Н. Джонсън.
Божествени обещания
Сега, нека се върнем към събранието за причастие, по време на което станахме свидетели как Господ чудодейно помага на семейството на Холи Портър. Докато бях на подиума и се чудех какво мога да кажа, за да утеша това забележително семейство и техните приятели, следната мисъл дойде в ума ми: „Използвай словата на Спасителя“. И така, завършвам днес, както завърших и в онази неделя – с Неговото слово, „което изцелява ранената душа“.
„Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя“.
„И Аз ще облекча тегобите, поставени на раменете ви, та даже вие да не можете да ги чувствате на гърбовете си, дори докато сте в робство (…) за да знаете със сигурност, че Аз, Господ Бог, посещавам Моя народ в страданията му“.
Моето свидетелство
С радостно почитание, свидетелствам, че нашият Спасител е жив и Неговите обещания са сигурни! Обръщам се специално към тези от вас, които са угрижени или „страдащи по някакъв друг начин“, свидетелствам, че нашият Небесен Отец чува вашите молитви, изпълнени със сълзи, и винаги ще ви отговаря в съвършена мъдрост. „Дано Бог да даде“ на вас, както го е правил за нашето семейство в моменти на голяма нужда, „тегобите ви да са леки“, дори да „бъдат погълнати от радостта в Христа“. В святото име на Исус Христос, амин.