Обща конференция
Всичко ще бъде наред благодарение на храмовите завети
Обща конференция, април 2024 г.


16:33

Всичко ще бъде наред благодарение на храмовите завети

Няма нищо по-важно от почитането на заветите, които сте сключили или може да сключите в храма.

Мои възлюбени братя и сестри, тази сесия от конференцията за мен е свещено време. Благодарен съм за задачата да говоря на милионите светии от последните дни и на нашите приятели по цял свят. Обичам ви и знам, че Господ ви обича.

Преди повече от 50 години имах привилегията да служа като ректор на Рикс Колидж в Рексбърг, Айдахо. Сутринта на 5 юни 1976 г., съпругата ми Кати и аз тръгнахме от Рексбърг за храма Айдахо Фолс, за да присъстваме на запечатването на близък приятел. Разбира се, с четири малки момченца у дома по онова време, пътуването ни до храма можеше да бъде възможно единствено с помощта на смела детегледачка! Поверихме скъпите си деца на нейните грижи и пристигнахме след 30-минутно пътуване с кола.

Преживяването ни в храма в онзи ден беше прекрасно, както обикновено. Обаче, след като приключи запечатването в храма и докато се приготвяхме да се отправим обратно към дома, забелязахме мнозина от храмовите работници и посетителите да си говорят притеснено във фоайето на храма. Не след дълго един от храмовите работници ни каза, че новопостроеният язовир Тетон в източната част на Айдахо се е срутил! Над 300 милиона кубични метра вода се бяха излели от язовира в посока на съседните долини с площ от 775 квадратни километра. Голяма част от град Рексбърг беше под вода, като домове и превозни средства бяха пометени от водната стихия. Внезапно две трети от 9-те хиляди жители бяха останали без дом.

Както можете да си представите, нашите мисли и притеснения се насочиха към безопасността на скъпите ни деца, стотиците студенти и преподаватели, и върху една общност, която обичахме. Бяхме на по-малко от 50 км от дома си и при все това, в онзи ден, дълго преди съществуването на мобилните телефони и текстовите съобщения, ние нямаше как да се свържем веднага с нашите деца, нито пък можехме да се върнем от Айдахо Фолс в Рексбърг, тъй като всички пътища бяха затворени.

Единственият ни вариант беше да пренощуваме в местен мотел в Айдахо Фолс. Кати и аз коленичихме заедно в мотелската ни стая и смирено умолявахме Небесния Отец да запази в безопасност децата ни, както и хилядите други, засегнати от това трагично събитие. Спомням си как Кати сновеше напред-назад рано сутринта, притеснена за децата. Въпреки собствените ми притеснения, успях да се поуспокоя и да се унеса.

Не беше минало дълго време, когато моята скъпа вечна спътница ме събуди и каза: „Хал, как можеш да спиш в момент като този?“.

Тогава ясно осъзнах смисъла на тези думи със сърцето и разума си. Казах на съпругата си: „Кати, без значение от резултата, всичко ще бъде наред благодарение на храма. Ние сме сключили завети с Бог и сме били запечатани като вечно семейство“.

В този момент, сякаш Духът Господен потвърди в сърцата и умовете ни онова, което и двамата вече знаехме, че е истина – обредите за запечатване, възможни единствено в дома Господен и отслужвани чрез правилната власт на свещеничеството, ни бяха свързали заедно като съпруг и съпруга, а децата ни бяха запечатани към нас. Наистина нямаше причина да се страхуваме и бяхме благодарни да разберем по-късно, че момченцата ни бяха в безопасност.

Вероятно следното твърдение от президент Томас С. Монсън най-добре илюстрира онова, което Кати и аз изпитахме през онази незабравима нощ. „Като посещаваме храма, в живота ни може да дойде духовност и чувство на мир. (…) Ще схванем истинското значение на словата на Спасителя, когато Той казва: „Мир ви оставям. (…) Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои (Йоан 14:27)“.

Благословен съм да усещам този мир всеки път, когато влизам в свещения храм. Спомням си първия път, когато влязох в храма Солт Лейк. Бях млад мъж.

Погледнах нагоре към висок бял таван, който правеше стаята толкова светла, че почти изглеждаше сякаш е самото небе. И в този момент в ума ми прозвучаха следните ясни думи: „Бил съм на това светло място и преди“. Но след това веднага, не с моя глас, в ума ми се появиха тези думи: „Не, никога преди не си бил тук. Спомняш си момент от преди да се родиш. Намираше се в свещено място като това, където Господ можеше да идва“.

Братя и сестри, смирено свидетелствам, че като посещаваме храма, може да ни бъде напомняно за вечното естество на нашите духове, за връзката ни с Отца и Неговия божествен Син и за голямото ни желание да се завърнем в нашия небесен дом.

В скорошни речи на общата конференция, президент Ръсел М. Нелсън ни учи:

„Най-безопасното духовно място е да живеете в рамките на вашите храмови завети!

Всички наши вярвания и всяко дадено от Бог обещание на Неговия заветен народ се сливат в храма“.

„Всеки, който сключва завети (…) в храмовете – и ги спазва – се радва на по-голям достъп до силата на Исус Христос“.

Той също учи, че „щом сключим завет с Бог, завинаги преставаме да бъдем неутрални. Бог няма да се откаже от личната връзка с хората, които са изградили такава връзка с Него. Всъщност, всички хора, които са сключили завет с Бог, имат достъп до специален вид любов и милост“.

Под вдъхновеното ръководство на президент Нелсън, Господ е ускорил и ще продължава да ускорява изграждането на храмове по света. Това ще дава на Божиите чеда възможността да получават обредите на спасение и възвисяване и да сключват и спазват свещени завети. Да сме достойни да сключваме свещени завети не е еднократно усилие, а продължаващ цял живот процес. Господ е казал, че ще се изисква от нас цялото ни сърце, мощ, разум и сила.

Честото участие в обредите на храма може да създава модел на отдаденост към Господ. Когато спазвате сключените храмови завети и си спомняте за тях, вие каните спътничеството на Светия Дух да ви укрепва и пречиства.

След което може да изпитвате чувство на светлина и надежда като свидетелство, че обещанията са истинни. Ще си давате сметка, че всеки завет с Бог е възможност да се доближавате до Него, което от своя страна ще поражда желание в сърцата ви да спазвате сключените храмови завети.

Обещано ни е: „Благодарение на нашия завет с Бог, Той никога няма да престане да ни помага и ние никога няма да изчерпим Неговото милостиво търпение към нас“.

Чрез запечатващите завети в храма можем да получаваме потвърждение, че любящите семейни взаимоотношения ще продължат след смъртта и ще се запазят във вечността. Почитането на брачните и семейни завети, сключени в храмовете на Бог, ще осигурява защита от злото на егоизма и гордостта.

Постоянната грижа между братя и сестри ще се постигне единствено с неспирните ви усилия да водите семейството си по Господния начин. Давайте на децата възможности да се молят едно за друго. Бързо разпознавайте наченките на разединение и обръщайте внимание на постъпките на безкористна служба, особено един към друг. Когато братя и сестри се молят едни за други и си служат, сърцата им ще се смекчават и ще се обръщат едни към други и към родителите.

Донякъде, именно това описва Малахия, когато предсказва идването на пророка Илия: „Той ще посади в сърцата на децата обещанията, направени на бащите, и сърцата на децата ще се обърнат към бащите им. Ако не беше тъй, цялата земя би била напълно опустошена при Неговото пришествие“.

Изпитания, трудности и душевни терзания със сигурност ще връхлитат всеки от нас. Никой от нас няма да бъде предпазен от „трън(ите) в плътта“. При все това, като посещаваме храма и си спомняме за сключените завети, ние можем да се подготвяме да получаваме лично напътствие от Господ.

Когато Кати и аз сключихме брак и бяхме запечатани в храма Логан Юта, по това време старейшина Спенсър У. Кимбъл беше този, който извърши запечатването ни. Той каза малко думи, но ни даде следния съвет: „Хал и Кати, живейте така, че когато призованието дойде, да можете да си тръгнете лесно“.

Отначало не разбрахме какво означаваше този съвет за нас, но дадохме всичко от себе си да живеем така, че да се подготвяме да се отправим в служба на Господ, когато ни призове. След като бяхме женени в продължение на 10 години, получихме неочаквано обаждане от Нийл А. Максуел, пълномощника на Образователната система на Църквата.

Любящият съвет, отправен от президент Кимбъл да можем да „си тръгне(м) лесно“, стана реалност. Кати и аз бяхме призовани да оставим това, което изглеждаше като семейна идилия в Калифорния, за да служим по назначение на място, за което не знаехме нищо. Но семейството ни беше готово да се впусне в това, тъй като един пророк в свят храм, място на откровение, беше видял бъдещо събитие, за което тогава бяхме подготвени.

Мои скъпи братя и сестри, свидетелствам, че няма нищо по-важно от това да почитате заветите, които сте сключили или може да сключите в храма. Без значение къде се намирате на заветната пътека, аз ви насърчавам да бъдете достойни и да отговаряте на условията да отидете в храма. Посещавайте го толкова често, колкото обстоятелствата ви позволяват. Сключвайте и спазвайте свещени завети. Мога да ви уверя в същата истина, която споделих с Кати през онази нощ преди близо пет десетилетия в мотелската стая в Айдахо Фолс: „Без значение от резултата, всичко ще бъде наред благодарение на храмовите завети“.

Давам ви своето сигурно свидетелство, че Исус е Христос. Той е жив и ръководи Своята Църква. Храмовете са домове на Господ. Президент Ръсел M. Нелсън е Божият жив пророк на земята. Обичам го и обичам всеки от вас. В святото име на Исус Христос, амин.