Обща конференция
Намерението на Бог е да ви заведе у дома
Обща конференция, април 2024 г.


11:35

Намерението на Бог е да ви заведе у дома

Всичко, свързано с плана на Отца за Неговите възлюбени чеда, има за цел да заведе всички у дома.

Бих искал да изразя благодарност за вашите молитви, когато започнах процеса на приспособяване към призованието, получено чрез президент Нелсън, да служа като апостол на Господ Исус Христос. Вероятно можете да си представите колко смиряващо ми подейства това. Беше време на значителни промени и отрезвителна самооценка. Разбира се, голяма чест е да служа на Спасителя, на каквато и да е позиция, и да участвам с вас в споделянето на благата вест на Неговото Евангелие на надеждата.

Освен това, както се казва, зад всеки нов апостол стои една учудена тъща. Не знам дали това наистина е поговорка, но в този случай със сигурност може да бъде. Подозирам, че фактът, че моята тъща вече не е сред нас, изобщо не намалява нейното учудване.

Преди няколко месеца, когато със съпругата ми бяхме на посещение в друга страна във връзка с различни църковни задачи, се събудих рано една сутрин и погледнах сънено през прозореца на хотела. Долу, на натоварената улица, видях, че са поставени пътни знаци за блокиране на пътя и един полицай връща колите, стигнали до бариерата. В началото имаше само няколко коли на пътя и те бяха върнати. Но с напредването на времето и увеличаването на движението, започнаха да се образуват опашки от коли.

От прозореца наблюдавах как полицаят сякаш изпитваше задоволство от силата си да блокира потока от коли и да връща хората. Всъщност настроението му изглежда се приповдигаше, като че ли му се искаше да затанцува, с приближаването на всеки един автомобил до бариерата. Ако някой шофьор се ядосаше поради затворения път, полицаят не изглеждаше услужлив или съпричастен. Той само клатеше глава постоянно и сочеше в обратната посока.

Приятели мои, съмишленици и ученици по пътя на земния живот, прекрасният план на нашия Отец, тъкмо Неговият „невероятен“ план, има за цел да ви заведе у дома, а не да ви държи навън. Никой не е поставил пътен знак за блокиране и не е сложил човек там, който да ви казва да обръщате и да се връщате обратно. В действителност е точно обратното. Бог непрекъснато търси връзка с вас. Той „желае всички Негови чеда да изберат да се завърнат при Него“ и прави всичко по силите Си, за да ви заведе обратно.

Нашият любящ Отец ръководи Сътворението на тази земя с конкретната цел да предостави възможност на вас и на мен да се развиваме и усъвършенстваме в този земен живот – да може да използваме дадената ни от Бог свобода на избор, за да изберем Него, да се учим и да израстваме, да допускаме грешки, да се покайваме, да обичаме Бог и ближните си и един ден да се завърнем у дома при Него.

Той изпрати Своя безценен Възлюбен Син в този паднал свят, за да придобие човешкия опит в цялото му многообразие, да даде пример на останалите Божии чеда, който те да следват, да извърши Единение и да ни изкупи. Великият дар на Единението на Христос премахва всяка преграда на физическата и духовната смърт, която би ни отделила от нашия вечен дом.

Всичко, свързано с плана на Отца за Неговите възлюбени чеда, има за цел да заведе всички у дома.

Как Божиите пратеници, Неговите пророци, наричат този план в Писанията на Възстановяването? Те го наричат плана на изкуплението, плана на милостта, великия план на щастието и плана на спасение, който е за всички „чрез кръвта на Моя Единороден“.

Целта на великия план на щастие на Отца е вашето щастие тук, сега и във вечността. Тя не е да се пречи на вашето щастие и вместо това да ви се причиняват тревоги и страх.

Целта на плана на изкуплението на Отца е всъщност вашето изкупление – да бъдете избавени чрез страданията и смъртта на Исус Христос, да бъдете освободени от пленничеството на греха и смъртта. Тя не е да бъдете оставени такива, каквито сте.

Целта на плана на милостта на Отца е проявяването на милост, когато отново се обръщате към Бог и почитате завета си на вярност към Него. Тя не е да се отрича милостта и да се причинява болка и скръб.

Целта на плана на спасение на Отца е всъщност вашето спасение в селестиалното царство на слава, като получите „свидетелството (за) Исус“ и Му принесете душите си. Тя не е да бъдете държани извън него.

Това означава ли, че е все едно как живеем живота си? Че начинът, по който избираме да използваме свободата си на избор, няма значение? Че можем да спазваме или да не спазваме Божиите заповеди? Разбира се, че не. Със сигурност една от най-постоянните покани и молби на Исус по време на земното Му служение е да се променим, да се покаем и да дойдем при Него. В основата на всички Негови учения да живеем според един по-висш стандарт на морално поведение стои призивът за личен напредък, за трансформираща вяра в Христос, за голяма промяна в сърцето.

Бог желае решително да се отвръщаме от своите егоистични и горделиви импулси, да отхвърляме естествения човек, за да вървим и да не съгрешаваме повече.

Ако вярваме, че целта на всеобхватния план на Отца е да бъдем спасени, изкупени, да получим милост и по този начин щастие, каква е целта на Сина, чрез Когото се осъществява този велик план?

Самият Син ни казва: „Защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил“.

Волята на Исус е великодушната воля на Отца! Той желае да направи възможно всички чеда на Неговия Отец до едно да достигнат крайната цел на плана – вечен живот с Тях. Никой не е изключен от този божествен потенциал.

Ако сте склонни да се притеснявате, че никога няма да сте достатъчно добри или че любящото безпределно Единение на Христос достига милостиво до всички други, но не и до вас, то разбирането ви е погрешно. „Безпределно“ означава безпределно. „Безпределно“ се отнася както за вас, така и за хората, които обичате.

Нефи обяснява тази прекрасна истина: „Той не върши нищо, което да не е в полза на света; защото Той обича света и дори дава живота Си, за да привлече всички човеци към Себе си. Затова Той не заповядва на никого да не участва в Неговото спасение“.

Спасителят, Добрият Пастир, отива да търси изгубените Си овце, докато не ги намери. Той не иска никой да погине.

„Моята ръка на милост е протегната към вас и този, който дойде, него ще приема“.

„Имате ли болни сред вас? Доведете ги тука. Имате ли някои, които са куци или слепи, или хроми, или сакати, или прокажени, или изсъхнали, глухи, или страдащи по някакъв друг начин? Доведете ги тука и Аз ще ги изцеля, защото Аз ви съчувствам“.

Той не пропъжда жената с кръвотечение, не се отвръща от прокажения, не отхвърля жената, хваната в прелюбодеяние, Той не отказва на покаялите се, независимо от греха им. Той няма да откаже и на вас или на хората, които обичате, когато дойдете при Него със съкрушено сърце и каещ се дух. Това не е Неговата цел или идея, нито Неговият план, намерение, желание или надежда.

Не, Той не поставя прегради и бариери; Той ги премахва. Той не ви държи отвън; Той ви приветства вътре. Цялото Му служение е живо доказателство за това намерение.

Тогава, разбира се, идва и самата Му единителна жертва, която е по-трудна за разбиране за нас, отвъд нашата човешка способност. Но, и това е едно важно „но“. Ние наистина разбираме, можем да разберем, святата спасителна цел на Неговата единителна жертва.

Завесата на храма се раздира на две, когато Исус умира на кръста, като символ на това, че пътят обратно в присъствието на Отца е широко отворен за всички, които се обърнат към Него, уповават се на Него, предават Му тегобите си и вземат Неговото иго върху си чрез заветна връзка.

Казано по друг начин, в плана на Отца не става дума за препятствия. Никога не е ставало; никога няма и да става. Има ли неща, които трябва да вършим, заповеди, които да спазваме, аспекти от нашата същност, които да променяме? Да. Но с Неговата благодат, тези неща са постижими за нас, а не са химера.

Това е благата вест! Не мога да опиша с думи колко съм благодарен за тези прости истини. Замисълът на Отца, Неговият план, Неговата цел, Неговото намерение, Неговото желание и Неговата надежда са да бъдете изцелени, да получите мир, вие и хората, които обичате, да бъдете заведени у дома. За това давам свидетелство в името на Исус Христос, Неговия Син, амин.

Бележки

  1. Ръсел M. Нелсън, „Мислете селестиално!“, Лиахона, ноем. 2023 г., с. 117–120.

  2. Вж. 2 Нефи 26:25, 27.

  3. General Handbook: Serving in The Church of Jesus Christ of Latter-day Saints, 1.1, Gospel Library.

  4. Вж. Моисей 7:33.

  5. Вж. Яков 6:8, Алма 12:30.

  6. Вж. Алма 42:15.

  7. Вж. Алма 42:8, 16.

  8. Моисей 6:62.

  9. Вж. Учение и завети 45:4.

  10. Учение и завети 76:50–70.

  11. Вж. Омний 1:26.

  12. Вж. Матей 4:17.

  13. Вж. Матей 5–7. Например в Матей 5:43–44, Спасителят учи учениците Си, че не е достатъчно да „обича(т) ближния си, а (да) мраз(ят) неприятеля си“. За да Го следват, те също трябва да „обича(т) неприятелите си“.

  14. Вж. Мосия 5:2. За да може милостта на Исус Христос да се проявява в живота ни, ние трябва да се обръщаме към Него. Алма-младши учи, че този славен „пла(н) на изкуплението би могъл да се осъществи единствено при условия на покаяние (…) защото без тези условия милостта не може да влезе в сила“ (Алма 42:13).

  15. Вж. Мосия 3:19.

  16. Йоан 8:11.

  17. Йоан 6:38.

  18. Вж. Ръсел М. Нелсън, „The Atonement“, Ensign, ноем. 1996 г., с. 35: „Неговото Единение е безпределно – без край. То е безпределно и в смисъл, че чрез него цялото човечество се спасява от безкрайна смърт. Безпределно е поради неизмеримото Му страдание. Безпределно е във времето, като слага край на предшестващия го модел на жертвоприношения на животни. То е безпределно в своя обхват – трябвало е да се извърши веднъж завинаги. А милостта на Единението обхваща не само неограничен брой хора, но също и неограничен брой светове, създадени от Него. То е безпределно и се простира отвъд всякаква земна мярка или разбиране“.

  19. 2 Нефи 26:24.

  20. Вж. Лука 15:4.

  21. 2 Петър 3:9, вж. също Учение и завети 18:11–12.

  22. 3 Нефи 9:14.

  23. 3 Нефи 17:7, вж. също стих 6.

  24. В ученията на Исус Христос, където се посочва, че някои хора няма да наследят небесното царство, Той пояснява, че това не е следствие от Неговото желание за тях, а е резултат от собствените им избори (вж. Матей 7:13–14, 21–25).

  25. Вж. Матей 27:50–51, Евреите 9:6–12.