Завети и отговорности
Църквата на Исус Христос е известна като църква, която набляга на сключването на завети с Бог.
„По какво се различава вашата Църква от другите?“ Моят отговор на този важен въпрос се е променял в процеса на израстването ми и разрастването на Църквата. Когато съм роден в Юта през 1932 г., членовете на нашата Църква са били само около 700 000 души, като по-голямата част са били съсредоточени в Юта и в съседните щати. По това време е имало само 7 храма. Днес членовете на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни наброяват повече от 17 милиона в около 170 страни. Към 1 април тази година имаме 189 осветени храма в много страни, а други 146 са на различни етапи от планирането и строежа. Чувствам, че трябва да говоря за целта на тези храмове и за историята и ролята на заветите в нашето поклонение. Посланието ми ще е допълнение към вдъхновените учения на говорителите преди мен.
I.
Заветът е ангажимент да изпълняваме определени отговорности. Личните ангажименти са особено важни за балансирането на личния ни живот и за функционирането на обществото. Тази идея в момента бива поставяна под въпрос. Едно гласно малцинство се противопоставя на властта на институциите и настоява, че хората трябва да бъдат освободени от всякакви ограничения, които поставят граница на личната им свобода. Въпреки това от хилядолетната практика знаем, че хората се отказват от някои лични свободи, за да се радват на предимствата на това да живеят в организирани общности. Отказването от тези лични свободи по принцип се основава на ангажименти или завети – официални или по подразбиране.
Ето няколко примера за заветни отговорности в нашето общество: (1) съдии, (2) военнослужещи, (3) медицински персонал и (4) пожарникари. Всички, които участват в тези познати професии, поемат ангажимент – често официално потвърден чрез клетва или завет – да изпълняват възложените им задължения. Същото важи и за нашите пълновременни мисионери. Отличително облекло или табелки с имена имат за цел да показват, че носещият ги е в завет и следователно има задължение да преподава, да служи и трябва да получава подкрепа в тази си роля. Друга свързана с тях цел е да напомнят на човека, който ги носи, за поетите заветни отговорности. Няма „вълшебство“ в отличителното им облекло или символи, а само необходимо напомняне за специалните отговорности, които носещите ги са поели върху себе си. Това се отнася и за символите на годежния пръстен или брачната халка и тяхната роля в това да информират наблюдателите или да напомнят на носещите ги за заветни отговорности.
II.
Казаното от мен относно това, че заветите са основа за балансирането на личния живот, се отнася особено силно за религиозните завети. Заветите са в основата и историята на много религиозни направления и техните изисквания. Например заветът на Авраам е основополагащ за няколко големи религиозни традиции. В него е представена святата идея за заветните обещания на Бог към Неговите чеда. В Стария завет често има препратки към завета на Бог с Авраам и неговото потомство.
Първата част от Книгата на Мормон, която е написана по време на Стария завет, ясно показва ролята на заветите в историята и поклонението на израилтяните. На Нефи е казано, че писанията на израилтяните от този период са „летопис на юдеите, който съдържа заветите Господни, които Той е сключил с дома Израилев“. В книгите на Нефи също често се споменава заветът на Авраам и се говори за Израил като за „заветния народ Господен“. Практиката за сключване на завети с Бог или с религиозни ръководители също е отразена в Книгата на Мормон в написаното там относно Нефи, Йосиф в Египет, цар Вениамин, Алма и капитан Мороний.
III.
Когато настъпва времето за Възстановяването на пълнотата на Евангелието на Исус Христос, Бог призовава пророк – Джозеф Смит. Не сме запознати с пълното съдържание на първите указания на ангела Мороний към този израстващ млад пророк. Знаем, че той казва на Джозеф, че „Бог имал за (него) работа“ и че „пълнотата на вечното Евангелие“ трябва да бъде разкрита, включително „обещанията, направени на бащите“. Също така знаем, че Писанията, които младият Джозеф чете най-усилено – дори преди да бъде напътстван да организира църква – са множеството учения, свързани със заветите, които той превежда в Книгата на Мормон. Книгата на Мормон е главният източник за пълнотата на Евангелието, включително плана на Бог за Неговите чеда, и в нея има редица препратки относно заветите.
Бидейки добре запознат с Библията, Джозеф трябва да е знаел за споменатото в Посланието към евреите намерение на Спасителя да „сключ(и) с Израилевия дом и с Юдовия дом нов завет“. В това послание към евреите Исус също така е наречен „Посредник(ът) на Новия завет“. Неслучайно библейският разказ за земното служение на Спасителя е озаглавен „Новият завет“ – той буквално е един нов завет.
Заветите са основополагащи във Възстановяването на Евангелието. Това е видно от първите стъпки, които Господ напътства Пророка да предприеме при организирането на Неговата Църква. Веднага след публикуването на Книгата на Мормон, Господ нарежда организирането на Неговата възстановена Църква, която скоро е наречена Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Според откровението, записано през април 1830 г., хората „ще бъдат приети чрез кръщение в Неговата Църква“, след като „засвидетелстват“ (което означава тържествено да заявят), „че искрено са се покаяли за всички свои грехове, и искат да вземат върху си името на Исус Христос, решени да Му служат до края“.
В същото това откровение има напътствие Църквата „да се събира често заедно, за да вземат хляб и вино във възпоменание на Господа Исуса“. Важността на този обред е видна от думите на заветите, определени да бъдат изречени от старейшината или свещеника, който го отслужва. Той благославя символите на хляба за „душите на всички онези, които вземат (…), за да може да (…) Ти свидетелстват, о, Боже, Вечний Отче, че те желаят да вземат върху си името на Твоя Син и си спомнят винаги за Него, и спазват Неговите заповеди, които Той им е дал“.
Централната роля на заветите е потвърдена отново скоро след възстановяването на Църквата в предисловието, което Господ дава за първото издание на Неговите откровения. Там Господ заявява, че е призовал Джозеф Смит, защото жителите на земята „са се отклонили от обредите (Му) и са нарушили вечния (Му) завет“. В това откровение по-нататък е обяснено, че заповедите на Бог са дадени, „тъй че (Неговият) вечен завет да може да бъде установен“.
Днес имаме по-добро разбиране за ролята на заветите във възстановената Църква и в поклонението на нейните членове. Президент Гордън Б. Хинкли дава следното обобщение на последиците от нашето кръщение и ежеседмичното вземане от причастието: „Всеки член на тази църква, който е влязъл във водите на кръщението, е станал страна по свят завет. Всеки път, когато вземаме от причастието на Господната вечеря, ние подновяваме този завет“.
По време на тази конференция много от говорителите ни напомниха, че президент Ръсел М. Нелсън често нарича плана на спасение „заветната пътека“, която „ни води обратно при (Бог)“ и „е от основно значение за взаимоотношенията ни с Бог“. Той ни учи за значимостта на заветите при храмовите церемонии и ни увещава да виждаме края от началото и да „мислим селестиално“.
IV.
Сега ще говоря още за храмовите завети. В изпълнение на своята отговорност да възстанови пълнотата на Евангелието на Исус Христос, пророкът Джозеф Смит прекарва голяма част от последните си години в ръководене на строежа на храм в Наву, Илинойс. Чрез него Господ разкрива свещени учения и завети, които неговите приемници да отслужват в храмовете. Там хората, които получават надаряване, щели да бъдат учени на Божия план на спасение и поканени да сключат свещени завети. На онези, които са верни на тези завети, е обещан вечен живот, в който „всички (неща) са техни“, и „те ще живеят в присъствието на Бог и Неговия Христос во веки веков“.
Церемониите за надаряване в храма Наву са отслужени точно преди ранните пионери да бъдат прогонени, за да започнат историческото си пътуване до планините на запад. Много пионери свидетелстват, че силата, която са получили от това, че са били обвързани с Христос чрез своето надаряване в храма Наву, им е дала способността да осъществят своето епично пътуване и да се установят на запад.
Хората, които са надарени в храм, имат отговорността да носят храмови одежди – облекло, което не се вижда, защото се носи под другите дрехите. Те напомнят на надарените членове за свещените завети, които са сключили, и благословиите, които са им обещани в светия храм. За да постигнем тези свещени цели, сме инструктирани да носим храмови одежди непрекъснато, като единствените изключения са тези, които са очевидно необходими. Тъй като за заветите няма почивен ден, премахването на одеждите може да бъде възприемано като отказ от заветните отговорности и благословиите, с които те са свързани. За разлика от това, хората, които с вяра носят одеждите и спазват сключените в храма завети непрестанно, потвърждават своята роля като ученици на Господ Исус Христос.
Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни изгражда храмове по целия свят. Тяхната цел е да благославят заветните Божии чеда с поклонение в храма, със свещените отговорности, сила и уникалните благословии на това да бъдат обвързани с Христос чрез завети.
Църквата на Исус Христос е известна като църква, която набляга на сключването на завети с Бог. Заветите са присъщи за всеки от обредите на спасение и възвисяване, които възстановената Църква отслужва. Обредът на кръщението и свързаните с него завети са изисквания за влизане в селестиалното царство. Обредите на храма и свързаните с тях завети са изисквания за възвисяване в селестиалното царство, което е вечен живот, „най-великият от всички Божии дарове“. Това е основната насока на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.
Аз свидетелствам за Исус Христос, Който води тази Църква, и призовавам Неговите благословии над всички, които се стремят да спазват сключените свещени завети. В името на Исус Христос, амин.