Institute
1 Искайте с вяра


„Искайте с вяра“, глава 1 от Светии: историята на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, том 1, Знамето на истината, (1815 – 1846), 2018 г.

Глава 1: „Искайте с вяра“

Глава 1

Искайте с вяра

Планината Тамбора

През 1815 г. индонезийският остров Сумбава е покрит с тучна зеленина след скорошните дъждове. Семействата се подготвят за предстоящия сух сезон, отглеждайки ориз в подножието на вулкана Тамбора, както са правили поколения наред.

На 5 април, след десетки години сън, планината се пробужда с тътен, изхвърляйки пепел и огън. На стотици километри свидетели чуват звук като от топовен гръм. В продължение на дни има малки изригвания. И тогава, вечерта на 10 април цялата планина избухва. Три огнени струи се издигат към небето, сливайки се в мощно изригване. Горяща лава потича по склона на планината, обграждайки селото в подножието ѝ. Вихрушки бушуват из района, изкоренявайки дървета и помитайки домове1.

Хаосът продължава през цялата нощ и до следващата. Пепел покрива земя и море на километри разстояние, като на места дебелината ѝ достига повече от половин метър. По обяд изглежда сякаш е полунощ. Бушуващи приливни вълни се стоварват върху бреговете, унищожавайки посеви и наводнявайки села. В продължение на седмици Тамбора изхвърля пепел, камъни и огън2.

През следващите няколко месеца последиците от изригването се разпространяват по целия свят. Удивителни залези впечатляват хората по света. Но ярките цветове прикриват смъртоносните последици от вулканичната пепел, докато тя се разнася по цялата земя. През следващата година времето става непредсказуемо и опустошително3.

Изригването води до спад на температурите в Индия и холера погубва хиляди, унищожавайки семейства. Сред плодородните долини на Китай летни снежни бури заменят обикновено мекия климат, а поройни дъждове унищожават посевите. Запасите от храна в Европа привършват, което води до глад и паника4.

Хората навсякъде търсят обяснения за страданията и смъртта, причинени от странното време. Молитви и песни от духовни водачи отекват в хиндуистките храмове в Индия. Поетите в Китай тънат в невeдение относно болката и загубата в живота. Страх, че са ги сполетели страшните предсказани в Библията бедствия, подкосява жителите на Франция и Великобритания. В Северна Америка свещеници проповядват, че Бог наказва непокорните християни и повтарят предупрежденията си, за да подбудят религиозни чувства.

Из цялата страна хора се стичат към църкви и събрания за духовно просвещение, нетърпеливи да научат как могат да бъдат спасени от настъпващото унищожение5.


Изригването на Тамбора се отразява на климата в Северна Америка през следващата година. Пролетта завършва със снеговалеж и унищожаващи посевите слани, а 1816 г. бива запомнена като годината без лято6. Във Върмонт, в североизточната част на Съединените щати, в продължение на години каменистите хълмове носят разочарование на фермер на име Джозеф Смит-старши. Но през тази година, докато той и съпругата му Луси Мак Смит гледат как посевите им загиват поради безмилостните слани, те осъзнават, че им предстои финансова криза и несигурно бъдеще, ако останат там, където са.

На четиридесет и пет години, Джозеф-старши вече не е млад мъж и идеята да започне всичко отначало е плашеща. Той знае, че големите му синове – осемнадесетгодишният Алвин и шестнадесетгодишният Хайръм, могат да му помагат при разчистването на земя, построяването на дом, засяването на посеви и жътвата. Тринадесетгодишната му дъщеря Софрония е достатъчно голяма да помага на Луси с работата у дома и във фермата. По-малките му синове – осемгодишният Самуел и петгодишният Уилям, помагат все повече, а тригодишната Катрин и новороденият Дон Карлос някой ден също ще са достатъчно големи, за да се включват в отговорностите.

Но положението на средния син – десетгодишният Джозеф Смит-младши, е по-различно. Четири години по-рано Джозеф-мл. претърпява операция за отстраняване на инфектирана тъкан от крака. Оттогава ходи с помощта на патерица. Въпреки че кракът му е започнал да заяква, Джозеф-мл. накуцва болезнено и баща му не знае дали, когато порасне, ще стане силен като Алвин и Хайръм7.

Уверени, че ще могат да разчитат един друг, членовете на семейство Смит решават да изоставят дома си във Върмонт и да търсят по-добра земя8. Като много хора от околността, Джозеф-ст. решава да се отправи към щата Ню Йорк, където се надява да намери добра ферма, която да закупи със средства от заем. Смята тогава да изпрати да повикат Луси с децата и семейството да започне отначало.

Когато Джозеф-ст. тръгва за Ню Йорк, Алвин и Хайръм го изпращат, за да се сбогуват с него. Джозеф-ст. силно обича своята съпруга и деца, но никога не е успявал да им осигурява много стабилност в живота. Поради лош късмет и неуспешни инвестиции семейството е бедно и без постоянен дом. Той се надява в щата Ню Йорк да бъде по-различно9.


През следващата зима Джозеф-мл. куцука през снега заедно със своята майка, братя и сестри. Те се отправят на запад към село в щата Ню Йорк на име Палмира, близо до което Джозеф-ст. е намерил добра земя и очаква семейството си.

Тъй като съпругът ѝ не може да помогне с преместването, Луси наема един мъж на име г-н Хауърд да кара каруцата им. По пътя г-н Хауърд не е внимателен с вещите им, проиграва на хазарт и изпива парите, които са му платили. След като се присъединяват към друго пътуващо на запад семейство, г-н Хауърд изритва Джозеф от каруцата, за да може до него да седи дъщерята на другото семейство, докато той води групата.

Знаейки колко е болезнено за Джозеф да ходи, Алвин и Хайръм няколко пъти се опитват да се застъпят за него пред г-н Хауърд. Но всеки път той ги удря с дръжката на камшика си10.

Ако бил по-голям, Джозеф вероятно щял сам да се противопостави на г-н Хауърд. Поради болката в крака, той не може да работи или да играе, но волята му е по-силна от слабото му тяло. Преди операцията на крака му за отстраняване на инфектирани части от костта, лекарите искат да го завържат или да му дадат алкохол, който да затъпи болката. Но Джозеф моли само баща му да го държи в прегръдката си.

Той остава в пълно съзнание през цялото време, с пребледняло лице и плувнал в пот. Майка му, която обикновено е много силна, е почти напълно съкрушена от виковете му. След това тя вероятно смята, че може да понесе всичко11.

Докато Джозеф върви, накуцвайки до каруцата, той може да види, че майка му трудно понася г-н Хауърд. Вече са пропътували над 300 километра и до тогава тя е изключително търпелива, въпреки грубото му поведение.


На около сто и шестдесет километра от Палмира, докато Луси се подготвя за пътуването през следващия ден, синът ѝ Алвин идва при нея тичешком. Г-н Хауърд е изхвърлил вещите и багажа им на улицата и смята да си тръгне с техните коне и каруца.

Луси го намира в една кръчма. „Тъй както има Бог в небесата – заявява тя – тази каруца и тези коне, а също и вещите към тях са мои“.

Тя се оглежда в кръчмата. Там е пълно с мъже и жени, повечето от които като Луси пътуват за някъде. „Този човек – казва тя, вглеждайки се в хората – е решил да ми отнеме всичко, от което се нуждая, за да продължа пътуването си и да остави мен и осемте ми невръстни деца в пълна нищета“.

Г-н Хауърд казва, че вече е похарчил парите, които са му платили да кара каруцата и че не може да продължи нататък.

„За нищо не сте ми потребен“ – казва Луси. „Сама ще се справя с конете“.

Тя оставя г-н Хауърд в кръчмата и се зарича, че каквото и да става, ще заведе децата си при баща им12.


Пътят напред е кален и е студено, но Луси достига Палмира със семейството си в безопасност. Това да гледа как децата ѝ прегръщат баща си и целуват лицето му е отплатата за всичко, което са преживели, за да стигнат до там.

Семейството скоро наема малка къща в града и обсъжда как да се сдобият със своя ферма13. Те решават, че е най-добре да работят, докато спестят достатъчно за първоначалната вноска за земя в близката гора. Джозеф-ст. и по-големите му синове копаят кладенци, правят дървени греди и жънат ръж като наемници, докато Луси и дъщерите ѝ правят и продават пай, напитки от сладки корени и шарени платове, за да осигуряват прехраната на семейството14.

Докато Джозеф-мл. расте, кракът му заяква и той може лесно да се разхожда из Палмира. В града той се запознава с хора от цялата околност, много от които се обръщат към религията, за да удовлетворят копнежите на душите си и да намерят обяснение за трудностите на живота. Джозеф и семейството му не принадлежат към конкретна църква, но много от съседите им посещават някоя от високите презвитериански църкви, сградата за събрания на баптистите, залата на квакерите или местата за лагеруване, където пътуващи методистки проповедници от време на време провеждат събрания за духовно просвещаване15.

Когато Джозеф е на дванадесет, Палмира е изцяло обхваната от религиозни спорове. Въпреки че не чете много, той харесва сериозно да обмисля идеи. Слуша проповедниците с надеждата да научи повече за безсмъртната си душа, но след проповедите им често е объркан. Те му казват, че е грешник в един грешен свят, безпомощен без спасителната благодат на Исус Христос. Но въпреки че Джозеф вярва на това послание и съжалява за греховете си, той не знае как да получи опрощение16.

Той мисли, че да посещава църковни събрания ще му е от полза, но не може да реши със сигурност къде да се покланя на Бог. Различните църкви водят безкрайни спорове за това как хората могат да се освободят от греха. След като в продължение на известно време слуша тези спорове, Джозеф е огорчен от това, че хората четат една и съща Библия, но имат различно мнение за значението ѝ. Той вярва, че Божията истина съществува, но не знае как да я открие17.

Родителите му също не са сигурни. Луси и Джозеф-ст. са от християнски семейства и вярват в Библията и Исус Христос. Луси посещава църковни събрания и често води децата си със себе си. Тя търси истинската църква на Исус Христос, откакто сестра ѝ умира много години преди това.

Веднъж, след като се разболява сериозно преди раждането на Джозеф, тя се страхува, че ще умре, преди да е открила истината. Тя чувства сякаш между нея и Спасителя има тъмна и самотна пропаст и знае, че не е подготвена за следващия живот.

Докато лежи будна през нощта, тя се моли на Бог и Му обещава, че ако ѝ позволи да живее, тя ще открие Църквата на Исус Христос. Докато се моли, тя чува Господния глас, който я уверява, че ако търси, ще намери. Оттогава тя е посетила много църкви, но все още не е открила правилната. Дори и когато ѝ се струва сякаш Христовата църква не е вече на земята, тя продължава да търси, уверена, че е по-добре да посещава църковни събрания, отколкото да не бъде в никоя църква18.

Подобно на съпругата си, Джозеф-ст. жадува за истината. Той обаче смята, че е за предпочитане да не посещава никоя църква, отколкото да принадлежи към грешната. Следвайки съвета на баща си, Джозеф-ст. изследва Писанията, моли се горещо и вярва, че Исус Христос е дошъл да спаси света19. Но въпреки всичко, той не може да открие връзката между това, което чувства, че е правилно и объркването и разногласията, които вижда в църквите около себе си. Една нощ сънува, че спорещите проповедници са като говеда, които мучат, докато ровят земята с рогата си и това го прави още по-притеснен, че те не знаят много за Божието царство20.

Това да вижда неудовлетвореността на родителите си от местните църкви само обърква Джозеф-мл. още повече21. Под въпрос е неговата душа, а никой не може да му даде задоволителни отговори.


След като спестяват в продължение на повече от година, семейство Смит имат достатъчно да платят вноска за 400 декара земя в горите на Манчестър, южно от Палмира. Така, когато нямат работа като наемници, те пробиват дупки в кленовите дървета, за да извличат кленов сок, засаждат овощни дръвчета и разчистват земя за сеитба22.

Докато работи във фермата, Джозеф продължава да се тревожи за греховете си и благосъстоянието на душата си. Религиозните спорове в Палмира са се поуталожили, но проповедниците продължават да се стремят да привличат обърнати във вярата там и в целия район23. Ден след ден, Джезеф наблюдава как Слънцето, Луната и звездите се движат по небето по определен начин и с великолепие и се възхищава на красотата на изпълнената с живот земя. Той също така се вглежда в хората около себе си и се удивлява на тяхната сила и разум. Сякаш всичко свидетелства, че Бог съществува и е създал човечеството по Свой собствен образ. Но как Джозеф може да общува с Него?24

През лятото на 1819 г., когато Джозеф е на тринадесет години, методистки проповедници се събират за конференция на няколко километра от фермата на семейство Смит и тръгват из околността, за да подбуждат семейства като това на Джозеф да се обърнат във вярата. Успехът на тези проповедници тревожи останалите свещеници от околностите и скоро надпреварата за привличане на обърнати във вярата се разгорещява.

Джозеф присъства на събрания, слуша проповеди, които дълбоко вълнуват душата и вижда как обърнатите във вярата възклицават от радост. Той желае да се присъедини към радостта им, но често се чувства сякаш посред словесна война и хаос от мнения. Той се пита: „Коя от всички тези групи е права или те всички грешат? Ако някоя от тях е права, коя е тя и как мога да го разбера?“ Той знае, че се нуждае от Христовата благодат и милост, но не знае къде да ги открие, тъй като има толкова много хора и църкви, които спорят по отношение на религията25.

Сякаш надеждата, че ще открие отговори и мир за душата си, му се изплъзва. Той се чуди как човек би могъл да намери истина сред толкова голямо объркване26.


Докато слуша една проповед, Джозеф чува свещеникът да цитира от първата глава на Посланието на Яков в Новия завет. „Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява“27.

Джозеф се прибира у дома и прочита този стих в Библията. „Никога пасаж от писанието не е достигал с повече мощ до сърцето на човек, както този, по това време, до моето. Изглеждаше, че прониква с огромна сила дълбоко в сърцето ми. Отново и отново аз размишлявах върху него, знаейки, че ако някой се нуждаеше от мъдрост от Бога, това бях аз“. Досега той е търсил в Библията, сякаш всички отговори са там. Но сега Библията му казва, че може да се обърне направо към Бог за лични отговори на своите въпроси.

Джозеф решава да се моли. Дотогава той не се е молил на глас, но се доверява на обещанието от Библията. Тя учи, че трябва да се иска с вяра и без съмнения28. Бог ще чува въпросите му, дори и ако ги задава по непривичен начин.

Бележки

  1. Рафълс, „Narrative of the Effects of the Eruption“, с. 4–5, 19, 23–24.

  2. Рафълс, „Narrative of the Effects of the Eruption“, с. 5, 7–8, 11.

  3. Ууд, Tambora, с. 97.

  4. Ууд, Tambora, с. 78–120; Стейтъм, Indian Recollections, с. 214; Клингаман и Клингаман, Year without Summer, с. 116–118.

  5. Ууд, Tambora, с. 81–109; Клингаман и Клингаман, Year without Summer, с. 76–86, 115–120.

  6. Клингаман и Клингаман, Year without Summer, с. 48–50, 194–203.

  7. Joseph Smith History, 1838–1856, том A-1, с. 131; Lucy Mack Smith, History, 1844–1845, книга 2, с. 11 – книга 3, с. 2. Тема: Операцията на крака на Джозеф Смит

  8. Lucy Mack Smith, History, 1844–1845, книга 3, с. 3; Стилуел, Migration from Vermont, с. 124–150.

  9. Lucy Mack Smith, History, 1844–1845, книга 3, с. 4; Бушмън, Rough Stone Rolling, с. 18–19, 25–28. Тема: Семейството на Джозеф Смит-ст. и Луси Мак Смит

  10. Lucy Mack Smith, History, 1844–1845, книга 3, с. 5; Joseph Smith History, 1838–1856, том A-1, с. 131–132.

  11. Lucy Mack Smith, History, 1844–1845, книга 3, с. 2; Joseph Smith History, 1838–1856, том A-1, с. 131.

  12. Lucy Mack Smith, History, 1844–1845, книга 3, с. 5–6; Lucy Mack Smith, History, 1845, с. 67; Joseph Smith History, 1838–1856, том A-1, с. 132. Тема: Луси Мак Смит

  13. Lucy Mack Smith, History, 1844–1845, книга 3, с. 6–7.

  14. Lucy Mack Smith, History, 1844–1845, книга 3, с. 7; Тъкър, Origin, Rise, and Progress of Mormonism, с. 12. Тема: Семейството на Джозеф Смит-ст. и Луси Мак Смит

  15. Кук, Palmyra and Vicinity, с. 247–261. Теми: Палмира и Манчестър; Християнски църкви по времето на Джозеф Смит

  16. Joseph Smith History, circa Summer 1832, с. 1–2, в JSP, H1:11–12.

  17. Джозеф Смит – История 1:5–6; Joseph Smith History, 1838–56, том A-1, с. 1–2, в JSP, H1:208–210 (чернова 2). Тема: Религиозни вярвания по времето на Джозеф Смит

  18. Lucy Mack Smith, History, 1844–1845, книга 2, с. 1–6; „Records of the Session of the Presbyterian Church in Palmyra“, 10 март 1830 г.

  19. Азаил Смит, „My Dear Selfs“, 10 апр. 1799 г.; Азаил Смит, Letter and Genealogy Record, 1799 г., около 1817–1846 г., Church History Library.

  20. Lucy Mack Smith, History, 1844–1845, сбор от цитати, с. 5; Андерсън, Joseph Smith’s New England Heritage, с. 161–162.

  21. Джозеф Смит – История 1:8–10; Joseph Smith History, 1838–1856, том A-1, с. 2, в JSP, H1:208–210 (чернова 2). Тема: Религиозни вярвания по времето на Джозеф Смит

  22. Lucy Mack Smith, History, 1844–1845, книга 3, с. 8–10; Joseph Smith History, circa Summer 1832, с. 1, в JSP, H1:11. Тема: Свещената горичка и фермата на семейство Смит

  23. Тема: Пробуждания и духовно просвещаване

  24. Деянията 10:34–35; Joseph Smith History, circa Summer 1832, с. 2, в JSP, H1:12.

  25. Нийбор, Journal, 24 май 1844 г., достъпен на josephsmithpapers.org; Джозеф Смит – История 1:10; Джозеф Смит, „Church History“, Times and Seasons, 1 март 1842 г., том 3, с. 706, в JSP, H1:494.

  26. Джозеф Смит, Journal, 9–11 ноем. 1835 г., в JSP, J1, с. 87; Джозеф Смит – История 1:8–9; Joseph Smith History, 1838–1856, том A-1, с. 2, в JSP, H1:210 (чернова 2).

  27. „Wm. B. Smith’s Last Statement“, Zion’s Ensign, 13 ян. 1894 г., с. 6; Послание на Яков 1:5.

  28. Джозеф Смит – История 1:11–14; Joseph Smith History, 1838–1856, том A-1, с. 2–3, в JSP, H1:210–212 (чернова 2); Послание на Яков 1:6.