„Дарбата и силата Божии“, глава 6 от Светии: историята на Църквата на Исус Христос в последните дни, том 1, Знамето на истината, 1815 – 1846, 2018 г.

Глава 6: „Дарбата и силата Божии“

ГЛАВА 6

Дарбата и силата Божии

Когато Джозеф се завръща в Хармони през лятото на 1828 г., Мороний отново му се явява и взема плочите. „Ако си достатъчно смирен и разкаян – казва ангелът, – ще ги получиш отново на двадесет и втори септември“¹.

Съзнанието на Джозеф е помрачено². Той осъзнава, че е сгрешил, като е пренебрегнал Божията воля и е дал ръкописа на Мартин. Бог вече му няма доверие да пази плочите и тълкувателите. Той има чувството, че заслужава всяко едно наказание от небесата³.

Смазван от чувство за вина и съжаление, той пада на колене, изповядва греховете си и моли за прошка. Той размишлява над това къде е сбъркал и какво би могъл да подобри, ако Господ му позволи да превежда отново⁴.

През един юлски ден, докато Джозеф се разхожда близо до дома си, Мороний му се явява. Ангелът му дава тълкувателите и Джозеф вижда в тях божествено послание: „Делата и намеренията, и целите Божии не могат да бъдат осуетени, нито могат да се сведат до нищо“⁵.

Думите носят успокоение, но не след дълго биват заменени от укорителни слова. „Но колко строги бяха заповедите към теб – казва Господ. – Ти не трябваше да се страхуваш от човека повече, отколкото от Бога“. Той заповядва на Джозеф да се отнася по-внимателно със свещените неща. Летописите върху златните плочи са много по-важни от репутацията на Мартин или желанието на Джозеф да се харесва на хората. Бог ги е приготвил, за да поднови Своя древен завет и за да учи всички хора да се уповават на Исус Христос за спасение.

Господ увещава Джозеф да си спомни за Неговата милост. „Покай се за това, което си извършил – заповядва Той – и ти все още си избран“. Той още веднъж призовава Джозеф да бъде Негов пророк и гледач. Но го предупреждава да се вслушва в словата Му.

„Но ако не сториш това – заявява Той, – ти ще бъдеш изоставен и ще станеш като другите човеци, и не ще имаш повече дар“⁶.

През същата есен родителите на Джозеф пътуват на юг до Хармони. Изминали са почти два месеца, откакто Джозеф е напуснал дома им в Манчестър, без да са получавали новини от него. Те се тревожат, че случилите се през лятото трагедии са го съкрушили. В рамките на няколко седмици той е загубил първото си дете, почти изгубва жена си и губи страниците с ръкописа. Те искат да се уверят, че двамата с Ема са добре.

На по-малко от два километра от мястото, към което са се запътили, Джозеф-ст. и Луси са на върха на щастието си, когато виждат Джозеф да стои спокоен и радостен на пътя пред тях. Той им разказва как е изгубил доверието на Бог, покаял се е за греховете си и е получил откровение. Господният укор го е огорчил, но подобно на древните пророци той записва откровението, за да може и другите хора да го прочетат. Това е първият път, когато той записва Господни слова, отправени към него.

Джозеф също така разказва на родителите си, че Мороний му е върнал плочите и тълкувателите. Джозеф разказва, че ангелът е изглеждал доволен. „Той ми каза, че Господ ме обича поради моята вярност и смирение“.

Сега летописите са на сигурно място в къщата, скрити в един сандък. „Мой писар в момента е Ема – казва им Джозеф, – но ангелът каза, че Господ ще изпрати някого да ми помага с писането и аз вярвам, че ще го направи“⁷.

На следващата пролет Мартин Харис пристига в Хармони с лоши новини. Неговата съпруга е подала жалба в съда, твърдейки, че Джозеф е измамник, който се преструва, че превежда златни плочи. Сега Мартин очаква да получи призовка, за да свидетелства в съда. Той ще трябва да заяви, че Джозеф го е заблудил, иначе Луси ще повдигне обвинения и срещу него⁸.

Мартин притиска Джозеф да му даде още доказателства, че плочите са истински. Той иска да разкаже в съда всичко за превода, но се притеснява, че хората няма да му повярват. В края на краищата Луси е претърсвала къщата на семейство Смит и никога не е намирала летописи. И въпреки че в продължение на два месеца е бил писар на Джозеф, Мартин също никога не е виждал плочите и не би могъл да свидетелства за тях⁹.

Джозеф отнася този въпрос до Господ и получава отговор за своя приятел. Господ няма да каже на Мартин какво да говори в съда, нито ще му даде повече доказателства, докато Мартин не се смири и не упражни вяра. „Ако те не повярват на словата Ми, не ще повярват и на тебе, служителю Мой Джозеф – казва Той, – дори и да би било възможно да им покажеш всички тези неща, които съм ти поверил“.

Въпреки това Господ обещава да бъде милостив към Мартин, ако той постъпи както е постъпил Джозеф през това лято и се смири, уповава се на Бог и се поучи от грешките си. Господ казва, че трима верни свидетели ще видят плочите в определеното време и Мартин може да бъде един от тях, ако престане да търси одобрението на другите¹⁰.

Преди да приключи със словата Си, Господ заявява: „Ако това поколение не вкорави сърцата си – казва Той, – Аз ще установя църквата Си сред тях“¹¹.

Джозеф размишлява над тези думи, докато Мартин записва откровението. След това той и Ема слушат, докато Мартин го чете на глас, за да проверят дали е точно. Докато четат, бащата на Ема влиза в стаята и се заслушва. Когато приключват, той пита чии са тези думи.

– Думите на Исус Христос – обясняват Джозеф и Ема.

– Считам всичко това за измама – казва Айзък. – Не се занимавайте с тези неща¹².

Без да обръща внимание на бащата на Ема, Мартин взима записаното откровение и се качва на дилижанса за вкъщи. Той е дошъл в Хармони, за да търси доказателства за плочите и си тръгва с откровение, потвърждаващо тяхното съществуване. Той не може да го използва в съда, но се връща в Палмира с ясното съзнание, че Господ го познава.

По-късно, когато Мартин се изправя пред съдията, той дава скромно, но въздействащо свидетелство. С ръка, вдигната високо към небесата, той свидетелства за истинността на златните плочи и заявява, че доброволно е дал петдесет долара на Джозеф, за да върши делото Господне. Без доказателства в подкрепа на обвиненията на Луси, съдът прекратява делото¹³.

Междувременно Джозеф продължава с превода, молейки се Господ скоро да му изпрати друг писар¹⁴.

Обратно в Манчестър, един млад мъж на име Оливър Каудъри отсяда при родителите на Джозеф. Оливър е с една година по-млад от Джозеф и през есента на 1828 г. започва да преподава в училището, което е на около два километра южно от фермата на семейство Смит.

Учителите често живеят със семействата на своите ученици и когато Оливър чува слухове за Джозеф и златните плочи, той пита дали не може да остане у семейство Смит. В началото семейството не му дава много подробности. Откраднатият ръкопис и местните клюки са ги направили предпазливи до такава степен, че не говорят по този въпрос¹⁵.

През зимата на 1828–1829 г. обаче, докато Оливър преподава на децата на семейство Смит, той спечелва доверието на своите домакини. По това време Джозеф-ст. се връща от пътуване до Хармони с откровение, в което се заявява, че Господ е на път да започне чудно дело¹⁶. Оливър вече е доказал, че искрено търси истината и родителите на Джозеф започват да му разказват за божественото призование на своя син¹⁷.

Това, което му казват, силно го заинтригува и той има желание да помага с превода. Подобно на Джозеф, Оливър е недоволен от съвременните църкви и вярва в Бог на чудеса, Който все още открива волята Си на хората¹⁸. Ала Джозеф и златните плочи са далеч и Оливър не знае по какъв начин би могъл да подпомага делото, ако остане в Манчестър.

През един пролетен ден, докато по покрива на къщата на семейство Смит вали силен дъжд, Оливър казва на семейството, че когато свърши срока в училище, иска да отиде в Хармони, за да помага на Джозеф. Луси и Джозеф-ст. го увещават да попита Господ дали това е правилно¹⁹.

Оливър отива да си легне и се моли в усамотение, за да узнае дали това, което е чул за златните плочи, е истина. Господ му показва видение на златните плочи и усилията, които Джозеф полага, за да ги превежда. Той изпитва чувство на мир и тогава разбира, че трябва да предложи помощта си, като стане писар на Джозеф²⁰.

Оливър не казва на никого за своята молитва. Но веднага след края на учебната година, той и братът на Джозеф Самюел тръгват пеш за Хармони – на разстояние повече от сто и шестдесет километра. По пътя е студено и кално от пролетните дъждове и когато Оливър и Самюел пристигат на вратата на Джозеф и Ема, Оливър е с премръзнал пръст на крака. Въпреки това той е нетърпелив да се запознае с двойката и да види за себе си как действа Господ чрез един млад пророк²¹.

Веднъж пристигнал в Хармони, Оливър има чувството, че винаги е бил там. Джозеф разговаря с него до късно през нощта, изслушва историята му и отговаря на неговите въпроси. Очевидно е, че Оливър има добро образование и Джозеф с охота приема предложението му да стане писар.

След пристигането на Оливър първата задача на Джозеф е да осигури място за работа. Той моли Оливър да напише договор, в който Джозеф се задължава да плати на своя тъст за малката дървена къща, в която живее с Ема, а също и за хамбара, обработваемата земя и близкия водоизточник²². Родителите на Ема, загрижени за благополучието на своята дъщеря, се съгласяват с условията и обещават да помогнат с разсейването на опасенията на съседите спрямо Джозеф²³.

Междувременно Джозеф и Оливър започват работа по превода. Те работят добре заедно седмици наред, често в присъствието на Ема, която върши ежедневната си работа в същата стая²⁴. Понякога Джозеф превежда, като гледа през тълкувателите и чете на английски език знаците върху плочите.

На него често му е по-удобно да работи с един гледачески камък. Той слага гледаческия камък в шапката си, слага лицето си в шапката, така че да спира навлизането на светлина отвън и се взира в камъка. Светлината от камъка свети в тъмното, откривайки думите, които Джозеф диктува, докато Оливър бързо ги записва²⁵.

По заповед на Господ, Джозеф не се опитва да преведе отново това, което е загубил. Вместо това той и Оливър продължават нататък с летописите. Господ разкрива, че Сатана е подлъгал нечестиви хора да вземат страниците, да променят думите и да ги използват, за да хвърлят съмнение върху превода. Но Господ дава уверение на Джозеф, че Той е вдъхновил древните пророци, които са направили плочите, да включат друг по-пълен разказ на изгубения материал²⁶.

„Ще объркам Аз онези, които са променили словата Ми – казва Господ на Джозеф. – Аз ще им покажа, че Моята мъдрост е по-велика от лукавството на дявола“²⁷.

Оливър се вълнува да работи като писар на Джозеф. Ден след ден той слуша, докато приятелят му диктува историята на сложните взаимоотношения между две големи цивилизации – нефити и ламанити. Той научава за праведни и нечестиви царе, за хора, които попадат в робство и биват избавени от него, за древен пророк, който използва гледачески камъни, за да превежда летописи, намерени сред полета с кости. Подобно на Джозеф, този пророк е откровител и гледач, благословен с дарбата и силата Божии²⁸.

Летописите свидетелстват отново и отново за Исус Христос, а Оливър вижда по какъв начин пророците са ръководели църквата в древността и как обикновени мъже и жени са вършели делото Божие.

Въпреки това Оливър все още има много въпроси относно Господното дело и жадува за отговори. Джозеф търси да получи откровение за него чрез Урима и Тумима и Господ му отговаря. „Ако поискаш от Мен, ще получиш – заявява Той. – И ако попиташ, ще узнаеш тайнства, които са велики и чудни“.

Също така Господ увещава Оливър да си спомни свидетелството, което е получил преди да дойде в Хармони и което е запазил в тайна. „Не говорих ли мир на ума ти относно този въпрос? Какво по-велико доказателство можеш да имаш от това на Бога? – пита Господ. – Защото щом съм ти казал неща, които никой човек не знае, не си ли получил доказателство?“²⁹

Оливър е смаян. Той веднага разказва на Джозеф за тайната си молитва и за божественото свидетелство, което е получил. Той казва, че никой не е бил в състояние да разбере за това освен Бог и сега той знае, че делото е истинно.

Те възобновяват работата, а Оливър започва да се пита дали той също не може да превежда³⁰. Той вярва, че Бог може да работи чрез средства като гледачески камъни, а той си е служил от време на време с пръчка за откриване на подпочвена вода и подземни богатства. Въпреки това той не е сигурен дали неговата пръчка е действала чрез силата на Бог. Процесът на откровение е все още загадка за него³¹.

Джозеф отново отнася въпросите на Оливър към Господ и Господ казва на Оливър, че той има силата да придобива знания, ако се моли с вяра. Господ потвърждава, че пръчката за откриване на подпочвени води и подземни богатства на Оливър е действала посредством силата Божия, подобно на жезъла на Аарон в Стария завет. След това Той учи Оливър по-подробно относно откровенията. „Аз ще ти кажа в ума ти и сърцето ти чрез Светия Дух – заявява Той. – Сега ето, това е духът на пророчеството“.

Също така Той казва на Оливър, че може да превежда летописите подобно на Джозеф, ако се осланя на вярата. „Помни – казва Господ – че без вяра не можеш да сториш нищо“³².

След откровението Оливър е нетърпелив да превежда. Той следва примера на Джозеф, но когато думите не се появяват лесно, той се разочарова и се разстройва.

Джозеф вижда как приятелят му се измъчва и изразява своето съчувствие. На него му е отнело време да настрои сърцето и ума си към работата по превода, но изглежда Оливър е смятал, че може да усвои това бързо. Не е достатъчно човек да има духовна дарба. Той трябва да я култивира и да я развива с времето, за да може да я използва за делото Божие.

Скоро Оливър се отказва да превежда и пита Джозеф защо не е успял.

Джозеф пита Господ. „Ти си предположил, че Аз бих ти дал това, докато ти въобще не беше помислил, освен само да Ме помолиш – отговаря Господ. – Трябва да го проучиш в ума си; тогава трябва да Ме попиташ дали е правилно”.

Господ напътства Оливър да бъде търпелив. „Не е целесъобразно да превеждаш понастоящем – казва Той. – Делото, което си призован да извършиш, е да пишеш за служителя Ми Джозеф“. Той обещава на Оливър да му даде други възможности да превежда по-късно, но за сега той е писарят, а Джозеф – гледачът³³.