Institute
4 Бъдете бдителни


„Бъдете бдителни“, глава 4 от Светии: историята на Църквата на Исус Христос в последните дни, том 1, Знамето на истината, 1815 – 1846, 2018 г.

Глава 4: „Бъдете бдителни“

ГЛАВА 4

Бъдете бдителни

Сандък с ключалка

Двадесет и една годишната Ема Хейл чува за първи път за Джозеф Смит, когато той идва да работи за Джозая Стоуъл през есента на 1825 г. Джозая е наел младия мъж и неговия баща, за да му помогнат да търси заровено съкровище в своя парцел земя1. Според местните предания група проучващи района хора били изкопали сребро и заровили богатството в околността преди стотици години. Знаейки, че Джозеф има дарба да използва гледачески камъни, Джосая му предлага добра заплата и дял от намереното богатство, ако се съгласи да помага в търсенето2.

Бащата на Ема Айзък подпомага авантюристичното начинание. Когато Джозеф и баща му идват във фермата на Стоуъл в Хармони, Пенсилвания (едно селце на около 240 км южно от Палмира), Айзък изпълнява ролята на свидетел, когато те подписват договорите си. Той също така позволява на работниците да живеят в дома му3.

Не след дълго Ема среща Джозеф. Той е по-млад от нея, висок над 1,80 м, с вид на човек, привикнал на тежка работа. Той има сини очи, светла кожа и леко накуцваща походка. Речта му е неправилна и понякога използва прекалено много думи, за да се изразява, но когато говори, демонстрира природна интелигентност. Той и баща му са добри хора, които предпочитат да се покланят на Господ по свой собствен начин, вместо да посещават църковни събрания заедно с Ема и нейното семейство4.

Ема и Джозеф обичат да бъдат сред природата. От детинство Ема обича да язди коне и да кара кану по реката близо до дома си. Джозеф не е опитен ездач, но има забележителни умения в борбата и игрите с топка. Той се държи непринудено с околните, усмихнат е и често се шегува или разказва забавни истории. Ема е по-сдържана, но обича хубавите шеги и умее да разговаря с всеки. Тя също обича да чете и да пее5.

С течение на седмиците Ема започва да опознава Джозеф по-добре, а безпокойството на родителите ѝ, породено от тяхната връзка, започва да нараства. Джозеф е беден работник от друг щат и те се надяват, че дъщеря им ще загуби интереса си към него и ще се омъжи за някого от богатите семейства от тяхната долина. Бащата на Ема започва да изпитва притеснения по отношение на търсенето на съкровището и да има съмнения относно ролята на Джозеф в това начинание. За Айзък Хейл изглежда е без значение, че Джозеф се опитва да убеди Джозая Стоуъл да прекрати търсенето, когато става ясно, че от него няма да излезе нищо6.

Ема харесва Джозеф повече от всеки друг мъж, когото познава, и не спира да прекарва време заедно с него. След като успява да убеди Джозая да спре да търси сребро, Джозеф остава в Хармони да работи в неговата ферма. Понякога той работи и за Джозеф и Поли Найт, друго фермерско семейство в околността. Когато не работи, той посещава Ема7.


Джозеф и неговият гледачески камък скоро се превръщат в обект на клюки в Хармони. Някои от по-възрастните хора в града вярват в гледачи, но мнозина от техните деца и внуци не вярват. Племенникът на Джозая, който твърди, че Джозеф се е възползвал от чичо му, подава жалба в съда срещу младия мъж и го обвинява в измама.

Изправяйки се пред местния съдия, Джозеф разказва как е намерил камъка. Джозеф-ст. свидетелства, че непрекъснато моли Бог да им разкрие Своята воля относно чудния дар на Джозеф като гледач. Накрая Джозая се изправя пред съда и заявява, че Джозеф не е измамник.

Съдията казва: „Правилно ли разбирам, че вие вярвате, че затворникът може да вижда неща с помощта на камъка?“

„Не – настоява Джозая. – Знам със сигурност, че това е истина“.

Джозая е уважаван човек в обществото и хората приемат думата му. В крайна сметка на изслушването не са представени никакви доказателства, че Джозеф е виновен и съдията отхвърля обвинението8.

През септември 1826 г. Джозеф се връща на хълма за плочите, но Мороний казва, че той все още не е готов за тях. Ангелът му казва: „Излез от обкръжението на търсачите на съкровища“. Сред тях има нечестиви мъже9. Мороний му дава още една година, за да подчини волята си на тази на Бог. Ако не го стори, плочите никога няма да му бъдат поверени.

Ангелът му казва също да доведе някого със себе си следващия път. Това е същата молба, която той е отправил в края на първото посещение на Джозеф на хълма. Но откакто Алвин умира, Джозеф е объркан.

Той пита: „Кой е правилният човек?“

„Ще разбереш“ – казва Мороний.

Джозеф прави опит да получи напътствия от Господ чрез своя гледачески камък. Той узнава, че Ема е правилният човек10.


Джозеф е привлечен от Ема още от първия миг. Подобно на Алвин, тя е човек, способен да му помага да се превърне в мъжа, от когото се нуждае Господ, за да осъществява делото Си. Но Ема е повече от това. Джозеф я обича и иска да се ожени за нея11.

През декември Джозеф навършва двадесет и една години. В миналото той е позволявал да му влияят различните очаквания на онези, които искат да се възползват от дарбата му12. Но след последното си посещение на хълма той разбира, че трябва да направи нещо повече, за да се подготви да получи плочите.

Преди да се завърне в Хармони, Джозеф разговаря с родителите си. „Реших да се оженя – казва той – и ако нямате нищо против, моят избор е госпожица Ема Хейл“. Родителите му са доволни от неговото решение и Луси го увещава да дойдат да живеят с тях, след като се оженят13.

През тази зима Джозеф прекарва възможно най-много време с Ема, дори понякога взема назаем шейната на семейство Найт, когато снегът затруднява пътуването до дома на Хейл. Въпреки това нейните родители все още не го харесват и усилията му да спечели благоразположението им не се увенчават с успех14.

През януари 1827 г. Ема посещава дома на сем. Стоуъл, където тя и Джозеф имат възможност да прекарат време заедно без неодобрителните погледи на членовете на нейното семейство. Там Джозеф предлага брак на Ема и в началото тя изглежда изненадана. Тя знае, че родителите ѝ ще се противопоставят на този брак15. Но Джозеф я моли да си помисли. Те могат да избягат и да се оженят веднага.

Ема обмисля предложението. Ако се омъжи за Джозеф, родителите ѝ биха били разочаровани, но това е нейният избор, тя го обича16.


Малко по-късно, на 18 януари 1827 г., Джозеф и Ема сключват граждански брак в дома на местния служител, който има правомощията да ги бракосъчетае. След това отиват в Манчестър, където започват съвместен живот в новия дом на родителите на Джозеф. Къщата е уютна, но Джозеф-ст. и Луси са похарчили прекалено много пари за нея, изостават с вноските и губят собствеността си. Те я наемат от новите собственици17.

За семейство Смит е приятно, че Джозеф и Ема са при тях. Но божественото призование на сина им ги тревожи. Хората от областта са чули за златните плочи и понякога ходят да ги търсят18.

Един ден Джозеф отива до града по работа. Очаквайки го за вечеря, родителите му започват да се безпокоят, когато той не се прибира. Те го чакат в продължение на часове без да мигнат. Най-накрая Джозеф отваря вратата и изтощен се хвърля на стола.

– Защо се забави толкова? – пита баща му.

– Изтърпях най-суровия укор в живота си – казва Джозеф.

– Кой те укорява? – иска да знае баща му.

– Беше ангелът Господен – отвръща Джозеф. – „Той каза, че съм нехаен“. Скоро предстои денят на следващата му среща с Мороний. „Има много неща, които спешно трябва да свърша – казва той. – Трябва да започна да върша нещата, които Бог ми е заповядал да върша“19.


След прибирането на реколтата през есента Джозая Стоуъл и Джозеф Найт отиват по работа до област Манчестър. И двамата знаят, че наближава четвъртата годишнина от посещението на Джозеф на хълма и са нетърпеливи да узнаят дали Мороний в крайна сметка ще му повери плочите.

Местните търсачи на съкровища също знаят, че е време Джозеф да получи летописите. В последно време един от тях на име Самюел Лоурънс броди по хълма, търсейки плочите. Притеснявайки се, че Самюел ще създаде проблеми, Джозеф изпраща баща си до къщата на Самюел вечерта на 21 септември, за да го наглежда и да го пресрещне, ако разбере, че той ще ходи до хълма20.

След това Джозеф се приготвя да вземе плочите. Ежегодното му посещение на хълма трябва да стане на следващия ден, но за да изпревари търсачите на съкровища, той планува да отиде на хълма малко след полунощ, точно когато започва утрото на 22 септември и когато никой няма да очаква той да бъде там.

Но все пак, той трябва да намери начин да предпази плочите, щом ги вземе. След като по-голямата част от членовете на семейството му са си легнали, той тихо пита майка си дали има сандък с ключалка. Луси няма и започва да се притеснява.

„Няма нищо – казва Джозеф. – Мога да се справя много добре и без такъв сандък“21.

Скоро Ема се появява в облекло за езда и двамата с Джозеф се качват във файтона на Джозеф Найт и потеглят в мрака22. Когато пристигат на хълма, Ема остава при файтона, докато Джозеф се изкачва по склона към мястото, където са скрити плочите.

Мороний се явява и Джозеф изважда златните плочи и гледаческите камъни от каменната кутия. Преди Джозеф да слезе обратно по хълма, Мороний му напомня да не показва плочите на никого, освен на посочените от Господ хора, обещавайки му, че плочите ще бъдат защитени, ако той прави всичко по силите си да ги запази.

„Ти трябва да бъдеш бдителен и предан на поверената ти отговорност – казва Мороний – или нечестивите хора ще те надвият, понеже те ще направят всичко възможно, за да ти ги отнемат. И ако не си нащрек постоянно, те ще успеят“23.

Джозеф отнася плочите надолу по хълма, но преди да стигне до файтона, той ги слага в кух дънер, където да бъдат в безопасност, докато той се сдобие със сандък с ключалка. Той намира Ема и те се връщат в дома си преди изгрев слънце24.


В дома на семейство Смит Луси притеснено очаква Джозеф и Ема, докато сервира закуската на Джозеф-ст., Джозеф Найт и Джосая Стоуъл. Сърцето ѝ бие учестено, докато си върши къщната работа, страхувайки се, че синът ѝ ще си дойде без плочите25.

Скоро след това Джозеф и Ема влизат в къщата. Луси поглежда да види дали Джозеф носи плочите, но напуска стаята трепереща, понеже вижда празните му ръце.

Джозеф тръгва след нея. „Майко – казва той – не се притеснявай“. Той ѝ подава предмет, обвит в кърпа. През плата Луси усеща нещо, приличащо на чифт големи очила. Това са Уримът и Тумимът, гледаческите камъни, които Господ е осигурил за превода на плочите26.

Луси се въодушевява. Джозеф има вид на човек, от чиито плещи е паднал голям товар. Но когато се присъединява към останалите в къщата, той се прави на посърнал и закусва мълчаливо. След като приключва, той обляга отчаяно глава на ръката си. „Разочарован съм“ – казва той на Джозеф Найт.

„Ами съжалявам“ – казва по-възрастният мъж.

„Дълбоко съм разочарован – повтаря отново Джозеф, докато изражението на лицето му преминава в усмивка. – Десет пъти по-хубаво е отколкото очаквах!“ Той започва да описва размера и теглото на плочите и да говори с вълнение за Урима и Тумима.

„Мога да виждам всичко – казва той. – Те са удивителни“27.


В деня, след като получава плочите, Джозеф отива да работи по ремонта на един кладенец в съседното градче, за да изкара пари за сандък с ключалка. Същата сутрин, докато е зает с работа от другата страна на хълма до дома на сем. Смит, Джозеф-ст. дочува група мъже, които заговорничат да откраднат златните плочи. „Ще се сдобием с плочите – казва единият – въпреки Джо Смит и всичките дяволи в ада“.

Разтревожен, Джозеф-ст. се връща у дома и разказва на Ема. Тя казва, че не знае къде са плочите, но е сигурна, че Джозеф ги е сложил на сигурно място.

„Да – отвръща Джозеф-ст. – но си спомни, че поради дреболия Исав губи благословията си и своето първородство. Може да стане така и с Джозеф“28.

За да се увери, че плочите са на сигурно място, Ема се качва на кон и язди повече от час до фермата, където работи Джозеф. Тя го намира до кладенеца, целия в кал и пот от работата през деня. Научавайки за опасността, Джозеф поглежда в Урима и Тумима и вижда, че плочите са в безопасност.

По същото време у дома Джозеф-ст. крачи напред-назад пред къщата, хвърляйки поглед на всяка минута надолу по пътя, докато не съзира Джозеф и Ема.

„Татко – казва Джозеф, докато се приближават с коня – всичко е в пълна безопасност, няма повод за тревога“29.

Но е време за действие.


Джозеф отива бързо на хълма, намира дънера, където са скрити плочите и внимателно ги увива в една риза30. След това бързо тръгва през гората и се насочва към дома, оглеждайки се за опасности. Гората го прикрива от хората по главния път, но осигурява достатъчно място на крадците да се скрият.

Затруднен поради тежестта на летописите, Джозеф върви през гората по възможно най-бързия начин. Едно паднало дърво му препречва пътя и докато го прескача усеща, че нещо твърдо го удря отзад. Обръщайки се, той вижда един мъж, който се приближава към него и размахва пушка като тояга.

Стискайки здраво плочите с една ръка, Джозеф поваля мъжа на земята и се шмугва още по-надълбоко в гъсталака. Той бяга около километър, когато друг мъж му се нахвърля иззад едно дърво и го удря с приклада на пушката си. Джозеф отблъсква мъжа и побягва отчаяно, за да излезе от гората. Но преди да успее да стигне много далеч, трети мъж го напада и му нанася тежък удар, от който той едва остава на краката си. С всичка сила Джозеф удря силно мъжа и побягва към дома31.

Когато стига там, Джозеф влиза с гръм и трясък през вратата с тежкия вързоп под мишница. „Татко – извиква той – взех плочите“.

Неговата 14-годишна сестра Катрин му помага да сложи вързопа на масата, докато останалите от семейството се събират около него. Джозеф усеща, че баща му и по-малкият му брат Уилям искат да развият плочите, но той ги спира.

– Не може ли да ги видим? – пита Джозеф-ст.

– Не – казва Джозеф. – Първият път не се подчиних, но този път възнамерявам да съм верен“.

Той им казва, че могат да докоснат плочите през плата и брат му Уилям взема вързопа. Той е по-тежък от камък и Уилям може да усети, че има листи, които се движат като страниците на книга32. Джозеф изпраща също и своя най-малък брат Дон Карлос да донесе сандък с ключалка от Хайръм, който живее наблизо заедно с жена си Джеруша и новородената им дъщеря.

Скоро след това Хайръм пристига и щом плочите са сложени на сигурно място в сандъка, Джозеф се свлича на близкото легло и започва да разказва на семейството си за мъжете в гората.

Докато говори, той осъзнава, че го боли ръката. В някой момент по време на нападенията си е изкълчил палеца.

„Татко, трябва да спра да говоря – казва изведнъж той – и да те помоля да ми наместиш палеца“33.

Бележки

  1. Agreement of Josiah Stowell and Others, 1 ноем. 1825 г., в JSP, D1:345–352.

  2. Смит, Biographical Sketches, с. 91–92; Оливър Каудъри, „Letter VIII“, LDS Messenger and Advocate, окт. 1835 г., том 2, с. 200–202, Joseph Smith History, 1838–1856, том A-1, с. 7–8, в JSP, H1:234 (чернова 2); Смит, On Mormonism, с. 10. Тема: Търсене на съкровища

  3. Agreement of Josiah Stowell and Others, 1 ноем. 1825 г., в JSP, D1:345–352.

  4. Прат, Autobiography, с. 47, Бърнет, Recollections and Opinions of an Old Pioneer, с. 66–67; Уудръф, Journal, 4 юли 1843 г. и 20 окт. 1855 г.; Емълийн Б. Уелс, „L.D.S. Women of the Past“, Woman’s Exponent, фев. 1908 г., 36:49; Джозеф Смит III, „Last Testimony of Sister Emma“, Saints’ Herald, 1 окт. 1879 г., с. 289; вж. също Стейкър и Аштън, „Growing Up in the Isaac and Elizabeth Hale Home“ и Ашърст-Макгий, „Кореспонденция между Джосая Стоуъл-мл. и Джон С. Фулмър“, с. 108–117.

  5. Боу, „Joseph Smith’s Athletic Nature“, с. 137–150; Прат, Autobiography, с. 47; Бърнет, Recollections and Opinions of an Old Pioneer, с. 66–67; Recollections of the Pioneers of Lee County, с. 96; Йънгрийн, Reflections of Emma, с. 61, 67, 65, 69; Емълийн Б. Уелс, „L.D.S. Women of the Past“, Woman’s Exponent, фев. 1908 г., 36:49.

  6. Joseph Smith History, 1838–1856, том A-1, с. 8, в JSP, H1:234 (чернова 2); Смит, Biographical Sketches, с. 92; Бушмън, Rough Stone Rolling, с. 51–53; Стейкър, „Isaac and Elizabeth Hale in Their Endless Mountain Home“, с. 104.

  7. Joseph Smith History, 1838–1856, том A-1, с. 7–8, в JSP, H1:234–236 (чернова 2), Найт, Reminiscences, с. 2; Джозеф Смит III, „Last Testimony of Sister Emma“, Saints’ Herald, 1 окт. 1879 г., с. 290.

  8. Уилям Д. Пърпъл, „Joseph Smith, the Originator of Mormonism“, Chenango Union, 2 май 1877 г., с. 3; вж. също An Act for Apprehending and Punishing Disorderly Persons, 9 фев. 1788 г., Laws of the State of New-York, 1813 г., том 1, с. 114. Тема: Джозеф Смит пред съда през 1826 г.

  9. „Mormonism–No. II“, Tiffany’s Monthly, юли 1859 г., с. 169.

  10. Найт, Reminiscences, с. 2.

  11. Lucy Mack Smith, History, 1844–1845, с. 96; вж. също Найт, Reminiscences, с. 2.

  12. Вж. „The Original Prophet“, Fraser’s Magazine, фев. 1873 г., с. 229–230.

  13. Lucy Mack Smith, History, 1845, с. 97.

  14. Найт, Reminiscences, с. 2; Джозеф Смит III, „Last Testimony of Sister Emma“, Saints’ Herald, 1 окт. 1879 г., с. 289.

  15. Джозеф Смит III, „Last Testimony of Sister Emma“, Saints’ Herald, 1 окт. 1879 г., с. 289; Joseph Smith History, 1838–1856, том A-1, с. 8, в JSP, H1:236 (чернова 2).

  16. Джозеф Смит III, „Last Testimony of Sister Emma“, Saints’ Herald, 1 окт. 1879 г., с. 290; Джозеф Люис и Хийл Люис, „Mormon History. A New Chapter, about to Be Published“, Amboy Journal, 30 апр. 1879 г., с. 1; вж. също Оливър Каудъри, „Letter VIII“, в LDS Messenger and Advocate, окт. 1835 г., том 2, с. 201.

  17. Joseph Smith History, 1838–1856, том A-1, с. 8, в JSP, H1:236 (чернова 2); Lucy Mack Smith, History, 1844–1845, книга 4, с. 11–12, книга 5, с. 1–3. Тема: Свещената горичка и фермата на семейство Смит

  18. „Mormonism—No. II“, Tiffany’s Monthly, юли 1859 г., с. 167–168.

  19. Lucy Mack Smith, History, 1844–1845, книга 5, с. 4–6.

  20. Найт, Reminiscences, с. 2.

  21. Lucy Mack Smith, History, 1844–1845, книга 5, с. 6.

  22. Lucy Mack Smith, History, 1845, с. 105.

  23. Lucy Mack Smith, History, 1844–1845, книга 6, с. 1.

  24. „Mormonism—No. II“, Tiffany’s Monthly, юни 1859 г., с. 165–166; Lucy Mack Smith, History, 1844–1845, книга 5, с. 6.

  25. Lucy Mack Smith, History, 1844–1845, книга 5, с. 6–7; Найт, Reminiscences, с. 2.

  26. Lucy Mack Smith, History, 1844–1845, книга 5, с. 7–8.

  27. Найт, Reminiscences, с. 2–3; Joseph Smith History, 1838–1856, том A-1, с. 5, в JSP, H1:222 (чернова 2); вж. също Алма 37:23.

  28. Lucy Mack Smith, History, 1844–1845, книга 5, с. 8–10; „Mormonism–No. II“, Tiffany’s Monthly, авг. 1859 г., с. 166; Смит, Biographical Sketches, с. 103; вж. също Битие 25:29–34.

  29. Lucy Mack Smith, History, 1844–1845, книга 5, с. 10 и съседния частичен лист хартия.

  30. Lucy Mack Smith, History, 1844–1845, книга 5, с. 11. Тема: Златните плочи

  31. Lucy Mack Smith, History, 1844–1845, книга 5, с. 11.

  32. „The Old Soldier’s Testimony“, Saints’ Herald, 4 окт. 1884 г., с. 643–644; Салисбъри, „Things the Prophet’s Sister Told Me“, 1945 г., Библиотека за църковна история; Бол, „The Prophet’s Sister Testifies She Lifted the B. of M. Plates“ ,1954 г., Библиотека за църковна история; Смит, William Smith on Mormonism, с. 11; Lucy Mack Smith, History, 1844–1845, книга 5, с. 11; Джозеф Смит III, „Last Testimony of Sister Emma“, Saints’ Herald, 1 окт. 1879 г., с. 290.

  33. Lucy Mack Smith, History, 1844–1845, книга 5, с. 11–12. Тема: Луси Мак Смит