„Съслужители“, глава 7 от Светии: историята на Църквата на Исус Христос в последните дни, том 1, Знамето на истината, 1815 – 1846, 2018 г.

Глава 7: „Съслужители“

Глава 7

Съслужители

Пролетта на 1829 г. е студена и влажна чак до май. Докато фермерите около Хармони стоят на закрито, отлагайки засаждането на реколтата, докато времето не се подобри, Джозеф и Оливър превеждат толкова от летописите, колкото могат¹.

Те са стигнали до разказа за това какво се случва сред нефитите и ламанитите, когато Исус умира в Йерусалим. Говори се за силни земетресения и бури, които съсипват хората и променят повърхността на земята. Някои градове потъват в земята, докато други биват обхванати от огън и изгарят. Светкавици проблясват в небето с часове, слънцето се скрива и оцелелите са обгърнати от плътен мрак. В продължение на три дни хората викат, оплаквайки починалите².

Накрая гласът на Исус Христос пронизва мрака. „Не искате ли сега да се върнете към Мене – пита Той – и да се покаете за греховете си, и да се обърнете, за да може да ви изцеля?“³ Той разпръсква мрака и хората се покайват. Скоро много от тях се събират при храма на място, наречено Изобилие, където говорят за невероятните промени на земята⁴.

Докато хората си разговарят помежду си, те виждат Сина Божий да слиза от небесата. „Ето, Аз съм Исус Христос – казва Той – за Когото пророците свидетелстваха, че ще дойде в света“⁵. Той остава сред тях за известно време, преподава Своето Евангелие и им заповядва да бъдат кръстени чрез пълно потапяне за опрощение на греховете.

„И който повярва в Мене и е кръстен, същият ще бъде спасен – заявява Той. – И това са тези, които ще наследят царството Божие“⁶. Преди да се възнесе на небесата, Той дава на праведни мъже властта да кръщават тези, които повярват в Него⁷.

Докато превеждат, Джозеф и Оливър са впечатлени от тези учения. Подобно на брат си Алвин, Джозеф никога не е бил кръстен и желае да узнае повече за обреда и властта, необходима, за да го изпълнява⁸.

На 15 май 1829 г. дъждовете спират и Джозеф и Оливър отиват в горичката близо до река Саскуахана. На колене те питат Бог за кръщението и опрощението на греховете. Докато се молят, гласът на Изкупителя им носи мир и ангел се явява в облак от светлина. Той се представя за Йоан Кръстител и полага ръце на главите им. Радост изпълва сърцата им, докато Божията любов ги обгръща.

„На вас, съслужители мои – заявява Йоан – в името на Месията, аз предавам свещеничеството на Аарон, което държи ключовете за служението на ангелите и на евангелието на покаянието, и на кръщението чрез пълно потапяне за опрощение на греховете“⁹.

Гласът на ангела е мек, но сякаш пронизва Джозеф и Оливър до самата сърцевина¹⁰. Той обяснява, че свещеничеството на Аарон им дава властта да кръщават и им заповядва да се кръстят един друг, след като той си замине. Той също им казва, че по-късно ще получат допълнителна свещеническа сила, която ще им даде властта да си дават дара на Светия Дух един на друг и на тези, които се кръстят.

След като Йоан Кръстител си тръгва, Джозеф и Оливър отиват до реката и влизат в нея. Джозеф първо кръщава Оливър и щом излиза от водата, Оливър започва да пророкува за неща, които скоро ще се случат. Тогава Оливър кръщава Джозеф, който, като излиза от водата, пророкува за поставянето на началото на Църквата на Христос, която Господ обещава да установи сред тях¹¹.

Спазвайки указанията на Йоан Кръстител, те се връщат в горичката и се ръкополагат един друг в свещеничеството на Аарон. Докато изучават Библията, както и докато превеждат от древните летописи, Джозеф и Оливър често четат за властта да се действа в името на Бог. Сега те самите притежават тази власт.

След своето кръщение Джозеф и Оливър откриват, че Писанията, които преди сякаш са били сложни и тайнствени, изведнъж стават по-ясни. Истина и разбиране изпълват умовете им¹².

В Ню Йорк приятелят на Оливър, Дейвид Уитмър, жадува да научи повече за делото на Джозеф. Макар че живее във Файет, на около 48 километра от Манчестър, той и Оливър стават приятели, докато Оливър преподава в училището и живее със семейство Смит. Те често разговарят за златните плочи и когато Оливър се премества в Хармони, той обещава да пише на Дейвид за превода.

Писмата скоро започват да пристигат. Оливър пише, че Джозеф знае подробности за живота му, които никой друг не може да знае, освен чрез откровение от Бог. Той описва Господните слова към Джозеф и превода на летописите. В едно писмо Оливър споделя няколко изречения от превода, свидетелствайки за тяхната истинност.

Друго писмо информира Дейвид, че Божията воля е той да докара конете и каруцата си в Хармони, за да помогне на Джозеф, Ема и Оливър да се преместят в дома на семейство Уитмър във Файет, където те могат да завършат превода¹³. Хората в Хармони стават недружелюбни към семейство Смит. Някои мъже дори ги заплашват, че ще ги нападнат, но поради влиянието на семейството на Ема това не се случва, иначе щели сериозно да пострадат¹⁴.

Дейвид споделя писмата на Оливър с родителите и братята си, които се съгласяват да поканят Джозеф, Ема и Оливър в своя дом. Семейство Уитмър са потомци на немскоговорящи заселници в областта и имат репутацията на трудолюбиви и набожни хора. Фермата им е достатъчно близо до дома на семейство Смит за посещения, но достатъчно отдалечена, за да не ги безпокоят разбойници¹⁵.

Дейвид желае да отиде незабавно в Хармони, но баща му му напомня, че има два дни усилена работа, преди да може да замине. Сега е сезонът на сеитбата и Дейвид трябва да изоре 8 хектара и да натори почвата с гипс, за да помогне на житото да порасне. Баща му му казва, че първо трябва да се помоли, за да разбере дали е наложително да тръгне веднага.

Дейвид се вслушва в съвета на баща си и докато се моли, усеща Духът да му казва да приключи с работата вкъщи преди да замине за Хармони.

На следващата сутрин Дейвид излиза на полето и вижда редовете тъмни бразди в земята, която е била неизорана предната вечер. Разглеждайки нивите по-внимателно, той вижда, че около два и половина хектара са изорани през нощта, а плугът го очаква на последната бразда, приготвен за него да приключи работата.

Бащата на Дейвид е смаян, когато научава какво се е случило. „Някой трябва да има намеса в това – казва той – и мисля, че е по-добре да отидеш в Пенсилвания веднага, след като разпръснеш гипса“.

Дейвид работи усърдно да изоре останалата земя и да подготви почвата за успешна сеитба. Когато приключва, впряга каруцата към силния впряг от коне и тръгва за Хармони по-рано от очакваното¹⁶.

Щом Джозеф, Ема и Оливър се преместват във Файет, майката на Дейвид е изключително ангажирана. Мери Уитмър и съпругът ѝ Питър вече имат осем деца на възраст между 15 и 30 години и малкото, които не са останали вкъщи, живеят наблизо. Грижата за техните нужди прави дните на Мери натоварени и тримата гости добавят още работа. Мери вярва в делото на Джозеф и не се оплаква, но започва да се уморява¹⁷.

Жегата във Файет през онова лято е тежка. Докато Мери пере и готви, Джозеф диктува превода в горната стая. Обикновено Оливър пише за него, но понякога Ема или някой от семейство Уитмър започва да пише¹⁸. Понякога, когато Джозеф и Оливър са уморени от превеждането, те отиват до близкото езерце и играят на жабчета с камъните.

Мери има малко време за почивка, а допълнителната работа и стресът от това са тежки за понасяне.

Един ден, докато е в плевнята и дои кравите, вижда мъж с посребрени коси и торба, преметната през рамо. Внезапната му поява я изплашва, но докато се доближава, той я заговаря с нежен глас, което я успокоява.

„Аз съм Мороний – казва той. – Много си уморена от тази допълнителна работа, която трябва да вършиш“. Той смъква торбата от рамото си и Мери го наблюдава, докато започва да я развързва¹⁹.

„Ти си много вярна и усърдна в работата си – продължава той. – Поради това е уместно да получиш свидетелство, за да може вярата ти да бъде укрепена“²⁰.

Мороний отваря торбата и изважда златните плочи. Той ги държи пред нея и разгръща страниците, така че тя да може да вижда написаното на тях. След като прелиства последната страница, той я увещава да бъде търпелива и вярна, докато носи това допълнително бреме още малко. Той ѝ обещава, че тя ще бъде благословена за това²¹.

След това възрастният човек изчезва, оставяйки Мери сама. Тя все още има работа за вършене, но това вече не я тревожи²².

Във фермата на Уитмър Джозеф превежда бързо, но през някои дни има трудности. Умът му се насочва към други въпроси и той не може да се съсредоточи върху духовните неща²³. В малката къща на семейство Уитмър винаги има много хора и тя е пълна с разсейващи неща. Преместването там означавало да се откажат от относителното уединение, на което той и Ема са се наслаждавали в Хармони.

Една сутрин, докато се подготвя да превежда, Джозеф се ядосва на Ема. По-късно, когато се присъединява към Оливър и Дейвид в горната стая, където те работят, той не може да преведе и дума.

Напуска стаята и излиза навън в овощната градина. Усамотява се за около час и се моли. Когато се връща, той се извинява на Ема и моли за прошка. Тогава се връща да превежда както обикновено²⁴.

Сега той превежда последната част от летописите, познати като Малките плочи на Нефи, които всъщност ще послужат като начало на книгата. Разкривайки история, подобна на тази, която той и Мартин са превели и изгубили, Малките плочи разказват за млад мъж на име Нефи, чието семейство Бог напътства от Йерусалим до нова обетована земя. Те обясняват произхода на летописите и ранните борби между народите на нефитите и ламанитите. И по-важно, те съдържат въздействащо свидетелство за Исус Христос и Неговото Единение.

Когато Джозеф превежда написаното и на последната плоча, той открива, че тя обяснява целта на летописите и им дава заглавие – Книгата на Мормон, на името на древния пророк-историк, който е съставил книгата²⁵.

Откакто е започнал да превежда Книгата на Мормон, Джозеф е научил много за бъдещата си ролята в Божието дело. На страниците ѝ той разпознава основни учения, които е научил от Библията, както и нови истини и прозрения за Исус Христос и Неговото Евангелие. Той също намира откъси за последните дни, които пророкуват за избран гледач на име Джозеф, който ще помогне за изпълнението на Господните слова и ще възстанови изгубеното знание и завети²⁶.

От летописите той научава, че Нефи обяснява пророчеството на Исайя за запечатана книга, която учените хора не могат да разчетат. Докато чете за пророчеството, Джозеф мисли за разговора на Мартин Харис с професор Антън. Това потвърждава, че само Бог би могъл да изкара книгата от земята и да установи Христовата Църква в последните дни²⁷.

Когато Джозеф и приятелите му приключват превода, мислите им се насочват към Господното обещание, дадено в Книгата на Мормон и Неговите откровения – да покаже плочите на трима свидетели. Родителите на Джозеф и Мартин Харис са на гости по това време във фермата на семейство Уитмър и една сутрин Мартин, Оливър и Дейвид умоляват Джозеф да им позволи те да бъдат свидетелите. Джозеф се моли и Господ отговаря, че ако те се уповават на Него с цялото си сърце и желаят да свидетелстват за истината, то те ще могат да видят плочите²⁸.

„Ще трябва да се смириш пред Бога в този ден – казва Джозеф конкретно на Мартин – и да получиш, ако е възможно, опрощение за греховете си“²⁹.

По-късно, същия ден, Джозеф завежда тримата мъже в горичката близо до дома на семейство Уитмър. Те коленичат и всеки един от тях се моли да му бъдат показани плочите, но нищо не се случва. Опитват втори път, но все още без резултат. Накрая Мартин се изправя и си тръгва, казвайки, че той е причината небесата да остават затворени.

Джозеф, Оливър и Дейвид отново се молят и скоро над тях се появява ангел в ярка светлина³⁰. Той държи плочите в ръцете си и ги разлиства една по една, показвайки на мъжете гравираните знаци на всяка страница. До него се появява маса и на нея са древни предмети, описани в Книгата на Мормон: тълкувателите, нагръдникът, меч и чудодейният компас, който напътства семейството на Нефи от Йерусалим до обетованата земя.

Мъжете чуват гласа Божий да заявява: „Тези плочи са били разкрити чрез силата Божия и са били преведени чрез силата Божия. Преводът им, който сте видели, е верен и ви заповядвам да свидетелствате за това, което виждате и чувате сега“³¹.

Когато ангелът си отива, Джозеф навлиза навътре в горичката и открива Мартин на колене. Мартин му казва, че още не е получил свидетелство от Господ, но все още желае да види плочите. Той моли Джозеф да се помоли с него. Джозеф коленичи до него и преди да изрекат и наполовина думите, те виждат същия ангел, който им показва плочите и другите древни предмети.

„Това е достатъчно! Достатъчно е! – възкликва Мартин. – Видях с очите си! Видях с очите си!“³²

Джозеф и тримата очевидци се връщат в дома на семейство Уитмър по-късно същия следобед. Мери Уитмър разговаря с родителите на Джозеф, когато той се втурва в стаята. „Татко! Майко! – казва той. – Не знаете колко съм щастлив!“

Той сяда при майка си. „Господ направи така, че плочите да бъдат показани на още трима освен на мен – казва той. – Те самите узнаха, че не се опитвам да измамя хората“.

Той чувства сякаш бреме е снето от плещите му. „Сега те ще трябва да бъдат част от делото – казва той. – Няма повече да съм съвсем сам в света“.

След това и Мартин влиза в стаята, преливащ от радост. „Сега вече видях ангел от небесата – извиква той. – Благославям Бога от дъното на душата си за това, че Той благоволи да ме направи, дори мен, свидетел на величието на Неговото дело!“³³

Няколко дни по-късно семейство Уитмър се присъединява към семейство Смит в тяхната ферма в Манчестър. Знаейки, че Господ е обещал да потвърди словата Си „чрез устата на толкова свидетели, колкото Му бъде угодно“, Джозеф отива в горичката с баща си, Хайръм и Самюел, а също и с четирима от братята на Дейвид Уитмър – Кристиян, Джейкъб, Питър-мл. и Джон, а също и техния зет Хайръм Пейдж³⁴.

Мъжете се събират на мястото, където семейство Смит често ходи да се моли в усамотение. С позволението на Господ, Джозеф разкрива плочите и ги показва на групата. Те не виждат ангел като тримата очевидци, но Джозеф им позволява да подържат летописите в ръцете си, да ги разлистят и да разгледат внимателно древните знаци. Това да държат плочите затвърждава тяхната вяра, че свидетелството на Джозеф за ангела и древните летописи е истинно³⁵.

Сега, когато преводът е приключил и той има очевидци, които да подкрепят чудното му свидетелство, Джозеф повече не се нуждае от плочите. След като мъжете напускат горичката и се връщат в къщата, ангелът се появява и Джозеф отново му поверява свещените летописи³⁶.