„Слушайте Него“, глава 2 от Светии: историята на Църквата на Исус Христос в последните дни, том 1, Знамето на истината, (1815 – 1846), 2018 г.

Глава 2: „Слушайте Него“

Глава 2

Слушайте Него

Една пролетна сутрин през 1820 г. Джозеф става рано и тръгва към горичката близо до дома си. Денят е ясен и прекрасен, а светлината се прокрадва между клоните над главата му. Той иска да е сам, докато се моли и знае тихо място в горичката, където наскоро е разчиствал дървета. Оставил е брадвата си там, забита в един пън¹.

След като намира мястото, Джозеф се оглежда, за да се увери, че е сам. Той се притеснява да се моли на глас и не желае да бъде прекъсван.

След като се уверява, че е сам, Джозеф пада на колене на хладната земя и започва да споделя с Бог желанията на сърцето си. Той се моли за милост и прошка, а също и за мъдрост, за да намери отговори на въпросите си. „О Господи – моли се той – към коя църква трябва да се присъединя?“²

Докато се моли, езикът му сякаш се завързва и той не може да говори. Чува стъпки зад гърба си, но когато се обръща, не вижда никого. Той отново се опитва да се моли, но шумът от стъпките се усилва, сякаш някой се приближава към него. Изправя се и се обръща, но не вижда никого³.

Изведнъж невидима сила го обгръща. Той се опитва отново да говори, но езикът му е все още завързан. Плътен мрак се събира около него и той вече не може да вижда слънчевата светлина. Съмнения и ужасни образи проблясват из ума му, като го объркват и разсейват. Той чувства сякаш някакво ужасно същество, истинско и изключително силно, желае да го унищожи⁴.

Напрягайки всичките си сили, Джозеф призовава Бог още веднъж. Езикът му се развързва и той се моли за избавление. Но той сякаш потъва в отчаяние, предавайки се на непоносимия мрак и готов да се предаде на унищожение⁵.

В този момент стълб от светлина се появява над главата му. Той се спуска бавно и сякаш ще запали дърветата. Когато светлината се установява върху Джозеф, той се чувства освободен от хватката на невидимата сила. Тя бива заменена от Божия Дух, който го изпълва с мир и неописуема радост.

Вглеждайки се в светлината, Джозеф вижда Бог Отец да стои над него във въздуха. Лицето Му е по-ярко и славно от всичко, което Джозеф някога е виждал. Бог го нарича по име и посочва към другата Личност до Себе Си. „Този е Моят Възлюбен Син!“ – казва Той. – Него слушай!“⁶

Джозеф се вглежда в лицето на Исус Христос. То е толкова ярко и славно като лицето на Отца.

„Джозеф – казва Спасителят, – греховете ти са опростени“⁷.

След като усеща облекчение, Джозеф повтаря своя въпрос: „Към коя църква трябва да се присъединя?“⁸

Спасителят му казва: „Не се присъединявай към никоя от тях. Те учат на учението и заповедите на човеците, които имат вид на божественост, но те отричат силата Ми“.

Господ казва на Джозеф, че светът е потънал в грях. Той обяснява: „Никой не върши добро. Хората са се отвърнали от Евангелието и не спазват Моите заповеди“. Свещени истини са били изгубени или изопачени, но Той обещава в бъдеще да разкрие на Джозеф пълнотата на Своето Евангелие⁹.

Докато Спасителят говори, Джозеф вижда множество ангели, а светлината около тях е по-ярка и от обедно слънце. „И ето, вижте, Аз идвам скоро – казва Господ, – облечен в славата на Моя Отец“¹⁰.

Джозеф мисли, че гората ще бъде изпепелена от ярките пламъци, но дърветата горят като храста на Моисей и не изгарят¹¹.

Когато светлината избледнява, Джозеф се намира да лежи по гръб, гледайки към небето. Стълбът от светлина се е оттеглил, а вината и объркването на Джозеф са изчезнали. Божествена любов изпълва сърцето му¹². Бог Отец и Исус Христос са му говорили и той е узнал за себе си как да намира истина и да получава прошка.

Твърде слаб, за да се движи след видението, Джозеф остава да лежи в гората, докато силите му се възстановяват до известна степен. С усилие се прибира в дома си и се обляга на камината за опора. Майка му го вижда и го пита какво му има.

Той я уверява: „Всичко е наред. Добре съм“¹³.

Няколко дни по-късно, докато говори с един проповедник, Джозеф му разказва за това, което е видял в горичката. Проповедникът активно участва в религиозните обсъждания и Джозеф очаква, че той ще приеме видението му сериозно.

Първоначално проповедникът реагира на думите му несериозно. От време на време хора са твърдели, че са получавали видения от небесата¹⁴. Но след това проповедникът изглежда ядосан и засегнат и казва на Джозеф, че това, което е видял, е от дявола. Той казва, че дните на виденията и откровенията са отминали и никога повече няма да се върнат¹⁵.

Джозеф е изненадан, но скоро открива, че никой не желае да повярва на видението му¹⁶. Защо да му вярват? Той е само на четиринадесет години и почти без образование. Идва от бедно семейство и хората очакват да прекара целия си живот, обработвайки земята и изпълнявайки разнообразни задачи, за да изкарва прехраната си.

И при все това, неговото свидетелство смущава някои хора дотолкова, че те започват да му се присмиват. Той мисли, че е странно едно момче без значение в света да може да предизвика толкова много горчивина и презрение. Той иска да ги попита: „Защо ме преследвате за това, че казвам истината? Защо светът мисли да ме накара да се отрека от това, което наистина съм видял?“

Джозеф търси отговор на тези въпроси до края на живота си. По-късно той разказва: „Аз наистина видях светлина и посред тази светлина видях две Личности, и Те наистина ми говориха. И въпреки че бях мразен и преследван за това, че казвах, че съм видял видение, все пак, това бе истината“.

Той свидетелства: „Аз го знам и знам, че и Бог го знае, и не мога да го отрека“¹⁷.

Веднъж Джозеф открива, че когато споделя видението си, съседите му се обръщат срещу него и затова той не говори много, радвайки се на знанието, което Бог му е дал¹⁸. По-късно, след като напуска Ню Йорк, той се опитва да запише своето свещено преживяване в горичката. Той описва своя копнеж за опрощение и предупреждението на Спасителя към един нуждаещ се от покаяние свят. Той пише със свои думи, с несъвършен изказ, искрено опитвайки се да опише величието на преживяването.

През следващите години той споделя историята за видението с повече хора, като използва писари, които да могат да му помогнат да обясни това, което не се поддава на обяснение. Той говори за своето желание да открие истинната църква и описва как Бог Отец се явява пръв, представяйки Своя Син. Джозеф пише по-малко за своя стремеж към опрощение и повече за отнасящото се за всички послание на Спасителя за истина и нуждата от възстановяване на Евангелието¹⁹.

С всеки опит да опише преживяването си Джозеф свидетелства, че Господ е чул молитвата му и му е отговорил. Като млад мъж Джозеф научава, че Църквата на Спасителя вече не е на земята. Но Господ обещава, че в подходящия момент ще разкрие повече за Своето Евангелие. Затова Джозеф е решен да се уповава на Бог, да остане верен на заповедта, която е получил в горичката и търпеливо да чака допълнително напътствие²⁰.