„Поставянето на началото на Църквата на Христос“, глава 8 от Светии: историята на Църквата на Исус Христос в последните дни, том 1, Знамето на истината, 1815 – 1846, 2018 г.

Глава 8: „Поставянето на началото на Църквата на Христос“

Глава 8

Поставянето на началото на Църквата на Христос

В началото на месец юли 1829 г. с ръкописа в ръка Джозеф знае, че желанието на Господ е той да публикува Книгата на Мормон и да разпространява нейното послание навсякъде. Нито той обаче, нито семейството му разбират нещо от печатарска работа. Той трябва да пази ръкописа в безопасност, да намери печатар и по някакъв начин книгата да достига до ръцете на хора, които биха приели, че е възможно да има ново Писание.

Освен това отпечатването на книга с обем като този на Книгата на Мормон няма да е никак евтино. Финансовото положение на Джозеф не е станало по-добро, откакто е започнал работа по превода, а всичко, което изкарва, отива за издръжката на семейството му. Същото важи и за родителите му, които си остават бедни земеделци, обработващи чужда земя. Единственият приятел на Джозеф, който би могъл да осигури средства за начинанието, е Мартин Харис.

Джозеф бързо се залавя за работа. Преди да завърши превода, той подава документи за регистриране на авторско право върху книгата, за да предпази текста от всеки, който би могъл да го открадне или да плагиатства от него¹. С помощта на Мартин Джозеф започва да търси печатар, който би се съгласил да издаде книгата.

Те отиват първо при Егбърт Грандин, печатар в Палмира, който е на същата възраст като Джозеф. На часа Грандин отхвърля предложението, мислейки, че книгата е измама. Без да се обезсърчават, Джозеф и Мартин продължават да търсят и намират печатар в съседния град, който се съгласява. Но преди да приемат неговото предложение, те се връщат в Палмира и още веднъж питат Грандин дали не иска да издаде книгата².

Този път изглежда, Грандин е по-склонен да приеме задачата, но за отпечатването и подвързването на пет хиляди екземпляра той иска да получи 3 112 долара, преди изобщо да се захване с работата. Мартин вече е дал обещание да помогне, като плати за отпечатването, но си дава сметка, че за да осигури такава голяма сума, трябва да ипотекира фермата си. Това е тежко бреме за Мартин, но той е наясно, че никой друг от приятелите на Джозеф не може да му помогне с парите.

Виждайки се в затруднение, Мартин започва да се пита дали изобщо е разумно да дава средства за Книгата на Мормон. Неговата ферма е една най-хубавите в околността. Ако ипотекира земята си, той рискува да я изгуби. Богатството, което е трупал цял живот, може да се изпари за миг, ако Книгата на Мормон не се продава добре.

Мартин споделя безпокойствата си с Джозеф и го моли да потърси откровение за него. Спасителят отговаря, като говори за Своята жертва, за да върши волята на Своя Отец, независимо от цената. Той описва висшата форма на Своето страдание, когато плаща цената за греха, за да може всички да се покайват и да получават опрощение. Той след това заповядва на Мартин да жертва собствения си интерес в името на осъществяването на Божия план.

Господ казва: „Заповядвам ти да не ламтиш за собственото си имущество, а го отдай щедро за напечатването на Книгата на Мормон“. Той уверява Мартин, че книгата съдържа истинното слово Божие и ще помага на други хора да повярват в Евангелието³.

Въпреки че съседите му не биха разбрали решението му, Мартин се подчинява на Господ и ипотекира своята ферма, за да осигури пари за плащането⁴.

Грандин подписва договора и започва да организира работата по изпълнението на този голям проект⁵. Джозеф превежда текста на Книгата на Мормон за три месеца, подпомаган от по един писар. На Грандин и на една дузина мъже щяло да им отнеме седем месеца, за да отпечатат и подвържат първите екземпляри от по 590 страници⁶.

След като наема печатар, през октомври 1829 г. Джозеф се завръща в Хармони, за да работи в своята ферма и да бъде с Ема. Междувременно Оливър, Мартин и Хайръм наглеждат как върви отпечатването и редовно изпращат на Джозеф новини за напредъка на Грандин⁷.

Спомняйки си за отчаянието, което е изпитал след загубата на първите преведени страници, Джозеф моли Оливър да препише ръкописа на Книгата на Мормон страница по страница, правейки допълнителен екземпляр за печатаря, така че да може да се добави пунктуацията и да се нагласят буквите за печат⁸.

За Оливър е удоволствие да преписва книгата, а писмата, които той пише по това време, са пропити с нейния език. В унисон с думите на Нефи, Яков и Амулик от Книгата на Мормон, Оливър пише на Джозеф за своята благодарност за безпределното Единение на Христос.

„Когато започвам да пиша за Божиите милости – казва той на Джозеф – не знам кога да спра, ала не разполагам с достатъчно време и хартия, за да изразя всичко, което ми се иска“⁹.

Същият този дух привлича и други хора към Книгата на Мормон, докато трае отпечатването. Томас Марш, бивш чирак на печатар, се е опитвал да намери своето място в други църкви, но като че ли в никоя от тях не се проповядва Евангелието, което той открива в Библията. Той вярва, че скоро ще се появи нова църква, която ще преподава възстановените истини.

Това лято Томас чувства подтик от Духа да пропътува стотици километри от дома си в Бостън до западната част на щата Ню Йорк. Той прекарва три месеца в този район, преди да се отправи обратно към дома, без да знае защо е трябвало да измине толкова голямо разстояние. На едно от местата, където спира по пътя на връщане, стопанката на къщата, в която отсяда, го пита дали е чувал за „златната книга“ на Джозеф Смит. Томас казва на жената, че не е и усеща подтик, че трябва да научи повече.

Тя му казва, че той трябва да говори с Мартин Харис и го упътва към Палмира. Томас незабавно отива там и открива Мартин в печатницата на Грандин. Печатарят му дава шестнадесет страници от Книгата на Мормон и Томас ги отнася обратно в Бостън, нетърпелив да сподели за пръв път тази нова религия със съпругата си Елизабет.

Елизабет прочита страниците и тя също вярва, че те са дадени от Бог¹⁰.

Същата есен, докато печатарите напредват значително с работата си по Книгата на Мормон, един бивш съдия на име Абнър Коул започва да печата вестник, използвайки печатарската машина на Грандин. Работейки в печатницата през нощта, след като служителите на Грандин са си отишли по домовете, Абнър има достъп до напечатаните страници от Книгата на Мормон, които все още не са подвързани или подготвени за продажба.

Скоро Абнър започва да осмива „Златната Библия“ в своя вестник и през зимата той отпечатва откъси от книгата, добавяйки към тях саркастични коментари¹¹.

Когато Хайръм и Оливър разбират какво прави Абнър, те се изправят очи в очи с него. „Какво право имаш да отпечатваш Книгата на Мормон по този начин? – пита Хайръм. – Не знаеш ли, че имаме авторско право?“

– Не е ваша работа – казва Абнър. – Наел съм печатарската машина и ще печатам каквото си искам.

– Забранявам ти да печаташ повече от тази книга в твоя вестник – казва Хайръм.

– Не ме интересува – казва Абнър.

Хайръм и Оливър не са сигурни как да постъпят и изпращат известие до Джозеф в Хармони и той веднага пристига в Палмира. Той намира Абнър в печатницата да чете небрежно собствения си вестник.

– Изглежда се трудите здраво – казва Джозеф.

– Как сте, господин Смит – отговаря саркастично Абнър.

– Господин Коул – казва Джозеф – Книгата на Мормон, както и правата за нейното отпечатване ми принадлежат и ви забранявам да се месите там, където не ви е работата.

Абнър си съблича палтото и запретва ръкави. „Искате ли да се биете, сър? – извиква той, свивайки юмруците си. – Ако искате да се биете, давайте“.

Джозеф се усмихва. „По-добре си стойте с палтото – казва той. – Студено е, а и аз нямам намерение да се бия с вас. Но трябва да престанете да отпечатвате моята книга“ – спокойно продължава той.

– Ако си мислите, че сте по-добър – казва Абнър – просто си свалете палтото и се опитайте да ме победите в боя с юмруци.

– Има закон – отвръща Джозеф – и ще го разберете, ако преди това не сте го знаели. Ала аз няма да се бия с вас, защото от това няма да излезе нищо добро.

Абнър знае, че нарушава закона. Той се успокоява и престава да печата откъси от Книгата на Мормон във вестника си¹².

Соломон Чембърлейн, един проповедник на път за Канада, за пръв път чува за „Златната Библия“ от едно семейство, при което отсяда в близост до Палмира. Подобно на Томас Марш той през целия си живот е ходил от църква в църква, недоволен от това, което вижда. Някои църкви проповядват евангелските принципи и вярват в духовните дарове, но нямат пророци от Бог или Неговото свещеничество. Соломон усеща, че наближава времето, когато Господ ще организира Своята Църква.

Докато слуша как семейството говори за Джозеф Смит и златните плочи, той е силно развълнуван и решава да открие семейство Смит и да научи повече за книгата.

Той тръгва към къщата на семейство Смит и среща Хайръм на вратата. – Мир вам – казва Соломон.

– Надявам се да е така – отвръща Хайръм.

– Има ли някой тук – пита Соломон – който вярва във видения или откровения?

– Да – казва Хайръм – всички в този дом вярват във видения.

Соломон разказва на Хайръм за видение, което е имал преди много години. В него един ангел му казва, че Бог няма църква на земята, но предстои да въздигне такава, в която да е същата както в църквата на апостолите от древността. Хайръм и останалите в къщата разбират какво казва Соломон и му казват, че споделят неговото вярване.

– Ще ми се да споделите с мен това, което сте открили – казва Соломон. – Смятам, че мога да го понеса.

Хайръм го кани да остане на гости у фермата на семейство Смит и му показва ръкописа на Книгата на Мормон. Соломон го изучава в продължение на два дни и отива с Хайръм в печатницата на Грандин, където получава от печатаря шестдесет и четири напечатани страници. С неподвързаните страници в ръка Соломон продължава пътя си към Канада, проповядвайки навсякъде това, което знае за новата вяра¹³.

Първите екземпляри на Книгата на Мормон са подвързани и пуснати за продажба в приземния етаж на печатницата на Грандин на 26 март 1830 г. Те са здраво подвързани с кафява обработена телешка кожа и миришат на естествена кожа, лепило, хартия и мастило. Надписът Книгата на Мормон е изписан отстрани със златни букви¹⁴.

Луси Смит цени високо новото Писание и го смята за знак, че Бог скоро ще събере Своите чеда и ще възстанови Своя древен завет. В заглавната страница се обяснява, че целта на книгата е да разкрие великите дела, които Бог е извършил за Своя народ в миналото, да предостави същите благословии на Неговия народ в наши дни и да убеди целия свят в това, че Исус Христос е Спасителят на света¹⁵.

В края на книгата се намират свидетелствата на тримата очевидци и на осемте очевидци, които провъзгласяват на света, че са видели плочите и знаят, че преводът е истинен¹⁶.

Въпреки тези свидетелства, Луси знае, че някои хора смятат книгата за измислица. Мнозина от съседите ѝ вярват, че Библията им е достатъчна, без да си дават сметка, че Бог е благославял със Своето слово повече от един народ. Тя разбира също, че някои хора отхвърлят посланието на книгата, защото вярват, че Бог е говорил на света веднъж и няма да говори отново.

По тези и по други причини повечето хора в Палмира не си купуват книгата¹⁷. Но някои от тях изучават нейните страници, чувстват силата на ученията в нея и падат на колене в молитва, за да питат Господ дали е истина. Самата Луси знае, че Книгата на Мормон е словото Божие и иска да го споделя с другите¹⁸.

Почти веднага след публикуването на Книгата на Мормон, Джозеф и Оливър се подготвят да организират Църквата на Исус Христос. Няколко месеца по-рано, древните апостоли на Господ Петър, Яков и Йоан са им се явили и са им дали свещеничеството на Мелхиседек, както им е обещал Йоан Кръстител. Тази допълнителна власт позволява на Джозеф и Оливър да дават дара на Светия Дух на хората, които кръщават. Петър, Яков и Йоан ги ръкополагат също и за апостоли на Исус Христос¹⁹.

По това време, докато са в дома на семейство Уитмър, Джозеф и Оливър се молят за повече знание относно тази власт. В отговор гласът на Господ им заповядва да се ръкоположат един друг за старейшини на Църквата, но не и преди вярващите да дадат съгласието си да ги следват като ръководители в Църквата на Спасителя. Казва им се също да ръкополагат други църковни служители и да дават дара на Светия Дух на онези, които са кръстени²⁰.

На 6 април 1830 г. Джозеф и Оливър се срещат в дома на семейство Уитмър, за да изпълнят заповедта на Господ и да организират Неговата Църква. За да изпълнят изискванията на закона, те избират шестима души, които да станат първите членове на новата Църква. Около четиридесет мъже и жени се събират в малката къща и около нея, за да присъстват на това събитие²¹.

Подчинявайки се на получените по-рано напътствия, Джозеф и Оливър молят хората от конгрегацията да ги подкрепят за ръководители в царството Божие и да покажат, че вярват, че е правилно да се организират като Църква. Всеки член от конгрегацията дава своето съгласие и Джозеф полага ръцете си върху главата на Оливър и го ръкополага за старейшина на Църквата. После те си разменят местата и Оливър ръкополага Джозеф.

След това те раздават хляба и виното от причастието във възпоменание на Христовото Единение. Тогава те полагат ръце върху онези, които са кръстили, потвърждават ги за членове на Църквата и им дават дара на Светия Дух²². Духът Господен се излива върху хората на събранието и някои от конгрегацията започват да пророкуват. Други възхваляват Господ и всички се радват заедно.

Джозеф получава и първото откровение, отнасящо се за цялата Църква. „Ето, трябва да има летопис, воден сред вас“ – заповядва Господ, напомняйки на хората от Своя народ, че те трябва да записват своята свещена история, съхранявайки летопис за своите дела и свидетелствайки за ролята на Джозеф като пророк, гледач и откровител.

„Него Аз съм вдъхновил да движи делото на Сион с могъща сила за добро – заявява Господ. – Защото неговото слово вие ще получавате като че ли от собствената Ми уста, в пълно търпение и вяра. Защото вършейки тези неща, портите на пъкъла не ще надделеят срещу вас“²³.

По-късно Джозеф стои близо до един поток и става свидетел на кръщенията на майка си и баща си в Църквата. След години лутане по различни пътеки в търсене на истината, те най-накрая са обединени във вярата. Когато баща му излиза от водата, Джозеф го хваща за ръка, помага му да излезе на брега и го прегръща.

„Боже мой – извиква той, опирайки лице на гърдите на баща си, – доживях да видя как баща ми се кръсти в истинската Църква на Исус Христос!“²⁴

Същата вечер Джозеф се уединява в близката горичка със сърце, преливащо от силни чувства. Той иска да остане сам, далеч от очите на семейство и приятели. През изминалите десет години от неговото Първо видение, той е виждал небесата да се отварят, чувствал е Духа Божий и е бил наставляван от ангели. Той е допускал и грешки и е губил своя дар, само за да се покае, да получи Божията милост и да преведе Книгата на Мормон с помощта на Неговата сила и благодат.

Сега Исус Христос е възстановил Своята църква и е дал на Джозеф същата власт и свещеничество, които са имали древните апостоли, когато са разнасяли Евангелието по света²⁵. Щастието, което изпитва, е повече отколкото може да понесе и когато Джозеф Найт и Оливър го намират по-късно същата вечер, той е облян в сълзи.

Радостта му е пълна. Началото на делото е поставено²⁶.