Да построиш наново
Натъжих се, когато видях разрушенията от земетресението. Но после осъзнах, че Бог обича както умрелите, така и оцелелите хора.
Поради това, че живея в Шанхай, Китай, имах възможността да говоря с група съученици в провинция Съчуан в югозападен Китай, за да помогна в изграждането на къщи за жертвите на земетресение, което опустоши района преди няколко години. Работихме усилено, като зидахме, бъркахме варов разтвор, бутахме колички пълни с тухли и подавахме тухли по “вериги от хора”. На втория ден гърбът вече ме болеше и по ръкавиците ми имаше дупки. Пътуването обаче се оказа едно незабравимо преживяване за мен и укрепи моето свидетелство за личното достойнство на всеки човек, една от ценностите на Младите жени.
Докато всеки ден работех усилено, аз забелязах как вярата ми в моето собствено достойнство нараства. Чувствах се добре, защото полагах усилия да подобря условията за живот на хора, които са по-малко благословени от мен.
Имахме също възможността да посетим едно училище в района. Когато пристигнахме, една тълпа от малки сладки деца се отправи към нас. Когато видях всички тези прекрасни деца, осъзнах и тяхното лично достойнство. Всички те са прекрасни Божии чеда и аз почувствах така силно, че Той ги обича и познава всяко от тях.
Към края на нашето пътуване имахме възможността да отидем в един курорт, където щяхме да обядваме. Обаче когато пристигнахме, ние открихме, че той е бил унищожен от земетресението. Това бе най-тежкото разрушение, което бях виждала. Искаше ми се да плача. Покривите и стените на сградите се бяха срутили, близките дървета бяха паднали, навсякъде имаше отломки. Една огромна скала се бе претърколила надолу по склона и беше ударила една от сградите, така че покривът и стената й се бяха срутили. На един праг лежеше самотна обувка.
Когато мислех за това и факта, че при бедствието бяха загинали хора, ми беше трудно да разбера защо Небесният Отец би позволил това да се случи. Не ги ли обичаше? След това си спомних какво бяхме обсъждали в класа на Младите жени и осъзнах, че да, Той ги обичаше. Той лично познава и обича всеки един поотделно. Всички загинали през онзи ден са чеда Божии. Първоначално когато мислех за това, ставах още по-тъжна. Но след това осъзнах, че тези хора се намират в света на духовете и че могат отново да се завърнат при Небесния Отец. Тази мисъл ме утеши и ми даде чувство на мир.
Знам, че съм чедо на Бог с голяма лична ценност. Всички ние сме чеда на нашия Небесен Отец, Който ни познава лично. Към нас Той изпитва обич, която е по-дълбока и по-силна от всичко, което можем да си представим. Това разбиране вникна дълбоко в сърцето ми, докато работех и служих сред хората, които така ужасно бяха страдали при земетресението в Съчуан.
Ашли Дайър (вдясно) помогнала при строежа на къщи за местни жители след земетресението през 2008 г. в Съчуан, Китай.
Снимката предоставена от Ашли Дайър