Не може ли и аз да се кръстя?
“… децата … трябва да бъдат кръщавани за опрощение на греховете си, когато станат на осем годишна възраст” (У. и З. 68:27).
“Нуно и Мириам, ще последвате ли примера на Исус Христос и ще се кръстите ли следващата неделя?”, попита сестра Силва.
Паолу не можа да повярва на ушите си. Сестрите мисионерки току-що бяха поканили неговите 10-годишни брат и сестра да бъдат кръстени!
“Да! Да!”, щастливо казаха близнаците.
Мириам не можеше да спре да се усмихва. Нуно сърдечно стисна ръце на сестра Лопез. Баба сияеше от своето голямо червено кресло в ъгъла.
От няколко седмици сестрите мисионерки учеха Паулу, брат му и сестра му в къщата на баба. Пауло живееше на зеления прохладен остров Сан Мигел, на 1 600 км от континентална Португалия. Паулу обичаше да отваря горната половина от входната врата на баба и да чувства морския бриз, докато гледаше как сестра Лопез и сестра Силва крачеха нагоре по улицата, за да го учат на Евангелието.
Сестрите мисионерки казаха, че днес ще бъде специален урок. Сега Паулу знаеше защо. Нуно и Мириам щяха да бъдат кръстени, точно както учи Христос! Паулу също искаше да последва примера на Спасителя.
“Сестри, мога ли и аз да се кръстя следващата неделя?”, попита нетърпеливо той, стискайки своята илюстрирана Книга на Мормон по-близо до себе си.
Сестра Силва се усмихна, но поклати глава. “Съжалявам, Паулу. Господ ни казва, че всички трябва да бъдем кръстени, но само след като навършим 8 години. Понеже си само на 6 години, ти още не си отговорен за своите избори”.
“Но, сестри”, възрази Пауло, “аз се моля и четата Книгата на Мормон със семейството си, както ме учихте. Ходя в Неделното училище за деца всяка седмица, с баба и чичо Мариу. Аз знам, че Църквата е истинна! Не мога ли да бъда кръстен с Нуно и Мириам?”
“Ти свърши страхотна работа, като живееш според заповедите и учиш за Евангелието”, каза сестра Лопез. “Но трябва да изчакаш още 2 години, преди да можеш да бъдеш кръстен”.
Гърлото на Паулу започна да пари и горещи сълзи изпълниха очите му. Той скочи и изтича в стаята си на тавана, където спеше с брат си и сестра си.
След като плака няколко минути във възглавницата си, Паулу чу някой да се качва по таванските стълби. Чичо Мариу седна на леглото на Паулу.
“Какво се е случило, Паулу”? попита чичо Мариу.
“Сестра Силва и сестра Лопез казаха, че не мога да бъда кръстен, но Нуно и Мириам могат”, каза Паулу. “Искам да бъда член на Църквата! Обичам да пея химните на събранията за причастието и да уча за Писанията в Неделното училище за деца. Не искам да бъда изоставен”.
“Пауло, ти пак може да бъдеш част от Църквата, макар да не си достатъчно голям, за да бъдеш кръстен”, нежно каза чичо Мариу.
“Как?”, изсумтя Паулу в своята възглавница.
“Е, знаеш, че Неделното училище за деца подготвя програма за причастието”, каза чичо Мариу. “Твоята учителка в НУД ми каза, че търси доброволци, които да дадат своето свидетелство в програмата. Това е един начин да участваш в църквата”, обясни чичо Мариу.
“Наистина ли?”, Паулу седна и се обърна с лице към чичо си. Той помисли около една минута. “Може би ще мога дам свидетелството си и на кръщението на Нуно и Мириам!”
“Страхотна идея!”, рече чичо Мариу. “Дори и да си твърде малък за кръщение, ти пак можеш да даваш свидетелство”.
Паулу скочи от леглото си и изтича надолу по стълбите.
“Къде отиваш, Паулу?”, извика чичо Мариу.
“Отивам да се упражнявам, като давам свидетелство на мисионерите!”, извика щастливо в отговор Паулу. “Отивам да го споделя, докато чакам да бъда кръстен!”
Илюстрации Джаред Бекстранд