Следва ли да избирам между работата и Църквата?
Кеная Ишии, Япония
Съпругата ми и аз сключихме брак през 1981 г. в храма Токио Япония. В началото нашият живот след брака не бе лесен. Бях благодарен, че имам работа, но ни бе трудно да посрещаме разходите си. Молехме Небесния Отец за Неговата помощ и правехме всичко по силите си да свързваме двата края и да плащаме десятък. Знаехме, че ако уповаваме на Господ, Той ще се погрижи за нас.
Една седмица и съпругата ми, и мой приятел ми донесоха една и съща изрезка от вестник. Беше обява за учител по английски на пълен работен ден.
Изпратих автобиографията си на компанията и бях поканен да отида на интервю. В края на интервюто служителят каза, “Вие пишете в автобиографията си, че сте участвали в доброволческа работа като мисионер за Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Това означава, че ходите на църква в неделите, нали? Ако трябва да решите дали да ходите на църква или да работите в неделите, какво бихте избрали?”
Това беше труден въпрос, защото имах нужда от по-хубава работа. Но след като помислих, отвърнах, “Бих ходил на църква”.
С широка усмивка интервюиращият каза, “О, разбирам”. После ме освободи с обещанието, че компанията ще вземе решение до вечерта и че трябва да се обадя, за да узная резултатите. Докато напусках стаята, си помислих, че съм се провалил.
По-късно същата вечер, когато дойде времето да се обадя, набрах номера на компанията с голям страх.
“Какви са резултатите от интервюто?”, попитах секретарката. “Провалих се, нали?”
Бях зашеметен, но щастлив от нейния отговор.
“Бихме се радвали да ви поканим да работите за нас”, каза тя.
Около месец по-късно научих защо съм получил работата. Секретарката обясни, че интервюиращият живеел врата до врата с пълновременни мисионери-светии от последните дни. Той често ги виждал как забързано се качват на велосипедите си за работа сутрин.
“Той вярва, че вие, като принадлежите към същата църква, ще работите за нас също толкова здраво, както мисионерите работят за тяхната църква”, каза тя. “Вие сте късметлия!”
Оттогава семейството ни има винаги всичко, от което се нуждае.
Всеки път когато мисля за това избрано преживяване, бивам насърчен и утешен. Знам, че Бог често използва други хора, за да благослови Своите чеда. Не мога да изразя по подходящ начин колко благодарен съм за моята съпруга и моя приятел за тяхното вдъхновение да ми донесат онзи вестник, за онези упорито трудещи се мисионери и техния голям пример, и за нашия милостив, любящ и грижлив Небесен Отец, Който има чудотворна сила да освещава нашите преживявания за наше добро.