Да помогнем на младежите да имат духовни изживявания

От Мелиса Мерил

Църковни списания

Никой не може да накара насила младежите да имат духовни преживявания, но както са открили тези родители и ръководители, има много начини да подхранваме преживявания, водещи до обръщане във вярата.

Когато Вячеслав и Зоя Гулко станали проучватели в Църквата, 13-годишната им дъщеря Кира не била особено развълнувана. Тя отказала да участва в мисионерските беседи и когато разбирала, че старейшините ще идват в дома им, “демонстративно затваряше вратата на стаята си”, спомня си майка й.

Брат и сестра Гулко, които решили да се присъединят към Църквата, смятали, че ако успеели само да дадат на Кира възможност да почувства Духа, сърцето й щяло може би да бъде докоснато. Тъй като собственото свидетелство на сестра Гулко дошло, когато тя присъствала на кръщението на друг човек, тя помолила Кира да дойде на нейното кръщение – просто да й помогне да се преоблече в сухи дрехи след това. За изненада на сестра Гулко Кира се съгласила.

“Получи се!”, спомня си сестра Гулко. “Небесният Отец действаше по един чудотворен начин”. Кира наистина почувствала Духа и седмица след кръщението на родителите си се съгласила да се срещне с мисионерите. Тя започнала да чете Книгата на Мормон. Няколко седмици по-късно сестра Гулко забелязала, че над бюрото на Кира виси лист хартия; на него били написани стихове от 2 Нефи 2:25. Два месеца и половина след своето кръщение сем. Гулко присъствало на кръщението на дъщеря си. Сега, 20 години по-късно, Кира е омъжена. Тя и съпругът й Дейв са запечатани в храма и отглеждат своите двама сина в Евангелието. Тя вярно е служила в няколко призования и е останала активна в Църквата.

Чрез това преживяване Зоя казва, че е научила много важен урок, отнасящ се до родители, които са били членове на Църквата цял живот, така както било с нея и съпруга й като нови членове: родителите и ръководителите не могат насила да доведат децата си в Евангелието, но могат да ги поканят на места и събития, където младежите могат да получат собствени духовни изживявания. Тези изживявания могат на своя ред да доведат до обръщане във вярата.

Но все пак кой е най-добрият начин за създаване на подобни изживявания? Родители и ръководители от цял свят споделят кое е подействало при тях.

Дайте на младежите възможности да служат

Район Гранха Виана в кол Сао Пауло Бразилия Котия има висока степен на активност сред младите мъже. Но ръководителите забелязали, че някои се сблъскват с лични предизвикателства и имат трудности да изпълняват свещеническите си задължения.

След като епископството и ръководителите на Младите мъже се посъветвали заедно, решили да съсредоточат техните дейности по-скоро върху службата, отколкото върху развлеченията. Това включвало посещения на слабо активните членове на кворуми, проповядване заедно с пълновременните мисионери и разнасяне на причастието на лежащо болни членове на района. Тези дейности дали на младите мъже възможности да постъпват според принципите, които изучавали в Семинара и неделните събрания (вж. 2 Нефи 2:26).

С времето “тези духовни дейности промениха чувствително нещата към по-добро”, съобщава един свещенически ръководител.

“Бяхме удивени, когато в една неделя за пост всички наши млади мъже дадоха свидетелства”, казва той. “Докато го правеха, много от тях със сълзи си припомниха добрия дух, който са почувствали по време на тези дейности на служба. Един млад мъж сподели как занесъл причастието на по-възрастен член на района ни, който от три години е на легло. Съпругата му, вярна сестра, посрещала младите мъже с радост и надежда. След обреда тя споделяла с тях щастието, което изпитвала благодарение на Евангелието в живота си, въпреки големите проблеми и предизвикателства, които имала. Те чувствали Духа и осъзнавали промяната, която евангелието предизвиквало в живота на хората. Изживяването било толкова силно, че те ще го помнят още много години – вероятно през целия си живот”.

Той отбелязва, че никога не е виждал подобен резултат при “никоя игра на футбол или забавна дейност на ОВУ”. Вместо това преживяването го е поучило колко е важно да се насърчават изживявания, при които младежите да могат да почувстват Духа.

“Социалните дейности са важни”, продължава той. “Но духовните са жизнено важни, за да помогнат на младежите да изградят собствените си свидетелства”.

Всяка неделя в район Рен, кол Анже Франция, сестра Делфин Летор като президентка на Младите жени, дава на всяка млада жена присъствена картичка и я моли да избере някоя връстница, която не е била на църква, и да й пише. Младите жени пишат за урока от тази седмица, който са научили или който ги е вдъхновил, както и приятелска лична бележка. После сестра Летор или някоя от съветничките й изпраща картичките по пощата на сестрите, които не са били на църква.

Дейността е проста, но ефикасна, казва тя, не само като начин сестрите, които не идват, да узнаят, че ги помним, но също и като начин онези, които пишат картичките, да мислят повече една за друга.

“От дребните неща произлизат големи чудеса”, казва тя (вж. Алма 37:6). “Виждали сме това да се проявява. Младите жени биват насърчавани и това преживяване допринася за нарастване на свидетелството им”.

Свържете младите с Божието слово

Алма учи, че проповядването на словото Божие има могъщ ефект (вж. Алма 31:5). Дейвид Елмър, ръководител на Младите мъже в Тексас, САЩ, знае това и поискал да осигури на ръководените от него млади мъже изпълнено с приключения скаутско пътешествие и съдържателно преживяване, което ще им помогне да се подготвят за бъдещето.

Брат Елмър обмислил с молитва какво би могъл да сподели и се почувствал насочен към една реч на старейшина Нийл Л. Андерсън от Кворума на дванадесетте апостоли. По време на пътуването брат Елмър преподавал от онова послание, включително разказа за новозеландската ръгби легенда Сидни Гоинг, отложил спортната си кариера, за да отслужи мисия, който старейшина Андерсън споделя. “Вашата мисия ще бъде една свята отговорност да довеждате други хора в Христа и да им помогнете да се подготвят за Второто пришествие на Спасителя”, казва старейшина Андерсън.¹

Преживяването било въздействащо, казва брат Елмър, защото преподавал от словата на един жив пророк. В края на посланието всички млади мъже и ръководители написали имената на си на топки за ръгби като обет да отслужат мисия и осезаемо напомняне какво са научили и изпитали. Много от бащите и ръководителите останали будни цяла нощ, говорейки на младите мъже как техните мисии са повлияли на живота им.

“Нашият Бог е един личен Бог; Той познава Своите младежи”, казва брат Елмър. “Той е наясно с техния живот и предизвикателства, и какво се случва с тези деца. Никога не знаете как Той действа в техния живот. Тъй че ние като ръководители подготвяме атмосферата те да почувстват Духа. Можете да направите това чрез Писанията и словата на пророците, но Господ е Онзи, Който работи с техните сърца, не ние”.

Бъдете постоянни

Брат Елмър казва, че иска младите мъже да помнят и нещо друго от пътуването: че тяхното евангелско обучение било последователно.

“Чувствах, че част от отговорността ми е да им осигуря преживявания с усещане на Духа, и ако исках това да се случи, трябваше да свърша своята част, като го планирам”, казва той. “Старейшина Дейвид А. Беднар учи за създаването на духовни модели в живота ни, модели като изучаване на Писанията, молитва и семейна домашна вечер². И докато бяхме излезли тази седмица, ние поддържахме духовните си модели. Цялата група се молехме. Възложихме млади мъже да споделят 10-минутно духовно послание сутринта, а ръководителите и бащите им подготвяха послание за вечерта.

Работата беше там, че макар да бяхме далеч от дома и дейностите ни да бяха различни от обичайните, духовните ни модели не бяха прекъснати. Младите мъже може и да запомнят конкретните уроци, може и да не ги запомнят, но се надявам да помнят модела, който поддържахме – духовни послания, молитви и изучаване на Писанията”.

Майра Бокобо Гарсия от Филипините също знае колко ценно е постоянството, както и че преподаването започва у дома. Сестра Гарсия и съпругът й Едуин имат трима сина и 6 дъщери на възраст от 8 до 22 г., всички заети в различни полезни дейности. Макар че това може да значи, че много хора ходят на много различни места, семейството се старае упорито да са заедно на вечеря.

“Готвенето и радостното приготвяне на храната, вечерята заедно са един от най-хубавите начини да съберем децата ни”, казва сестра Гарсия. Тя отбелязва, че времето за хранене е време за отдих, общуване един с друг и разпознаване на Господните благословии.

Черпете от съществуващите възможности да учите и слушате

Джослин Фийълдън от Нова Скотия, Канада, казва, че най-важният урок, който е извлякла от отглеждането на 6 деца, сега на възраст от 20 до 30 г., има отношение не само към прякото преподаване, но и със “създаването на среда, където децата могат за себе си да научават истини”.

“Не прибързвайте да избирате вместо тях или да отговаряте на всичките им въпроси”, казва тя. Вместо това тя препоръчва да насочваме децата към “Писанията или съвет от нашите пророци за напътствие и отговор”. Тя добавя, “И бъдете готови да обсъждате откритията им”. В допълнение, когато получава отговори от децата си, понякога тя отговаря, като задава своя въпрос: “Какво мислиш, че би следвало да направиш?”

“Имайте увереността, че те ще изберат правилното”, казва тя. “Когато помагаме на децата си да се научат да разпознават Духа в живота си през многобройните моменти за поучение, които всеки ден имаме с тях, и те знаят какво е да усетиш Духа, за тях това ще бъде катализатор да търсят повече духовни преживявания, като така ще се укрепва свидетелството им за реалното съществуване на нашия Небесен Отец и Неговия Син Исус Христос. Това води до ефекта на вълната: колкото повече те чувстват светлината и утехата, носени от Духа, толкова повече ще ги желаят и ще се стремят да вършат неща, които ще правят Духа в живота им по-изобилен”.

Тя бърза да изтъкне, че принципите, които са били ефикасни в семейния живот за нея, са същите, които църковните ръководители многократно преподават. Например, тя казва, че макар някои поучения да могат да бъдат отправени при официални обсъждания, като семейна домашна вечер, семейно изучаване на Писанията и семейна молитва, родителите могат да бъдат водени от Духа и да търсят моменти за преподаване³.

“Излизане на разходка, пътуване с кола за дейност, игра на баскетбол, по време на хранене с цялото семейство, съвместна работа, пеене или служба на другите са само някои от дейностите, където в нашето семейство може да се провежда евангелско преподаване”, казва тя. “Разговорът върху евангелски теми често става естествено, докато сме заети с други дейности”.

Работете заедно за една обща цел

Скоро след като се дипломира от университет “Бригъм Йънг”–Хаваи, Каян Даниз Мок се връща у дома в Хонконг и получава призование като президентка на Младите жени. Докато се адаптира да си бъде у дома, да започне кариера и да продължи магистратура, тя искрено се моли за вдъхновение да помогне на младите жени, с които работи, да развият свидетелства, които да ги подготвят за бъдещето.

Една неделя, докато преподава за вечната перспектива, сестра Мок разпознава подтик да чете Книгата на Мормон с една млада жена, която в онзи ден била единствена на църква.

“Съветничката ми и аз откликнахме бързо, като си поставихме за цел да изчетем Книгата на Мормон като екип с младата жена”, казва сестра Мок. “Тя без колебание прие предизвикателството, тъй като щяхме да вървим към целта заедно”.

Оттогава сестра Мок, нейната съветничка и тази млада жена поддържат нещо като “система за приятелство” във Facebook и чрез СМС-и си напомнят взаимно да четат и да споделят една с друга какво научават.

Сестра Мок казва, че е видяла доказателство за забележителна промяна в живота на онази млада жена благодарение на нейното изучаване на Писанията. И докато сама четяла Писанията по време на всекидневното си пътуване с влака, сестра Мок получила благословии и за себе си. “Също почувствах Духа и получих отговори на молитвите си, докато продължавах напред в живота”, казва тя.

“Според моя опит, някои младежи се безпокоят и не са сигурни дали ще могат да получат свидетелство и да имат духовни преживявания, като останалите”, продължава тя. “Като работим заедно, ние ги уверяваме с действията си, че нещата се получават и че сме там да ги подкрепяме във всяка стъпка по пътя”.