Обличане за танци
Илюстрация Скот Гриър
Бях изкушена да последвам множеството, но после осъзнах, че вместо това трябва да бъда пример.
Когато бях тийнейджърка, да живея според Евангелието понякога бе трудно. Районът, в който живеех, нямаше много членове на Църквата и моите приятелки, които не бяха членове, понякога правеха оставането в правия път по-трудно.
“Трябва да облечеш това; то ще подчертае цвета на очите ти”, ми каза една от приятелките ми преди едни танци. Тя държеше дреха, която щеше да ми заеме, но тя беше без ръкави. Реших да я нося с жакет.
Когато отидох на танците, никой друг не носеше дреха с ръкави и аз почувствах, че се откроявам. Когато почна да ми става топло, приятелките ми казаха, че просто трябва да сваля жакета и че във всеки случай ще изглеждам по-добре.
Тъкмо когато щях да намеря добро основание да сваля жакета, си спомних своята патриархална благословия. Тя гласеше, че ще имам много изкушения и ако се проваля, ще ме последват много хора. Именно тога осъзнах, че трябва да остана в правия път – не само заради себе си, но и заради другите, които гледаха от мен. Реших да си остана с жакета.
Понякога ставах обект на присмех, защото не правех това, което правеха всички други, но оставах силна и бях благословена за това. По-късно научих, че много хора са гледали от мен. Някои приятелки дори ми казаха, че са ме уважавали за това, че следвам стандартите си. Те се извиняваха, че са ми създавали трудности, понеже не съм вършела нещата, които всеки друг в гимназията върши.
Понеже следвах стандартите на Църквата и се опитвах да бъда пример, бях в състояние да отида на мисия и да проповядвам Евангелието на другите. Не бих могла да повлияя на други хора, ако не бях останала в правия път.