2012 г.
Целомъдрие в един нецеломъдрен свят
Октомври 2012


Целомъдрие в един нецеломъдрен свят

Църковни списания се срещнаха с една група пълнолетни младежи от различни части на света, за да обсъдят предизвикателствата и благословиите човек да остане непорочен в един свят, който не цени и дори се подиграва на целомъдрието. Ние намерихме тяхната открита, честна и искрена дискусия за възвисяваща и вдъхновяваща и се надяваме вие също да откриете в техните коментари нещо, което да ви помогне да цените светостта на брака и физическата интимност.

С толкова много хора, одобряващи неморалното поведение, кои евангелски истини ви помагат да останете сексуално чисти?

Мартин Исаксен, Норвегия: В Писанията се казва да бъдем непорочни. За мен това е достатъчно.

Лизи Дженкинз, Калифорния, САЩ: Целомъдрието е обвързаност. Вие живеете според него. То е начин на живот.

Лиз Уест, Англия: Разбирането коя съм, разбирането, че има далеч повече неща за изживяване от момента “сега” и “тази вечер” ми помага много. Планът на спасението – макар че когато бях тийнейджърка, не можех да го обясня конкретно, помага много. Концепцията за вечния брак е чудесна! Когато хората разберат този ангажимент, си дават сметка колко невероятно е, че Бог ни е пратил тук в семейства и ни е дал заповеди, тъй че не само да бъдем в безопасност, но и да сме щастливи. Като живея според тези принципи и ги споделям с приятелите си, казвайки, “Няма да пия” или “Няма да отида на тази вечеринка”, или “Няма да правя това”, те ме уважават. В крайна сметка всъщност те ме защитават. Разбирането, че имам ценност като чедо на Бог и че Небесният Отец знае коя съм и наистина Го е грижа за мен е една голяма сила.

Аня Власова, Русия: Това ми помага много, когато си мисля как ще бъда част от небесно семейство. Обичам и уважавам Бог и не искам Той да се срамува от моите избори.

Кайли Уитмър, Флорида, САЩ: Определено мисля, че разбирането на светостта на семействата ми даде силна решимост да живея според закона за целомъдрието. Друго нещо е разбирането, че когато нарушаваме заповедите, има отрицателни последици, които не искам да понеса.

Фаланде (Фае) Томас, Хаити: Наистина си мисля за това как хората казват, “Защо да чакаш, когато можеш да имаш всичко сега?” Но съм се питала колко дълго може да трае подобно щастие. По-скоро бих живяла според закона за целомъдрието и в резултат на това да имам мир.

Иполит (Ип) Куадио, Бряг на слоновата кост: Едно от нещата, които ми помагат много, е прокламацията за семейството: “… Също така заявяваме, че Бог е заповядал свещените сили за създаването на потомство да се използват само между мъж и жена, законно свързани като съпруг и съпруга”1.

Другите неща, които помагат, са обясненията на висшите ръководители за целомъдрието. Те ни предупреждават как започва неморалността и учат, че когато злоупотребяваме с тялото, ние злоупотребяваме с душата. Старейшина Джефри Р. Холанд учи, че Спасителят е платил цената за всички нас един ден да имаме възкресено тяло. Начинът, по който можем да благодарим за цената, която Той платил, е да пазим телата си чисти.2

Лиз: Помня един много специален разговор с един човек, когато бях на около 15 г. Говорихме как не вярвам в интимността преди брака и помня как тя каза, “Да, но какво става ако тя просто се случи? Какво става ако някоя вечер ти просто …?” Но аз знаех, че имам избор. Нищо не се случва “просто така”.

За мен е невероятно, че Небесният Отец ни е дал свобода на избор, за да ни освободи, и че Сатана прави всичко възможно, за да ни върже или ограничи. Моментите, за които говореше моята приятелка, където нещо би могло “да се случи”, са на забави, където хората пият и са по двойки. Тъй че не се поставяйте в подобни ситуации. Изборът не бива да бъде правен накрая, когато казвате да или не. Изборът се прави преди, когато си задавате въпроса, “Отивам ли на тази забава?”

Много хора, ако не обмислят нещата предварително и не мислят за последиците, ще правят каквото им хрумне в момента. Но ако си кажете, “Искам това като краен резултат; затова ще направя следните избори”, тогава ще избегнете много неприятности.

Споменахте свободния избор и заповедите. Но дали заветите – кръщелните или храмовите завети, ви помагат да живеете според своите стандарти?

Фае: Мисля си за живота ми преди да бъда кръстена и колко повече смисъл има той сега, когато съм сключила заветите. Удивително е как можем да бъдем опростени благодарение на Единението. Когато си спомням своите завети, мисля как мога да се покая, да стана по-добра и да продължа напред.

Аня: Особено в храма можете да видите вечната перспектива. Храмът ви помага да мислите за вашата вечност, а не само за днес, така че да правите по-мъдри избори.

Лизи: Много пъти ние вярваме, че интимността е нещо лошо, но тя не е. Просто тя трябва да бъде одобрена с подходящата власт в подходящото време, с подходящия човек. Ето за това са заветите. Вие поемате ангажименти. Казвате си, “Наистина съм готова за тази стъпка в живота си”. Заветите ми помагат, защото знам, че върша неща по реда, по който трябва. И знам, че ако правя онова, което иска Небесния Отец, ще бъда по-щастлива.

Йонатан Томазини, Франция: Не бих бил верен на себе си, нито на Бог, ако нарушавам заветите си. Брачните завети ми помагат да видя, че искам да мога да предложа на съпругата си човек, който има самокронтрол, подготвил се е да бъде добър съпруг и се е опазил чист.

В света има много аргументи – много от тях изглеждат убедителни и сложни – защо законът за целомъдрието е остарял. Какви аргументи сте чули вие и как сте отговорили на онези, които отправят предизвикателство към стандартите ви?

Лизи: През последната година в гимназията си спомням една учителка, която започна да ни “съветва”. Тя самата се бе омъжила веднага след гимназията и това бе завършило зле, тъй че общо взето ни каза, че “има много риба в морето”. Имаше предвид много неща, които да пробваме, и много кандидати, които да опитаме. Помня, че бях шокирана как моята учителка би могла да каже това. Оттогава съм си мислила, че да, има много хора, но аз не искам много хора!

Йонатан: Едно момиче, което познавам, казваше, че когато има връзка, иска да види дали е сексуално съвместима с този човек. Тя даде пример, че се срещала с момче, което харесвала, но след като били интимни, решила, че не са сексуално съвместими и връзката не продължила. Тя използваше този пример, за да се обоснове, и изглеждаше доста убедителна. В крайна сметка я убедих, че вярвам, че можете да се опознаете наистина добре по други начини и ако го направите и изградите доверие, живеейки по закона за целомъдрието, когато сключите брак, ще има по-голяма съвместимост.

Аня: Най-обичайният аргумент, който чувам винаги, е че когато двама души се обичат, значи всичко е наред; интимността е просто израз на любов.

Мартин: Едно нещо, което ми идва наум винаги когато чуя извинението “Ние се обичаме”, е цитат от президент Спенсър У. Кимбъл. Той казва, че когато хората мислят, че се обичат, твърде често на вратата дебне похотта3. Точно такъв е случаят с мнозина, които стават интимни преди брака: това е похот, макар те да си мислят, че се обичат. Ако те наистина се обичаха, щяха да се уважават повече един друг, да се подкрепят и да разбират, че има време за интимност. За мен интимността преди брака показва, че вие няма да се подкрепяте един друг толкова, колкото си мислите. Понеже ако не можете да се подкрепяте един друг да живеете според стандартите сега, как ще го правите по-късно?

Кайли: Някои хора, които не вярват в Бог, смятат, че Библията и законът за целомъдрието са отживелица. Имах приятелки в гимназията, които общо взето са атеистки или агностички – и дори една приятелка, която всъщност не вярваше в ученията на нейната религия. Тя живееше според онова, което искаше и което чувстваше, че е добре за нея. Физическата интимност, от нейна гледна точка, носи удоволствие, и всичко, което би ограничило това удовлетворяване, е нежелано.

Мисля, че приятелката ми бе изненадана, че вярвам в Библията и в Божиите заповеди, но аз се опитах да й помогна да разбере, че не гледам на заповедите като на ограничения; живея според тях, защото това ме прави по-щастлива. Макар че не постигнахме съгласие, тя ме уважаваше и си останахме добри приятелки.

Лиз: Всички тези аргументи имат отговор в основните евангелски принципи. Когато вярвате, че има Бог, че съществува един по-голям план, че съществува отговорност, че има човек, който ви обича и когото го е грижа за вас, когато вярвате, че имате вътрешна стойност, защото сте чедо на Бог – тогава е много по-вероятно да се считате достойни и да уважавате тялото си. Когато хората не познават тези принципи или не вярват в тях, те търсят други хора или места, за да разберат своята стойност.

Кои влияния или примери са ви помогнали да се ангажирате да живеете според закона на целомъдрието?

Ип: Имах един съквартирант, който бе сгоден. Един ден говорехме за наближаващата му сватба и някой попита, “Кои са ангажиментите, които мислиш, че ще ви помогнат да останете силни?” Отговорът му беше, “Да не спазваме закона за целомъдрието би могло да унищожи връзката ни. Тъй че ние решихме да не правим нищо, от което не бихме се чувствали удобно пред епископа или пред нашите родители”. Този отговор още упражнява влияние над мен.

Йонатан: Сега, когато съм пълнолетен младеж, е по-лесно да слушам пророците и да размишлявам над нещата, които казват ръководителите на Църквата. Преди това обаче мисля, че голяма част от отговорността пада върху нашите родители и семейства. Църквата може да предостави информация и много хубави неща, но примерите в моето семейство наистина ми помогнаха да осъзная, че Евангелието е нещо добро и ни прави щастливи.

Лиз: Докато растях, най-близкият член на Църквата на моя възраст живееше на разстояние час и половина час, тъй че в училище нямаше други членове. Но понякога наистина бях признателна, че ръководителите ми винаги идваха на ОВУ, макар и да бях единствената присъстваща; те винаги идваха на семинара; винаги идваха, за да ми преподават урока – всеки път. Те никога не казаха, “Е, имаме само един ученик, така че днес няма да имаме урок”. Сигурна съм, че научих много, но това, което наистина помня, е че моите ръководители постоянстваха. И благодарение на тях имах възможности да почувствам Духа.

Мисля, че никога не можем напълно да оценим дара на Светия Дух. Макар да имах моите родители, семейство и ръководители, когато бях в училище, бях сама. Но Духът бе с мен. Тъй че всичко, което държи Духа в нечий живот, ще оказва голямо влияние и ще помага на този човек да спазва закона за целомъдрието.

Лизи: Едно от най-силните влияния за мен бе да получа лично свидетелство. Ако не сте здраво вкоренени в Евангелието, е лесно да поемете по друг път. Но ако започнете с изграждането на здрава евангелска основа, всичко друго идва само.

Ип: Когато искате да бъдете физически силни, вие тренирате, и когато тренирате, постигате резултати. Ако приложим това към духовния път, трябва да се упражняваме духовно. Има много неща, които трябва да правим за духовна тренировка, като четене на Писанията и всичко, което можем да правим, за да имаме Духа. Трябва също да си поставим праведни цели и да работим за тях. Но ние не можем да постигнем тези цели сами. Трябва да имаме Господ със себе си. От Него ние получаваме сила и Духа, за да преодоляваме предизвикателствата си. После можем да следваме молбата на президент Томас С. Монсън:

“Не позволявайте страстите ви да унищожат мечтите ви. Устоявайте на изкушението.

Помнете думите от Книгата на Мормон: “Нечестието никога не е било щастие”4.

Бележки

  1. “Семейството: прокламация към света”, Лиахона, ноем. 2010 г., стр. 129.

  2. Вж. Jeffrey R. Holland, “Of Souls, Symbols, and Sacraments”, в Brigham Young University 1987–88 Devotional and Fireside Speeches (1988), 77–79.

  3. “В часа на греха чистата любов е изтикана от едната врата, докато похотта се промъква през другата. Привързаността бива заменена с плътско желание и неконтролирана страст. Приема се учението, което дяволът така копнее да установи, че непозволените сексуални връзки биват оправдани” (Teachings of Spencer W. Kimball, изд. Edward L. Kimball, 1982, 279).

  4. Томас С. Монсън, “Бъди пример”, Лиахона, май 2005 г., стр. 113.

Снимка Крейг Даймънд

Отпечатай