До следващата среща
Продължават да се случват добри неща
Като човек, който съжалява, че настоящето се превръща твърде бързо в минало бях благодарна за напомнянето просто да се радваме на мига и да гледаме към бъдещето.
Беше петъчна вечер, твърде подобна на много други. Най-близките ми приятелки и аз седяхме в моя апартамент, след като бяхме изгледали един филм, като периодично си говорехме тихичко и после избухвахме в силен смях. Чувство за истинско задоволство изпълваше въздуха и не можех да спра да се усмихвам на разказите и идеите, които се въртяха из стаята. Някои от хората бях срещнала само преди месец, някои познавах през всичките 25 години на живота си.
В един момент една от тези стари приятелки и аз почнахме да си спомняме за някои от приятелките ни от колежа, отпреди няколко години. Докато говорехме, си помислих колко много ми липсват те, колко весело прекарвахме и колко близки бяхме. Сега бяхме завършили и заминали за места по целия свят, оказвайки се в ситуации, които никога не бихме могли да предвидим. Въздъхнах с моментни чувства на загуба, после плъзнах поглед из стаята по смеещите се лица наоколо в момента и внезапно ме порази една мисъл: продължават да се случват добри неща.
Тази простичка мисъл бе наистина твърде дълбока за мен, особено след като винаги ми е било трудно да се сблъскам с промяна и се колебая да изоставя хубавите неща. Миналото ми липсваше дори когато то бе все още настояще, стремейки се отчаяно да се радвам на пълноценните мигове, в които живеех съзнателно и решително. Знам, че когато имам нещо добро, искам да го задържа и никога да не го оставя да си отиде; тази мързелива и щастлива петъчна вечер бе един от тези хубави мигове. Обикновено когато осъзная колко хубави са нещата, мигновено започвам да си мисля как всичко отлита, как това ще бъде в крайна сметка загубено време или състояние.
Но тази вечер вътрешното съжаление не дойде. Седейки си спокойно, заобиколена от хора, които обичах, знаех, че макар и някои добри неща трябва да стигнат до естествен край и че несъмнено в бъдещето ще има трудности, добрите неща ще продължават да се случват. И ще продължават да се случват -- докато им позволявам. Дори когато хората, които обичам, заминават, празнотите ще бъдат запълнени с нови удивителни хора и преживявания, които никога не съм си и представяла.
Понякога е трудно да продължим напред, но трябва. И продължаването напред не означава да забравим приятелства и да принудим спомените да избледнеят. То означава да отворим сърцата си за още повече щастие и преживявания.
Няколко седмици след онзи петък президенството на моя клон на несемейни младежи бе освободено. Както вероятно може да свидетелства всеки човек от малък клон, бе трудно да си представя какво би се случило, ако клонът ни няма да може да разчита на тези мъже и техните съпруги които бяхме обикнали и на които вярвахме. Но аз затворих очи и си повторих думите, които ме бяха връхлетели онзи петък: продължават да се случват добри неща. Бях утешена и готова за промяната.
Промяната е Господният начин. Той желае от нас да сме щастливи и да израстваме, да изпитваме вълнението на движението в живота си. Животът е едно пътуване и макар да продължаваме да се радваме на настоящето и да се готвим за неизбежните промени, трябва да вървим напред, да оставаме оптимисти, сърцата ни да са отворени за преживяванията и добрите неща, които несъмнено идват.
Фотоилюстрация Матю Рейер