Молех се за кураж
Фая Тианаривело, Мадагаскар
Родителите ми са членове на Църквата, но не са много активни. Това понякога води до конфликти, защото те смятат, че семейното време е на първо място – преди ходенето на църква, увеличаване на църковните призования и другите дейности.
Понеже съм ръководителка в НУД и член на хора на района, понякога моите църковни събрания пречат на семейните ми задължения. Един ден, докато се готвех да присъствам на излъчването на общата конференция в нашата сграда за събрания в Антананариво, родителите ми напомниха, че у дома имаме гости.
“Ще трябва да избираш между Църквата и твоето семейство”, ми каза майка ми. “Или оставаш с нас и пропускаш конференцията, или отиваш на конференцията и ще бъдеш наказана”.
Реших да не споря с майка ми. Вместо това отделих време да помоля Небесния Отец да ми даде кураж и сила. Помолих Го също така да ми помогне да разбера какво да правя. Следваше ли да си остана в къщи със семейството или да ида на църква и да чуя гласа на пророка?
Веднага щом свърших молитвата си, можах да почувствам Светия Дух. Можех да усетя Духът да ме насърчава да кажа на майка си колко важно бе за мен да ида и да слушам пророка. Почувствах също, че следва да й кажа, че ще получа мъдър съвет не само за живота ми днес, но и бъдещето.
Бог може да върши чудеса и Той смекчи сърцата на родителите ми, тъй че те ме пуснаха да отида на общата конференция, без да бъда наказвана. Това беше едно забележително преживяване в моя живот. То ми потвърди истината от стиха, който казва, “чрез силата на Светия Дух вие можете да узнаете истината за всичко” (Мороний 10:5).
Знам, че ако основаваме действията си на евангелските принципи и се вслушваме в Духа, можем винаги да бъдем щастливи в своите избори. Това преживяване укрепи свидетелството ми, че Бог ни подкрепя и че Светият Дух ни помага в нашия живот.