Разкажете ни за вашата Църква
Шауна Мур, Вирджиния, САЩ
При едно пътуване, за да посетя брат си, бях седнала в дъното на самолета, където седят стюардесите. Двата реда седалки в тази част са едни срещу други.
Представих се на хората, седнали около мен, и споменах, че ще посещавам университет “Бригъм Йънг”. Един човек, седящ срещу мен, каза, че дъщеря му имала добра приятелка, която тъкмо заминала на пълновременна мисия. Дъщеря му знаела малко за Църквата, но той не знаел почти нищо. Стюардесата почти веднага заяви, че не би искала да принадлежи към “тази църква”, защото тя била против жените. Мъжът каза, че и той бил чувал нещо подобно – че жените светии от последните дни били считани за нещо по-малко от мъжете, че не можели да са носители на свещеничеството или да председателстват на събрания и че Църквата била доминирана от мъже.
После, като се обърна към мен, той попита, “Какво мислите вие за това?” Всичките седем човека се обърнаха към мен и зачакаха.
Сърцето ми се разтуптя. Като дете бях учила Символа на вярата точно за подобен разговор, а като тийнейджърка се бях упражнявала да давам свидетелство за видението на Джозеф Смит и за Книгата на Мормон. Но нямах и най-бегла представа как да отговоря на въпроса на човека. Помолих се мълчаливо на Небесния Отец да ме напътства.
После казах първото нещо, което ми дойде наум: “Вие просто не знаете за Обществото за взаимопомощ”. Изразът на лицата им сочеше, че наистина не знаят.
“Свещеничеството действа в единство с жените, всички от които са членове на Обществото за взаимопомощ”, обясних аз. “Имаме жена президент на Обществото за взаимопомощ, която ръководи дейностите на жените в Църквата по целия свят. Отговорността на жените е да внасят топлота и милосърдие в живота на членовете, и особено в живота на собствените си семейства”.
Хората около мен слушаха внимателно.
“Живеем в едно странно време, когато някои жени искат жените да постъпват и мислят като мъже. Но ние вярваме, че Бог разпределя задачите. Очакваме жените да бъдат ръководители сред жените, и да ръководят заедно с мъжете в домовете си. Мъжете се осланят силно на нас за съвет в тези области. Това е един праведен баланс. Той прави нашите църковни организации и домовете ни да успяват. И ние наистина вярваме, че нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената в Господа (вж. 1 Коринтяните 11:11). Вярваме, че не сме цялостни един без друг. Не вярваме, че сме създадени да се състезаваме един с друг, а да се допълваме един друг”.
Почувствах се благословена, когато привърших. Знаех, че казаните от мен думи бяха от Духа. Всички изглеждаха доволни от моето обяснение. После мъжът каза, “Разкажете ни повече за вашата църква”.
После, през следващите 2 часа, имах радостната възможност да говоря за Възстановяването, да отговарям на въпроси и да давам свидетелство за Евангелието, което обичам.