Където принадлежа
Дорота Музиал, Полша
Преди да се присъединя към Църквата, животът ми бе изпълнен с нещастие. След развода на родителите ми, когато бях на 7 години, баща ми влезе в затвора. Майка ми бе алкохоличка и загуби всичко, което бе важно за нея. Аз бях изпратена да живея в приемно семейство.
Поради тези неща аз пораснах много по-бързо от много от връстниците ми. Никога не чувствах докрай, че ще мога да си намеря мястото и затова бях постоянно в бунтарско състояние. Когато бях още много малка, започнах да пуша и да върша други неща, които сега разбирам, че са против Словото на мъдростта. Бях сигурна, че съм обречена на провал в живота.
Единственото нещо, в което намирах щастие, бе да помагам на хората – било да чистя около тях или да слушам житейските им истории. Отчаяно исках хората да знаят, че могат да разчитат на мен. Една година отидох във ваканция и срещнах една възрастна жена, на която реших да служа, като я изслушвам. Тя бе християнка и започна да ми говори за религия.
Никога преди това не бях вярвала истински в Бог. Понякога, когато си мислех, че може би Той съществува, Го обвинявах за неприятните неща, които бях преживяла. Но докато тази жена ми описваше важността на вярата в Бог, бях заинтригувана. Преди да си тръгна, тя каза нещо, което беше особено интересно: “Мормоните следват Божиите заповеди”.
Никога не бях чувала за мормоните, тъй че се прибрах в къщи и започнах да търся в Интернет. Стигнах до Mormon.org и поръчах безплатен екземпляр на Книгата на Мормон. Мисионерите ми я донесоха няколко дни по-късно.
Не бях сигурна, че ще започна да вярвам в Бог, но мисионерите ми помогнаха да открия, че мога не само да повярвам в Него, но и да Го опозная. Като започнах да се моля и да изучавам Книгата на Мормон, се оказа, че предприемам едно красиво пътуване в търсене на щастие. Спрях да пуша. Спрях да обвинявам Бог и започнах да Му благодаря за добрите неща в живота ми. Научих, че Неговият Син е страдал за моите грехове и за всичката мъка, която някога ще изпитам. На 28 октомври 2007 г. бях кръстена в Неговата Църква.
Ако лично не бях преживяла промяната от обезверение към щастие, не бих повярвала, че това е възможно. Днес обичам призованието си в НУД и съм благодарна да имам възможността да помагам в организирането на проект за служба на една конференция на несемейните пълнолетни младежи в Полша. Възможността редовно да помагам на другите чрез църковната служба прибавяше към щастието, открито в Евангелието на Исус Христос. Всичко, което правя сега, го правя с чиста любов благодарение на Исус Христос. Вярвам, че този живот е красив и че дори когато имаме предизвикателства, ако следваме Спасителя, няма да се изгубим.
Жената, която срещнах, бе права: да имаш вяра в Бог е от съдбовно значение. Не можем да намерим своето място в този свят, ако не Го познаем. Благодарна съм, че накрая намерих място, където знам, че принадлежа.