Молитва и мир

От Лорън У.

Една вечер спорих с майка ми и се почувствах доста зле. Затова реших да се помоля. Макар да бях в лошо настроение да не исках да бъда “духовна”, знаех, че молитвата щеше да ми помогне да се почувствам по-щастлива и да не споря толкова. След като мама напусна стаята, започнах молитвата си. “Скъпи Небесни Отче, обръщам се към Тебе тази вечер, защото …” Не. Отворих очи и отпуснах скръстените си ръце; това звучеше неловко. Опитах отново. “Небесни Отче, нуждая се…” Това също прозвуча странно. Чувствах как Сатана ме подтиква да се откажа от молитвата си да поискам помощ от Небесния Отец.

Внезапно почувствах подтик да кажа благодаря! Така и направих и от ума ми започнаха да се леят мисли за многото неща, за които можех да благодаря на моя Отец в Небесата. Когато приключих с благодарностите, обсъдих текущия проблем.

След това изпитах вътре в себе си един удивителен мир, топлото духовно чувство на знание, че нашият Небесен Отец и родителите ми ме обичат и че аз съм чедо на Бог. Бях в състояние да се извиня на майка си и да приема нейното извинение.