Погледнете нагоре

От старейшина Адриан Очоа

От Седемдесетте

От „Погледнете нагоре”, Лиахона, ноем. 2013 г., стр.102

„Но бдете всякога, и молете се” (Лука 21:36).

Когато бях на осем години, двама мои братовчеди и аз бяхме изпратени до близкия град да купим продукти. Връщайки се назад във времето, аз съм удивен колко много доверие ни имаха моите баба, леля и чичо. Утринното небе бе ярко и светло, когато ние се качихме на нашите три коня и тръгнахме.

Насред прерията, ние решихме да слезем от конете и да поиграем на билички. Толкова бяхме погълнати от играта, че не поглеждахме нагоре да видим тъмни облаци да покриват небето. Когато разбрахме, че идва буря, дори не ни остана време да се качим на конете. Заваля толкова обилен дъжд и град, че всичко, което можахме да направим бе да свалим седлата от конете и да се скрием под тях. След това нашите коне избягаха.

Без коне, мокри и измръзнали, ние продължихме по пътя си, стараейки се да се движим възможно най-бързо към близкия град. Бе вече късно, когато намерихме един дом и почукахме на вратата. Там семейството ни подсуши, нахрани ни с вкусни буритос и ни настани да спим в стая с под от пръст.

Когато братовчедите ми и аз се събудихме на сутринта, грееше ярко слънце и небето беше красиво. Един човек почука на вратата, търсейки три изгубени момчета. Никога няма да забравя какво видяхме по пътя за дома – множество хора, които цяла нощ ни бяха търсили. Най-отпред бяха моите любящи баба, леля и чичо. Те ни прегърнаха и се разплакаха, щастливи, че са намерили изгубените си деца.

Нашият любящ Небесен Отец мисли за нас. Той с нетърпение очаква нашето завръщане у дома. Навсякъде около нас има знамения за духовни бури. Нека погледнем нагоре и се подготвим, като укрепваме нашите свидетелства всеки ден.

Изображения от Шона Тени