—Семейна история—Вече работя по нея
Започването може да бъде лесно и забавно. Младежи по целия свят вършат работа по семейна история и това има значение.
Откъде да започнете? Може би си мислите, че роднините ви вече са свършили всичката работа, която има да се върши. Или може би сега започвате работа по семейната история и тя изглежда много трудна. Без значение дали ще започнете, като водите личен дневник, подготвяте имена за храмова работа или търсите данни от живи роднини, вие участвате в работата по семейна история по един забавен и съдържателен начин.
Воденето на личен дневник: Осъзнаване на благословиите ни
Воденето на дневник не е лесно. Често си казваме, че сме твърде заети, изморени или това, което се е случило, не е достатъчно интересно, за да бъде записано. Преди няколко години осъзнах, че воденето на дневник не трябва да бъде трудно и че мога да се науча да го обичам.
Започнах, като записвах по едно нещо всеки ден. Нямаше значение дали беше дълго или впечатляващо; записвах това, което беше в ума ми или което се бе случило през деня. Това вече благославяше живота ми.
Един ден мой роднина имаше трудности и не бях сигурна какво да й кажа, тогава получих подтик да й прочета една от записките в дневника си. Можах да споделя малка част от мен, която бях записала в онзи малък дневник с черни корици, и видях, че това й помогна да се утеши.
Гарантирам, че ако започнете, като записвате по едно нещо на ден, това ще благослови живота ви. Без значение дали са големи или малки, записването на благословиите в живота ви може да ви помага да ги осъзнаете.
Джентри У., Юта, САЩ
Да намерим радост в семейната история: Търсене на предшественици
Когато бях кръстен, много чувах за семейната история, но не знаех как да я върша и дали изобщо ще мога да я върша. Реших да се моля за това и почувствах, че трябва незабавно да започна да работя по семейната история. Чувствах, че предшествениците ми очакваха с нетърпение да започна и че те ще ми помогнат да намеря данните, необходими за извършване на обредите.
Започнах, като изкарах курс за обучение по семейна история и кратко време след това получих призование като консултант по семейна история. Бях нервна, защото не знаех много в тази област, но приех призованието.
Един ден посетих сестрата на баба ми, която имаше документи за моята прабаба. Тя не искаше да споделя много данни, защото те имаха традиция да не говорят за починали роднини. Каза, че на следващия ден има годишнина от смъртта на прабаба и че ще изгори документите. Помолих я да взема някои данни от тях, преди да ги изгори и тя ми позволи. Знаех, че Небесният Отец ще ми помогне да продължа проучването си.
Докато служех в центъра по семейна история близо до храма, аз продължавах да откривам данни за семейството си. Научих, че двама от прародителите на прабаба ми са италиански имигранти, които имали ферма близо до Сао Паоло, Бразилия. Семейството ми бе изгубило връзка с роднините от тази ферма, но аз намерих братовчед, който пишеше книга за родословието на нашето семейство. Той ми предаде книгата, която му бе отнела 9 години да я напише. Каза ми, че не е знаел защо трябвало да я напише, но чувствал, че тя ще помогне на някого в бъдещето. Зная, че духът на Илия го бе вдъхновил.
Моят опит ме научи, че ние вършим свята работа. Предшествениците ни очакват нашата помощ и са на наша страна, за да ни помогнат.
Габриел Д., Бразилия
Извършване на храмова работа: Свещени обреди
Аз съм отскоро обърнат във вярата и съм единственият член на Църквата в семейството ми. Научих, че един от свещените обреди е кръщението за мъртвите. Отидох на една храмова обиколка и докато слушах разказ за обредите, почувствах тих, тънък глас да ми казва да отида в центъра по семейна история и да предам искане за храмов обред за майка ми, която бе починала. Бях много щастлив, когато в моя акаунт от FamilySearch бе потвърдено по-късно, че храмовата работа за нея е била извършена. Това укрепи свидетелството ми и знам, че една от причините да сме тук на земята е да помогнем на предшествениците си да приемат истинното Евангелие на Исус Христос.
Марвин С., Филипините
Следване на подтиците: Да се учим от живите роднини
След като завърших средното си образование, почувствах подтик от Светия Дух да посетя всичките ми дядовци и баби. Имах известно свободно време и осъзнах, че може да нямам отново такава възможност, така че прекарах по една седмица с двете двойки.
Прекарах времето си в ровене в стари кутии, четене на писма и разглеждане на стари снимки. Записах биографиите на дядовците и бабите си, разгледах гробищата и посетих местата, където те и техните роднини са живели и работили. Беше забавно! Научих толкова много за предшествениците си, моите дядовци, баби, родители и за самата мен. Разбрах, че не бих живяла по начина, по който живеех сега, ако не бяха предшествениците ми.
След пътуването си се върнах с над 1 000 имена на мои предшественици, като можах да извърша храмова работа за много от тях. Следвайки подтиците на Светия Дух да посетя дядовците и бабите ми бе едно от най-добрите решения, които съм вземала.
Шенли П., Калифорния, САЩ
Чувствайки се у дома: Да занесем имена в храма
Когато попитах баща си за идеи по отношение на семейната история, за да завърша моята програма Личен напредък, той обясни, че е намерил някои семейни имена преди няколко години, но не е имал възможност да ги подготви за храмова работа поради липса на време за това. Моята дейност би могла да даде възможност тези членове на семейството да получат храмови благословии.
През следващите няколко месеца аз прекарвах следобедите и вечерите в неделя като въвеждах имената в компютър и слушах семейни разкази от баща ми. Даже поръчахме микрофиш от библиотеката, за да намерим повече данни. Понякога, когато беше трудно да разчитам старите библиотечни микрофилми, казвах мълчалива молитва и после вземах хартия, за се да опитам да прекопирам образите. И от неизвестното се появяваха имена.
Накрая успях да събера много семейни имена, а младежите в нашия район ми помогнаха да извърша кръщенията. Родителите ми и други членове от района използваха картите с имената, за да извършат другите храмови обреди.
Сякаш преди да се усетя, аз самата вече се подготвях да отида на храм за собственото си надаряване. Чувствах се въодушевена, но и притеснена.
Когато тръгнахме за храма, баща ми обясни че намерил някои от картите със семейни имена, които бях приготвила по моя проект от Личен напредък. Някои от тях бяха изгубени, така че татко донесе карти, за да може той, майка и моят годеник да ги попълнят. Той спомена имената им и си ги спомних от работата по моя проект.
Докато извършвах свещените обреди в храма, се чувствах обградена от любими хора и от двете страни на завесата. Изпитвах дълбоко чувство на мир от знанието, че мога да бъда свързана с моето семейство завинаги.
Холи П., Айдахо, САЩ