Много привлекателна отрова
Алисън Л. Рандъл, Юта, САЩ
Когато излязох от предната врата, за да взема вестника, видях неприятна гледка. Червеникав мравуняк от огнени мравки се бе появил през нощта, издигащ се от пукнатината между тротоара и моравата.
Макар съпругът ми и аз да бяхме отскоро в Тексас, САЩ, аз знаех от собствен болезнен опит, че причината да се наричат огнени не бе поради цвета, а заради парещите им ухапвания. Тръгнах за гаража, където държахме препарата срещу тях. Започнах да чета упътването на етикета.
„Този пестицид е много привлекателен за огнените мравки” – беше написано. „Те ще го внесат в мравуняка си, ще нахранят с него царицата си и поселението им ще умре.” Етикетът ми казваше да поръся гранули върху мравуняка и около него. Мравките ще свършат останалото.
Не ми се струваше достоверно. Огнените мравки ми се струваха доста умни, след като успяват да построят високи мравуняци за една нощ. Съмнявах се, че ще се излъжат от маскираната отрова, но все пак наръсих с нея.
След кратко време видях, че мравунякът закипя от активност. Стоях малко настрани, но се наведох да видя каква е причината. Те изглеждаха във възторг, сякаш манна е паднала от небето. Хващаха белите гранули с пипалата си и се блъскаха и прекатурваха едни други, бързайки да внесат отровата в мравуняка си.
Наблюдавах с ужасено страхопочитание. С желание внасяха отрова у дома си. Очевидно думите „много привлекателна“ не бяха преувеличение. По някакъв начин фирмата производител бе успяла да направи нещо лошо – смъртоносно даже – да изглежда извънредно добро.
Никога не бях виждала по-силен пример за това как лошото може да бъде направено да изглежда добро. Накара ме да се замисля как Сатана постъпва по същия начин. Изпитах облекчение от мисълта, че макар той да може да поръси маскираната си отрова около дома ми, той не може да я внесе вътре – освен ако аз не му позволя. Но как бих могла да я държа надалеч?
Един от любимите ми стихове от Писанията ми дойде наум: „Защото ето, Духът на Христа е даден на всеки човек, за да може да различава той доброто от злото“. Имайки този Дух, Мормон обяснява, че ние „можем да знаем със съвършено знание“ дали нещо е от Бог или Сатана (Мороний 7:16).
Докато стоях и наблюдавах тези обречени мравки, бях изпълнена с благодарност, че съпругът ми и аз можем да отсъдим и със сигурност да знаем дали да позволим на нещо да влезе в дома ни. Беше наша задачата да учим децата си да следват Духа на Христос, така че те също да могат да разпознават отровите, когато се натъкват на тях.
Докато стоях приведена там и наблюдавах как мравките пренасят гранулите до една вътре в мравуняка, аз си обещах да правя всичко, което мога, за да държа отровите извън моя дом.