Пионери по всяка земя
Обръщане във вярата и промяна в Чили
Първите кръщения бяха извършени през 1956 година. Сега Църквата има 1 храм, 9 мисии, 74 кола и почти 600 000 члена в Чили.
През 58-годишната история на Църквата в Чили, членовете там показаха способността си да променят начина си на действие, настройвайки живота си съобразно посоката, указвана от пророците. Този дух допринесе за изключителния растеж на Църквата през изминалия половин век. Днес в Чили има почти 600 000 члена, което значи, че 1 на всеки 30 чилийци е член на Църквата.1
Апостол посещава Чили
През 1851 година старейшина Парли П. Прат (1807–1857) от Кворума на дванадесетте апостоли пристига във Валпараисо с намерението да установи Църквата. Но той и придружаващите го не говорят испански, разполагат с много малко финансови средства и в страната няма религиозна свобода, така че те не успяват да установят Църквата.
Старейшина Прат препоръчва на президент Бригъм Йънг (1801–1877): „Книгата на Мормон и някои евтини брошури трябва да бъдат преведени и отпечатани на испански, след което на тези народи да бъде връчен ключа, като същевременно живото свещеничество бива съпроводено и от нещо, което те могат да четат – тъкмо Писания, които съдържат обещанията на Бог, молитвите и вярата на древните, силата и Духът Божии ще работят с тях за възстановяването на дома Израилев.”2
Църквата е установена
Въпреки този ранен опит на старейшина Прат, минават повече от 100 години преди Църквата да бъде установена за постоянно в Чили. През 1956 година старейшини Джозеф Бентли и Върл Олред са изпратени от мисия в Аржентина да проповядват Евангелието в Чили, където вече има по-голяма религиозна толерантност. В град Сантяго те получават подкрепа от семейство Фодърингъм, които са членове на църквата, дошли от Панама и надяващи се да дойдат мисионери.
Първите кръщения в Чили са извършени на 25 ноември 1956 година в басейна на един кънтри клуб в град Сантяго. Старейшина Олред си спомня: „Ние отидохме в един кънтри клуб преди изгрев слънце и проведохме служба с молитва и къси речи. Аз влязох във водата с брат Гарсиа, когото кръстих първи и след това още осем други. Това беше много специално събитие. Това, което чувствахме, беше незабравимо. … Тези членове щяха да са пионерите на Църквата в Чили и аз вярвам, че всеки един от тях остана верен до смъртта си: семейство Гарсиа, семейство Салданьос и сестра Ланзароти.”3
Призоваване на ръководители
През февруари 1959 година Спенсър У. Кимбъл (1895–1985) от Кворума на дванадесетте апостоли посещава Чили и изтъква необходимостта да се създаде местно ръководство. Един от първите местни ръководители е Карлос Сифуентес, който е съветник на президента на мисия Робърт Бъртън. Старейшина Хулио Харамийо, който по-късно става областен седемдесетник и президент на храм, разказва следното преживяване: „Получих първото впечатление за брат Сифуентес, когато бях поканен на свещеническо събрание след кръщението ми. Когато събранието започна, той се изправи зад амвона и единственото нещо, което виждах, бяха мръсните му черни нокти. Помислих си: „Как може този мъж да води събрание заедно с президента на мисия, когато има мръсни ръце?” Това продължи до момента, когато той започна да говори, тогава почувствах духа му и забравих всичко друго. С прости думи той изразяваше дълбоки понятия за нас. Всъщност брат Сифуентес бе механик на тежки машини и всяка събота работеше до късно, миеше си ръцете след работа, но с наличните в работилницата му препарати не успяваше да изчисти ръцете си от всичката мръсотия. Тогава и там, аз се научих да не съдя хората по външност, а да ги оценявам по това, което наистина са”.4
Укрепване на подрастващото поколение
През 60-те и 70-те години Църквата в Чили бе укрепена не само от увеличаващите се опитни местни ръководители, но и от нови програми за строежи и образование. Те включваха строежи на сгради за църковни събрания и създаването на училища, семинари и институти на Църквата.
През март 1964 година в Чили се създават първите две, администрирани от Църквата начални училища. В последствие се създават още училища, като броят на учениците достига 2 600. Към края на 70-те и началото на 80-те години добри обществени училища стават по-широко достъпни и Църквата обявява закриването на училищата си в Чили.
Говорейки за образователната програма, старейшина Едуардо А. Ламартин, бивш областен седемдесетник, понастоящем съветник по Църковна история в Чили, казва: „Училищата в Чили оказаха голямо влияние върху образователната и духовната подготовка на хиляди млади хора и допринесоха за подготовката на ръководители и мисионери през последвалите години”.5
Програмата на семинара и института в Чили започва през 1972 година. В началото, учениците участват в програма за домашно изучаване, включваща часове през седмицата. След това, занятията се организират по-често. Тези програми благославят младите хора в страната и им помагат да се подготвят да служат като пълновременни мисионери. Старейшина Едуардо Айала, бивш седемдесетник, е един от първите учители в семинара, като по-късно работи за Църковната образователна система в Чили. Той казва: „Господ избра намиращите се по това време млади хора там, като много от тях вече са завърнали се мисионери и чудесни ръководители с добри семейства. … Според мен, програмата на семинара и института бе средство за спасяване по време на големи разногласия в страната ни и аз съм благодарен, че бях призован да работя в образователната система на Църквата”.6
Първият кол
На 19 ноември 1972 година старейшина Гордън Б. Хинкли (1910–2008), тогава от Кворума на дванадесетте апостоли, организира кол Сантяго Чили, с президент Карлос Сифуентес.
Подготовката за организирането на кола показва характера на светиите в Чили и желанието им да следват пророците. Старейшина Хинкли пристига няколко месеца преди това, за да организира кола. Но след провеждане на интервюта, организирането бива отложено. По онова време много хора имат финансови проблеми и някои членове се затрудняват в спазване на закона за десятъка.
Старейшина Хинкли обяснява: „Върнах се след шест месеца, и провеждайки интервюта, открих нараснала вяра; членовете отново вървяха честно пред Господ и колът бе организиран. Това им даде възможност да нарастват и процъфтяват”.7
Пионери на границата
Днес има два кола в Арика, най-северният град в Чили. Историята на Гладис и Хуан Бенавидес, първите обърнати във вярата в град Арика, е пример за пионерски дух и божествено влияние при установяването на Църквата в Чили.
Брат Бенавидес научава за Църквата през 1961 година, когато вятър запраща няколко листа към него: „Това се оказаха страници от Reader’s Digest Selections, съдържащи обширна статия за мормоните, описваща техния начин на живот и вярвания.
Скоро след това той се разболява от сериозна болест, изискваща медицинско лечение в Сантяго. „Докато бях там, посетих сестра си и научих, че е станала член на Църквата – казва той. Тя ме покани на една специална конференция. Докато слушах откриващата молитва и умствено проследявах думите, почувствах голяма радост да изпълва цялото ми тяло и разпознах влиянието на Светия Дух. В края на конференцията мисионери ме поканиха да се ръкувам с посещаващия висш ръководител, старейшина Езра Тафт Бенсън (1899–1994), тогава от Кворума на дванадесетте апостоли”.
Брат Бенавидес се връща в Арика и споделя преживяванията си с приятелката си Гладис Агилар, която сега е негова съпруга. След няколко дни Гладис вижда двама мисионери да минават покрай къщата й. „Бързо тръгнахме да ги търсим” – казва брат Бенавидес. „На 1 юли 1961 година бяхме кръстени, заедно със семейството на жена ми. Днес имаме деца и внуци в Църквата. Много съм благодарен на Господ за този порив на вятъра, който довя в ръцете ми информация за Църквата”.8
Период на изпитание
След изборите през 1970 година д-р Салвадор Алиенде става президент и установява марксистко правителство. Членовете на Църквата изпитват трудности, причинени от недостиг на храна и лекарства, тормоз върху мисионерите и отрицателно отношение на медиите.
През 1973 година финансовата и обществена криза водят до военен преврат и диктатура, която продължава до 1990 година. Макар сега Чили да е процъфтяваща демокрация, тези две десетилетия са труден период за членовете. Групи, противопоставящи се на военната диктатура, нападат сгради за събрания и членове, считайки че Църквата представлява интересите на правителството на САЩ. Старейшина Айала, тогава президент на кол, казва: „Когато се срещахме с висши църковни ръководители, те ни съветваха: „Молим ви да прилагате разум, да се молите много и да вършите правилните неща, така че членовете да поддържат ред по време на събранията”9
Въпреки финансовите трудности и политическите противоречия в страната, които разделят народът на Чили в началото на 80-те години на миналия век, Църквата нараства бързо. Между 1970 и 1985 година броят на членовете в Чили се увеличава от 15 728 до 169 361.
Храмът в Сантяго
През 1980 година светиите са благословени с обявяването на строежа на храм в Сантяго, Чили.
Храмът е осветен от президент Спенсър У. Кимбъл, който по това време е твърде слаб; неговото присъствие, обаче, показва любовта му към светиите в Южна Америка, с които той работи от 1959 година. Сестра Адриана Гера де Сепулведа, която превежда за сестра Кимбъл на събитието, казва: „Когато видях пророка, един дребен човек с ангелско лице, започнах да плача и не можех да намеря думи да говоря с него. За пръв път ми се случваше да бъда до жив пророк. Беше нещо чудесно да видя в Чили Господния говорител на земята”.10
Храмът бива осветен през 1983 година, ставайки вторият храм в Южна Америка и първият в испаноговоряща страна.
Старейшина Джефри Р. Холанд в Чили
През август 2002 г. Първото президентство възлага на двама членове от Кворума на дванадесетте апостоли да председателстват в две области на Църквата: Старейшина Далин Х. Оукс бива определен за Филипините, а Джефри Р. Холанд за Чили. Служението на старейшина Холанд и влиянието, което той оказва в Чили, са неизмерими и резултатът продължава да се чувства от поколенията.
Основното, на което старейшина Холанд набляга, е да се дава пример за ръководство по Господния начин. Той помага да се подготвят нови ръководители и контролира реорганизацията, закриването и обединяването на стотици райони и десетки колове. Тази реорганизация и обучение са необходими поради бързото нарастване на Църквата в страната. Неговото ръководство помага да се укрепят църковните единици и да се подготви за бъдещето Църквата в Чили.
В допълнение, старейшина Холанд установява някои важни взаимоотношения в Чили. Старейшина Карл Б. Прат от Седемдесетте, съветник в това областно президентство, описва някои от тези важни взаимоотношения: „Старейшина Холанд имаше близки отношения с Рикардо Лагос, (президент на Чили) и съпругата му; заедно изпълниха няколко проекта за хуманитарна помощ. Старейшина Холанд се запозна с апостолическия нунций (официално католическо лице с висок ранг) и други важни личности в Чили”.11
Доверие в бъдещето
Усилията на старейшини Парли П. Прат и Джефри Р. Холанд, саможертвата на първите мисионери в Сантяго, самоотвержеността на ръководители като Карлос Сифуентес и други ранни пионери в Чили, обединени с вярата и отдадеността на стотиците хиляди членове, присъединили се към Църквата за повече от половин век, създават здрава основа за Църквата в Чили. Днес в страната има храм (с обявен строеж на още един храм), Център за подготовка на мисионери, 9 мисии и 74 кола. Бъдещето е необятно по отношение на духовната работа за приканване на всички хора да дойдат в Христа.
Много снимки в тази статия са от Нестор Курбело; горе вляво: снимка от filipefrazao/iStock/Thinkstock; долу: снимка от kavram/iStock/Thinkstock
Учители и техните ученици от 4-ти клас в спонсорираното от Църквата училище Колехио A. Д. Палмър, около 1966 г.
Института по религия в Темуко, един от 50 такива института в Чили.
Вляво: снимка от Флора Декър Доналдсън; снимка на Мелвин Дж. Балард от С. У. Екър © IRI
Президент Гордън Б. Хинкли говори пред 48 000 светии от последните дни в Чили през 1996 година на конференция в Сантяго.
След земетресението през 2010 година, чилийски младежи и възрастни от организацията Мормонски помагащи ръце, правят хигиенни комплекти.
графика от Marcelo Silva/iStock/Thinkstock