2014 г.
Еремия
Октомври 2014


Пророци от Стария завет

Еремия

„Еремия живее в трудно време и на трудно място, но Господ му позволява да види „време на надежда за събирането на Израил през последните дни”.1 —Линда К. Бъртън, обща президентка на Обществото за взаимопомощ

Composite photo's of a scroll on fire, colored paper, and a illustration of Jeremiah of the Old Testament.

Снимка на свитък от dimdimich/iStock/Thinkstock; Jeremiah, by Walter Rane © IRI

Аз съм синът на Хелкей, свещеник в Анатот, близо до Ерусалим. През младостта ми „Господното слово дойде към мене и рече:

преди да ти дам образ в корема познах те, и преди да излезеш из утробата, осветих те. Поставих те за пророк на народите“.

Чувствах се неподготвен за това призование и отговорих: „Ето, аз не зная да говоря, защото съм дете”.

А Господ ми рече: „Не думай – Дете съм; защото при всичките, при които ще те пратя, ще идеш, и всичко, що ти заповядвам, ще кажеш.

Да се не боиш от тях, защото Аз съм с тебе, за да те избавям”. Тогава Господ простря ръката Си, „та я допря до устата ми” и постави думи в нея.2

Аз пророкувах в Ерусалим в продължение на 40 години, от 626 г. до 586 г. пр.Хр., по време на царуването на Иосия, Иоаким и Седекия.3 Живях по едно време с пророка Лехий от Книгата на Мормон. Ние двамата порицахме нечестието на хората в Ерусалим и предсказахме унищожението на този велик град.4

Господ ми заповяда да запиша пророчествата си в „един свитък книга”.5 Когато цар Иоаким чу за пророчествата, той изгори свитъка. Господ ми заповяда да запиша пророчествата отново и да добавя много повече към тях.6

Аз срещах непрестанно противопоставяне, докато проповядвах словото на Господ. Пасхор, синът на началника в Господния дом, ме удари и ме сложи в кладата. Тълпите искаха да ме убият заради проповядването ми. Не бях обичан пророк, често ме хвърляха в тъмници и затвори. Живях във време на наистина голямо нечестие.7

Но въпреки, че живях сред горести и скръб, Господ ми позволи да видя, че израилтяните ще бъдат събрани в последния ден, че Господ ще запише закона Си „в сърцата им”, и че Той ще „(ги) вземе един от град, а двама от род – и ще (ги) въвед(е) в Сион”.8

Докато продължавах да проповядвам словото Божие – дори когато беше трудно – аз научих, че личната отговорност към Евангелието води до мир. Като развиваме личното си приобщаване към Господ, всички ние можем да имаме надежда сред горести и премеждия.