Той ви обича

От Алис Виктория Уестън-Шърууд, щат Арканзас, САЩ

Седях в ъгъла на селестиалната стая, близо до органа, по време на освещаването на храма Мемфис Тенеси. Президент Джеймс И. Фауст (1920–2007), член на Първото президентство от 1995 до 2007 г., бе дошъл да освети храма. Той и няколко други ръководители седяха зад микрофона. Изпълнители от местен хор на Църквата влязоха един след друг и застанаха зад тях.

В хора участваше млада жена, на която аз бях посещаваща учителка. През цялото събрание се молех тя да получи това, заради което бе дошла. Тя ми бе доверила, че идва на освещаването на храма в този ден, за да разбере какво мисли Господ за духовното й състояние. Тя бе извършила сериозни грехове в миналото и макар че се бе покаяла, все още й беше трудно да мисли за себе си в добра светлина и да се чувства добре в хора.

Взирах се в президент Фауст, разбирайки че той, като представител на Господ в Първото Президентство, трябва да може да направи нещо. Но как бих могла да му кажа, и как би могъл той да направи нещо? След събранието, той ще си излезе от залата, така както бе влязъл, и не можеше да има срещи, ръкувания или размяна на думи. Разбирах, че е зает, и има планирани пътувания, но все пак отправях молитва.

Президент Фауст, замислен дълбоко, задържа погледа си върху мен – с присвити вежди. Когато събранието приключи, изражение на щастие изпълни цялата му външност със светлина.

Той ме погледна отново, след това изведнъж стана, обърна се и протегна ръка колкото можеше по-напред. Посочи право към моята приятелка. След това каза твърдо и високо: „Господ те обича!“

Жестът на президент Фауст бе малък и обикновен и въпреки това толкова силен, че би могъл да дойде само от Светия Дух, нашепвайки му това, което аз не можах да му кажа. Тези няколко думи благословиха приятелката ми и продължават да поддържат вярата ми, че Господ знае подробностите в нашия живот и че „великите дела се осъществяват чрез малки и прости средства” (Алма 37:6).