Моята молитва в Северно море

От Олаф Торлайф Дженсен, щат Юта, САЩ

Когато бях на 17 години, семейството ни живееше на един остров в южна Норвегия, наречен Андабелой. Баща ми се присъедини към Църквата в Андабелой и аз бях кръстен във водите на океана там.

Тогава бях рибар и имах добър опит в управляването на лодка. Баща ми ми възложи работата с морското такси, което беше дейност на семейството ни и се използваше от местните хора.

Един ден през 1941 година ни се обади доктор от Флекефиорд, намиращ се на север от нас. Ставаше въпрос за жена, живееща на 2 часа път, която се нуждаеше от незабавна медицинска помощ. Д-р Хофман питаше дали ще мога да го закарам, за да я види, но родителите ми се безпокояха, защото имаше буря в Северно море. Решихме да се молим и да попитаме Небесния Отец как да постъпим. Получихме отговор, че трябва да отида.

Когато навлязох в морето с Триг, моята 10-метрова рибарска лодка, времето бе лошо и вълните бяха големи. След като взех доктора, аз поех през фиорда към открито море. Трябваше да пътуваме до едно селище на север от Листа, намиращо се на скалист бряг в Южна Норвегия – известна с бурно време и корабокрушения.

Справях се с лодката в бурята, докато стигнахме до каменист проток, широк около 12 метра, който водеше до селището. Вълните се блъскаха в протока, разбиваха се върху скалите и бяха толкова високи, че нямаше как да управлявам лодката през протока.

„Какво ще правим?“ – попита докторът, надвиквайки се с бурята.

„Трябва да се молим за това” – отговорих.

Спрях и в молитва помолих Небесния Отец за напътствие. Веднага след като казах амин, при мен дойде ясен отговор. Спомних си изведнъж история, която един стар рибар ми бе разправил. Ловял риба на същото това място, появила се лоша буря и той не можел да се прибере. Докато чакал бурята да премине, той забелязал закономерност в идващите вълни. След като три големи вълни минели, настъпвал кратък период на спокойствие – достатъчно дълъг, за да мине протока.

Много пъти бях ловял риба на това място, но никога не бях забелязал закономерност във вълните. Въпреки това, докарах лодката пред входа на протока, където започнахме да чакаме и да наблюдаваме. Действително, след като минаха три големи вълни, последва неочаквано спокоен период. Плъзнах лодката напред по гладката вода на вътрешния залив и благополучно докарах д-р Хофман до брега. Той побърза към болната жена, а аз останах в лодката да го чакам, изпълнен с благодарност към Небесния Отец за отговора на молитвата ми.

Когато докторът се върна след около час, думите му бяха: „Спасихме й живота!“

Тази вест ме успокои, а и времето се подобряваше, така че докарах лодката вкъщи без произшествия.

Давам свидетелство, че когато се нуждаем от помощ, трябва да се молим. Знам, че Небесният Отец ще отговори.

Вълните бяха толкова високи, че не можех да управлявам лодката през протока.