Говорим за Христос
Нефритената зелка
Авторката живее в щат Юта, САЩ
По време на мисията ми в Тайван, през един ден за подготовка, моята колежка и аз прекарахме известно време в музея на Националния дворец в Тайпей. Основният експонат там е едно произведение на изкуството, наречено Нефритената зелка. Толкова много хора му се възхищаваха, но единственото, което виждах аз бе зелка, изрязана от нефрит. Беше хубава, без съмнение, но сигурно имаше нещо друго, което аз не забелязвах.
Когато си тръгнахме от музея, попитах колежката си: „Какво мислиш за Нефритената зелка?”
„Влюбена съм в това произведение!”
„Защо? – попитах. Това е само една зелка”.
„Шегуваш ли се? Нефритената зелка е метафора за живота ми!” – възкликна тя.
„Зелката?”
„Да! Не знаеш ли историята, свързана с нея?”
„Очевидно, не”.
Тя ми разказа историята. И беше права. Тя се превърна в метафора за мисията и живота ми.
За да бъде направена ценна скулптура от нефрит, той трябва да е ясен и едноцветен. Скулптури от съвършен нефрит се продават на високи цени, защото е почти невъзможно да се намери съвършен нефрит. Нефритената зелка е зелена от едната страна и бяла от другата страна и има пукнатини и вълнички. Никой от квалифицираните резбари не искал да си хаби времето върху такова парче нефрит, докато не се появил един, когото китайците нарекли майстор резбар.
Ако това парче нефрит би могло да говори, бих могла да си представя разговора, който то е имало с този нов резбар. Представям си как резбарят взима в ръцете си този нефрит.
„Какво искаш?“ – пита нефритът.
„Търся нефрит, от който да направя скулптура” – отговаря резбарят.
„Тогава си намери друг нефрит. Аз не ставам. Имам два различни цвята, така смесени, че никога не можеш да ги разделиш. Имам пукнатини и вълнички. Никога няма да придобия висока стойност. Не си губи времето”.
„О, малък наивен нефрит. Довери ми се. Аз съм майстор резбар. Ще направя от теб произведение на изкуството”.
Това, което прави Нефритената зелка толкова възхитителна, е че този неизвестен майстор резбар използвал слабите страни на това парче нефрит – двата цвята, пукнатините и вълничките – за да направи скулптурата като истинска. Непрозрачната бяла част станала стъблото на зелката, а пукнатините и вълничките правят листата да изглеждат като живи. Ако не били „слабите страни” на този нефрит, зелката не би изглеждала толкова истинска.
Поради красотата на това произведение на изкуството, то било използвано за подарък на един от дворцовите величия в Китай и украсявало залите на красиви азиатски дворци, докато накрая станало експонат в музея в Тайван.
Това ми напомня за Етер 12:27: „И ако човеците дойдат при Мене, аз ще им покажа тяхната слабост. … Моята благодат е достатъчна за всички човеци, които се смиряват пред Мене; защото ако те се смирят пред Мене и повярват в Мене, тогава Аз ще сторя слабите им страни да станат силни”.
След като видях Нефритената зелка, започнах да гледам на тази скулптура в различна светлина. Ние всички сме като това парче нефрит, с тази разлика, че все още се намираме в процес на издълбаване. Трябва да се доверим на майстора резбар, Исус Христос, който ще вземе слабостите ни и ще ги превърне в силни страни. Ние, с нашия несъвършен поглед, понякога се концентрираме върху нашите несъвършенства и се отчайваме, защото си мислим, че никога няма да покрием критериите. Но нашият Спасител Исус Христос ни вижда такива, каквито можем да станем. Когато позволим на Неговото Единение да действа в нашия живот, Той ще извае от нас хора, които един ден ще живеят с Царя на царете.