На повърхността на водите
Авторът живее в щат Юта, САЩ
Молех се на Небесния Отец да отстрани моето безпокойство и отчаяние, но без тези изпитания вероятно не бих могъл да достигна до каквато и да е „обетована земя”, към която Той ме водеше.
Около 6 месеца след дипломирането ми от колежа, започнах да получавам пристъпи на паника и безпокойство и вълни от депресия. Нямах представа от какво се появяваха такива усещания, но те бяха силни и изнемогващи.
Мъчех се да остана съсредоточен. На работа, всяка нова задача носеше такова безпокойство, че не можех да стоя на едно място. Умът ми започваше да препуска, сърцето ми почваше да бие толкова силно, че си мислех, че ще изскочи от гърдите ми. Това продължаваше с дни и след като се връщах вкъщи всеки ден след работа, аз рухвах на дивана. Докато се усетя, вечерта и нощта минаваха и идваше следващият работен ден.
Тези чувства продължаваха с месеци, даже след като си намерих нова работа и потърсих професионална помощ.
Всяка сутрин по пътя за работа се молех за сили поне да мога да издържа през деня и да успея да се върна вкъщи при жена си и дъщеря си. Не виждах край на страданията си и често исках да се откажа. Много дни молех небесата за помощ, с очи изпълнени със сълзи. Молех се с по-голяма искреност от когато и да е било преди, умолявайки Небесния Отец да ми помогне да разбера това изпитание и да го премахне от мен.
Чувствах се изгубен в тъмнина и отчаяние, когато нямах присъствието на Духа. Но когато Духът ме издигаше от безнадеждността ми, тогава намирах увереност да продължа – поне до следващата молитва. Започнах да разчитам на моя Небесен Отец за повече неща, освен за молитвите за храна и обикновените молитви вечер. Като резултат се приближавах повече до Него.
Подхвърляни по вълните
В състояние на безпокойство и отчаяние, препрочетох историята на яредитите, когато пресичат „голямата бездна” (Етер 2:25). Мога само да си представя тяхното притеснение, когато се качват на своите лодки. Макар да очакват опасности при пътуването, те знаят, че отиват в „земя, отбрана от всички други земи” (Етер 2:15).
За тяхното пътуване четем следното:
„И стана така, че Господ Бог стори да духне силен вятър по водите къмто обетованата земя; и тъй те бяха подхвърляни по вълните и гонени от вятъра.
И стана така, че те бяха много пъти потапяни в дълбините на морето поради вълните като планини, които се разбиваха отгоре им и също поради големите и ужасни бури, причинени от силата на вятъра.
… Когато бяха обгръщани от много води, те призоваваха Господа и той ги извеждаше отново на повърхността на водите.
И стана така, че вятърът въобще не спря да духа към обетованата земя, докато те бяха по водите; и тъй те бяха тласкани от вятъра” (Етер 6:5–8).
Тези стихове се отнасяха лично за мен. Почувствах, че съм в моя лодка, блъскана от ветровете на безпокойството, че вълните на депресията се издигат над мен и ме погребват в дълбините на отчаянието. Когато бях „обгръща(н) от много води”, аз призовавах Господ и бях извеждан на повърхността на вълните, след това бях погребван отново.
Прочитах 8-ми стих отново: „Вятърът въобще не спря да духа към обетованата земя … и тъй те бяха тласкани от вятъра” (курсив добавен). Тогава внезапно ми просветна. Вятърът, причиняващ вълни като планини, погребващи лодките, също така благославя яредитите в пътуването им към обетованата земя. Дотогава се молех на Небесния Отец да успокои вятъра и вълните, но без тях вероятно не бих могъл да достигна моята „обетована земя”, към която Той ме водеше.
Тези стихове промениха моето отношение към живота. Безпокойството и депресията ми увеличиха упованието ми на Небесния Отец. Без вятъра и вълните може би никога нямаше да опозная Бог, по начина, по който го направих – а яредитите може би никога нямаше да достигнат обетованата земя.
Засега, няколко години след това преживяване, моите ветрове на безпокойство вече не духат и вълните на депресия спряха да ме обгръщат. Но ако (или когато) бурята се завърне, аз ще призова Господ и ще бъда благодарен, знаейки, че не тихата вода тласка лодки към обетованата земя – а бурното море.
Илюстрации от Джери Харстън