СВОБОДЕН или МОРАЛЕН ИЗБОР?
Мъдрото използване на свободата на избор ни позволява да запазим възможността си да избираме и подобрява способността ни да правим правилни избори.
Все още си спомням колко разтревожен бях, когато се подготвях да се срещна с епископа си относно отиването ми на мисия. Питах се дали бях достатъчно добър. Подобно на пророка Джозеф Смит, аз не бях „виновен в някой от големите и зловредни грехове” (Джозеф Смит—История 1:28), но все пак бях така неспокоен.
Бях загрижен, защото не можех да спра да мисля за приятеля си Дани (името е променено). Много месеци преди това Дани бе споделял, че с голямо желание очаква да служи на мисия. Но след срещата си с епископа, Дани вече не говореше така.
Тъй като Дани се бе въвлякъл в недостойно поведение с няколко млади жени, по-късно ми каза, се бе лишил от правото да служи като пълновременен мисионер. Той вече нямаше възможност да избере да служи.
Дани, по думите на президент Бойд К. Пакър, президент на Кворума на дванадесетте апостоли, се бе предал на изкушението на Сатана „да злоупотреби със своята морална свобода”.1
Истинската свобода идва, както учи брошурата За укрепването на младежите, когато използваме свободата си на избор, за да изберем подчинение. Загубата на свободата идва, когато изберем да не се подчиняваме.
„Вие сте свободни да правите своя избор, но не сте свободни да избирате последиците от своите действия. Когато направите избор, следват последиците от този избор”.2
Свободни сме да избираме за себе си
Понеже Писанията ни учат, че ние сме „свободни да избираме”, „свободни да действаме за самите себе си” и свободни да вършим неща по „собствената си свободна воля” (2 Нефи 2:27; 10:23; У. и З. 58:27; Еламан 14:30), ние често използваме израза „свобода на избор”.
Но знаете ли, че изразът „свобода на избор” не се използва в Писанията? Вместо това Писанията учат, че „всеки човек да може да действа според ученията и принципите … според способността да разграничава доброто от злото, която Аз съм му дал, та да може всеки човек да бъде отговорен за собствените си грехове“ (У. и З. 101:78; курсив добавен).
Старейшина Д. Тод Кристофърсън от Кворума на дванадесетте апостоли учи: „Думата избор се появява в Писанията или самостоятелно или с пояснението да разграничаваме доброто от злото. … Когато използваме израза способност да разграничаваме доброто от злото, ние правилно подчертаваме отговорността, която е съществена част от божествения дар на свободата на избор. Ние сме същества, способни да разграничаваме доброто от злото и действащи самостоятелно, свободни да избираме, но също така отговорни за своите избори”.3
Президент Пакър добавя: „Свобдата на избор се определя в Писанията като морална свобода, способност да се разграничава доброто от злото, което означава, че можем да избираме между добро и зло”;4 Този, даден от Бог дар означава, че ние сме „свободни да изб(ерем) свобода и вечен живот чрез Великия Ходатай на всички човеци, или да избер(ем) пленничество и смърт, според пленничеството и властта на дявола” (2 Нефи 2:27).
Войната на Сатана против свободата на избор
Тъй като свободата на избор играе важна роля в Плана за спасение, Сатана се опитал да я премахне в доземния свят. Той бил отхвърлен заради своя бунт и сега се старае „да мами и заслепява човеците и да ги отвежда в робство според волята си” (Moисей 4:3–4).
Сатана иска ние да правим избори, които ограничават нашата свобода, водят до формиране на лоши навици и пристрастявания и ни правят безсилни да се съпротивляваме на изкушенията. Красотата на Евангелието се изразява в това, че то ни кара да осъзнаваме изборите, които правим и последствията от тези избори. Мъдрото използване на свободата на избор ни позволява да запазим възможността си да избираме и подобрява способността ни да правим правилни избори.
Примерът на Спасителя
Когато Планът на спасение бива представен на Великия съвет в Небесата, Спасителят ни показва как да използваме нашата свобода на избор по правилен начин. Той казва: „Отче, да бъде волята Ти и да бъде Твоя славата навеки” (Моисей 4:2). Тъй като Той желае да върши волята на Отца тогава, както и по-късно в Гетсиманската градина и на кръста (вж. Maтея 26:39; Лука 22:42), Исус плаща цената за нашите лоши избори и създава начин да ни бъде простено чрез покаяние.
Ако следваме примера на Спасителя, вместо да заявяваме „Правя каквото си искам”, ние ще казваме: „Аз правя това, което Отец иска”.5 Когато използваме свободата си на избор по този начин, ние си извоюваме свобода и щастие.
Когато отивах за среща с епископа за първото си интервю за мисия, аз бях благодарен, че бях правил добри избори. Няколко месеца по-късно, аз служех на Господ в Гватемала – учейки други за плана на спасение и за важната роля, която свободата на избор има в този план.