Противопоставяне на моята мисия
Авторът живее в Манауш, Бразилия
След интервюто ми за мисия, моят президент на кол ми каза: „Странни неща ще се случват в живота ти, за да се опитат да те накарат да промениш решението си”.
Изображения от Грег Нюболд
Присъединих се към Църквата на 15 години и четири години по-късно подадох документи да служа на мисия. По време на интервюто с моя президент на кол, той ме поздрави за решението ми да служа на Господ като пълновременен мисионер. След това този вдъхновен ръководител каза нещо, което ми направи дълбоко впечатление: „Братко, от сега нататък странни неща ще се случват в живота ти, за да се опитат да те накарат да промениш решението си да служиш на Господ”.
Докато изчаквах да получа призованието си за мисия, работех и се обучавах във фирма Ксерокс. Тази работа ми даваше възможност да получа някои от нещата, от които щях да се нуждая при мисионерската си работа и да помогна на майка си за разходите вкъщи. Нещата вървяха добре.
За нещастие „странни неща” наистина започнаха да се случват. Най-напред майка ми бе нападната и за малко да умре от раните си, но милостивият Небесен Отец като по чудо спаси живота й.
По това време майка ми, двете ми по-малки сестри и аз живеехме в къща под наем. Доходите ни бяха от моята заплата и малката пенсия от починалия ми преди години баща, която майка получаваше.
Някои хора, включително членове на Църквата, ме питаха: „Ще имаш ли смелост да изоставиш майка си в това положение и да отидеш на мисия?” Чуването на този въпрос отново и отново започна да поражда съмнения в сърцето ми.
Един ден моят президент на кол ми се обади и ми каза, че призованието ми за мисия е пристигнало и ме помоли да отида в офиса му вечерта, така че да ми предаде дългоочаквания плик от централата на Църквата. Бях едновременно притеснен и щастлив след като чух новината.
В същия ден началникът от работата ми ме извика да поговорим преди обед. Когато влязох в офиса му, той ме поздрави приятелски и няколко минути говорихме за обучението ми и какво съм научил от работата си във фирмата. След това този влиятелен човек във фирмата ми каза нещо, което е мечта за повечето хора в целия град: „Ти свърши добра работа като обучаващ се и искаме да те наемем в екипа. Какво мислиш за това?”
Това бе едно от най-трудните решения в живота ми. Секундите бяха като цяла вечност. Имах чувството, че чувам хора да ме питат дали щях да лиша майка си от моята финансова подкрепа, за да отида на мисия.
Въпреки това си спомних нещата, които научих от Писанията и от моите Църковни ръководители, и по един много свещен начин аз знаех с непоколебима сигурност, че Бог иска аз да служа като пълновременен мисионер в Неговата Църква. Знаех, че Той ще се погрижи за семейството ми, че можех да Му се доверя и че всичко ще бъде наред.
Обясних положението на началника си и отговорът му продължава да кънти в ума ми: „Мислех, че си по-сериозен млад мъж, а ето сега отказваш възможността на живота си”.
Благодарих му от дълбините на сърцето си и след 28 дни се явих в Центъра за подготовка на мисионери в Сан Паоло, Бразилия.
По време на мисията ми Господ се погрижи за нуждите на моето семейство чрез приятели от Църквата и по чудотворни начини. Здравето на майка ми се възстанови и нови възможности за работа се появиха пред нея и сестрите ми.
Наистина „странни неща” се случват, когато решим да служим на Господ. И все пак аз смирено добавям свидетелството си към свидетелствата на хиляди други, тръгнали да служат на Бог, че мисионерската работа силно повлия на живота ми.