Духът на Илия в моето нерелигиозно семейство
Кръстих се в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, когато бях почти на 19 години. Обстоятелството, че моето кръщение не предизвика сериозни конфликти в семейството ми бе чудо за мен – все пак, дори само мисълта, че е възможно Бог да общува с човек, все още е отвъд разбирането на моите роднини. Затова, до известна степен не бях склонен да разкривам всичките принципи на Възстановеното Евангелие на членовете на моето семейство: Чувствах, че те трябва първо да разберат основните принципи, които мисионерите и доброволците на пълен работен ден преподават като част от първите два урока.
Когато в началото се заех с храмова работа и семейна история, осъзнах, че няма да ми е лесно. Чувствах се някак неспокоен и се стараех да не говоря за тази работа на моите роднини, защото се страхувах да им обясня за храмовите обреди за мъртвите. Още повече ме плашеше мисълта, че в даден момент ще трябва да ги моля за разрешение да изпълнявам обредите.
Обаче разбрах, че докато бабата на майка ми и сестрата на бабата на баща ми са живи, трябва да побързам. Преди три години, когато посетих баба си, ми бе трудно да събера необходимата информация за предците си по нейната родствена линия.
Опитвах се да не говоря за семейна история със сестрата на баба ми по бащина линия: мислех, че понеже живеем в различни страни и можем да се чуваме по телефона само за около три минути (поради високата цена на роуминга и сложността на използването на интернет), е просто нереалистично да я питам нещо по семейната история. И както всъщност се оказа, грешах.
Сестрата на баба ми не вярва в Бог, но знае много за своите предци. Всяка година тя пътува до отдалечено място, за да посещава гроба на майка си и идеално си спомня своите баба и дядо, датите на тяхното раждане и смърт, както и имената на други роднини, по различни семейни линии. Всеки път, когато ѝ се обаждам за 2–3 минути, научавам по нещо ново за моите предци!
Забелязах, че тя харесва това занимание. Удивен и възхитен съм колко дълбоко сестрата на баба ми почита своите предци и как съхранява информация и истории за тях, не защото това е Божия заповед (в крайна сметка тя не вярва, че има заповеди, дадени от Бог), а защото ѝ носи вдъхновение. Надявам се, че в бъдеще това също ще ѝ помогне да дойде при Христа и с нейна помощ ще мога да подавам все повече и повече нови имена за изпълняване на обредите в храма.
Участвайки в храмовата работа и семейната история, станах свидетел как Духът на Илия работи с всички хора, дори с онези, които не вярват в Христос! Наскоро, майка ми започна да изучава принципите на Възстановеното Евангелие. Нейното разбиране за принципите на Евангелието се увеличава стъпка по стъпка. Въпреки че вярата ѝ е все още крехка, за да разбира някои от тях, тя напредва. Наблюдавам как през последните шест години, Господ подготвя духовно членовете на нашето семейство. И чувствам, че вече е време да обсъдя с майка ми и нейната майка необходимото разрешение за изпълняване на храмовите обреди.
Очаквам с нетърпение възможността да посетя Господния дом и да споделя с моите предци възможността да приемат Евангелието на Исус Христос. Знам, че Господ ни помага в това свято дело, когато желаем да го придвижваме напред.