Работа по семейната история: „Как?“ и „Къде?“
Актуализираният Общ наръчник описва следната цел на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни: „Исус Христос е установил Своята църква, за да дава възможност на отделните членове и семействата да осъществяват делото на спасение и възвисяване“ (Общ наръчник: да служим в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни 1.3). В небесата има установени правила и закони, които трябва да се спазват от всеки, който желае да живее там. Но ако ние, които живеем на Земята, все още можем да вземаме върху си името на Христос и да приемаме тези закони, какво да правят други хора, които вече са починали и отишли в друг свят? Колко прекрасно е, че нашите небесни близки се грижат за това! В Господните храмове се сключват завети от името на починалите, които те от своя страна могат да приемат или отхвърлят в света на духовете.
Търсенето на отговори на въпроса „защо?“, не е достатъчно за извършването на храмова работа и работа по семейната история. Трябва да се питаме „как?“ и „къде?“ Поради прекратяването на храмовите служби по време на пандемията от коронавирус, членовете на Църквата са отложили за известно време плановете си за посещение на храмовете, но това не означава, че няма смисъл да вършите работа по семейната история! През последните месеци, много хора се сдобиха с допълнително свободно време, което не са имали преди, и сега, вместо механичното разглеждане на публикации в интернет, им се отдава възможност да използват съвременните технологии за изпълняване на великото дело на Господ.
Сега има отлична възможност за изучаване в интернет на материали от някои от архивите. Например, като напишем в лентата за търсене „Архиви, които са разрешили достъп до документи“, можем да намерим определена група в добре известна социална мрежа, където издателите ни препращат към безплатни електронни документи от архиви от различни области. Въпреки настоящото прекратяване на достъпа до уебсайта FamilySearch, може да се забележи по-голям брой на публикувани материали от местните архиви за общо ползване, и за мен това е поредното проявление на Божията любов към нас и нашите предци.
Уебсайтовете, посветени на участниците в двете световни войни, са добре познати на всички. Сега, в някои от тези уебсайтове може да намерите не само имена, но и материали за дислокационни маршрути на различни бивши военни единици и това е много интересно! Любимият ми интернет ресурс е форумът vgd.ru, който вече се превърна в международен. Когато за пръв път го посетих, бях изумена колко сериозно се отнасят нашите съграждани към семейните си корени. Точно там намерих моя приятел и роднина по бащина, и майчина линия, който сега живее в града ми. Количеството генеалогична информация и местни исторически данни, които той успя да намери, много ме впечатли: от нас двамата, на мен бе дадена заповедта да търся своите предци и сега осъзнавам, че той е човекът, който без да му е наредено, отделя цялото си свободно време да извършва проучване. От около десет години, приятелят ми активно изучава архивни документи, чете книги по местна история, води дневници и ходи на изследователски експедиции. Когато го попитах защо прави това, той ми отговори, че всъщност не знае точно. Действително, духът на Илия влияе на хората в последните дни и колко е прекрасно, че имаме все повече и повече съмишленици!
Дори ако архивните материали на нашите региони да не са цифровизирани и ние физически да не можем да отидем при архивите, винаги можем да намерим хора, които да направят това за нас, или може сами да напишем и изпратим заявка до мястото с архиви. Разбира се, за да постигнем това, може да се наложи да жертваме известни парични средства, като в действителност цената на билетите (за пътуване) и настаняване често надвишава определените за това суми. Много съм благодарна за нашите консултанти по семейна история, които през последните месеци проведоха за всички няколко виртуални семинара по семейна история. Това са само няколко примера за отговори на въпросите „къде“ и „как“, свързани със семейната история, и има още много подобни примери.
Делото продължава и ние също трябва да продължаваме и никога да не спираме. Осигурени са ни много възможности и всичко зависи от нашето лично желание. Основното е, да не забравяме, че „ние без тях не можем да бъдем сторени съвършени, нито те без нас могат да бъдат сторени съвършени” (Учение и завети 128:18).