Най-ценното притежание
Всеки един от нас трябва да дойде в Христа с непоклатимо посвещение на Неговото Евангелие.
В Писанията четем за богат млад началник, който се затичва, отива до Исус, коленичи в нозете Му и искрено пита Учителя: „Какво да направя, за да наследя вечен живот?“. След като разглежда дълъг списък от заповеди, които този човек вярно е спазвал, Исус му казва да продаде всичките си притежания, да раздаде парите на сиромасите, да вдигне кръста си и да Го следва. Яснотата на тази заповед кара младия началник, макар и първоначално доста самоуверен, да размисли, след което си отива посърнал, тъй като според Писанията е „човек с много имот“ 1 .
Това очевидно е важен разказ с предупреждение относно използването на богатството и нуждите на бедните. Но в крайна сметка това е разказ за пълна и безрезервна отдаденост на божествена отговорност. С или без богатства, всеки един от нас трябва да дойде в Христа със същото непоклатимо посвещение на Неговото Евангелие, каквото се очаква и от този млад мъж. На съвременен жаргон, трябва за заявим, че „даваме всичко от себе си“ 2 .
В своята характерна и запомняща се проза, К. С. Луис си представя как Господ ни казва нещо от рода на: „Аз не искам… времето ти… (или) парите ти, … (или) труда ти (толкова, колкото) … искам (самия) Теб. (Относно онова дърво, което кастриш.) Не искам да подрежа някой клон тук и някой там, искам да отрежа цялото дърво. (А онзи зъб.) Не искам да (го) пробия… или да му поставя коронка, или да го пломбирам. Искам да го извадя. (Всъщност, искам да ми предадеш) цялото си природно Аз. … (А) Аз ще ти дам в замяна ново Аз. Всъщност, ще ти дам Себе Си: Моята… воля ще стане твоя“ 3 .
Всички, които ще говорят по време на тази обща конференция, по един или друг начин ще ни кажат това, което, Христос казва на този богат млад мъж: „Елате при своя Спасител. Елате напълно и чистосърдечно. Вдигнете кръста си, колкото и да тежи, и Го следвайте“ 4 . Те ще кажат това, знаейки, че в Божието царство не може да има половинчати мерки, няма започване и спиране след това, няма връщане назад. На тези, които искат разрешение да погребат починал родител или поне да се сбогуват с други близки, Исус отговаря изисквайки и недвусмислено. „Оставете това на другите“ – казва Той. „Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство 5 . Когато от нас се изискват трудни неща, дори такива, които противоречат на копнежите на сърцето, помнете, че предаността, която обещаваме да посветим на Христовото дело, трябва да бъде най-върховната отдаденост в живота ни. Въпреки че Исайя ни уверява, че то е достъпно „без пари и без плащане“ 6 , трябва да сме готови, ако използвам думите на Т. С. Елиът, да заплатим „не по-малко от всичко“ 7 .
Разбира се, всички имаме някои навици, недостатъци или неща в миналото, които може да ни пречат напълно да се потопим в това дело. Но Бог е наш Отец и е изключително добър в това да прощава и да забравя греховете, от които сме се отрекли, вероятно защото твърде често Му даваме повод и се налага да прави това. Въпреки всичко, божествена помощ се дава на всеки един от нас във всеки момент, когато пожелаем да променим поведението си. Бог дава на Саул „друго сърце“ 8 . Йезекиил призовава целия древен Израил да отхвърли миналото си и да „направ(и) ново сърце и нов дух“ 9 . Алма призовава за „голяма промяна в сърцето“ 10 , която да доведе до порастване на душите, а Самият Исус учи, че „ако не се роди някой отново, не може да види Божието царство“ 11 . Ясно е, че възможността за промяна и за един по-извисен живот винаги са били един от Божиите дарове за тези, които го търсят.
Приятели, в момента виждаме всякакви видове групи и подгрупи, по-малки групи и групички, дигитални общности и политически идентичности, както и прекалено много враждебност. Може ли да се запитаме дали един, ако използвам израза на президент Ръсел М. Нелсън, „по-висш и по-свят“ 12 живот е нещо, към което можем да се стремим? Когато правим това, ще е добре да си спомняме онзи изключителен период от Книгата на Мормон, когато този въпрос е зададен на хората и те отговарят така утвърдително:
„И стана така, че нямаше раздори сред целия народ и в цялата земя, … понеже любовта Божия живееше в сърцата на людете.
И нямаше зависти, нито спорове, … нито какъвто и да е вид похотливост; и наистина не можеше да съществува по-щастлив народ измежду всички народи, сътворени от ръката Божия.
И нямаше нито разбойници, нито убийци, нито пък имаше ламанити, нито какъвто и да е друг вид -ити; но те бяха всички събрани в едно, чедата Христови и наследници на царството Божие.
И колко благословени бяха те!“ 13
Какъв е ключът към откриването на такъв живот, изпълнен с щастие и удовлетвореност? Разкрит е там, в текста на едно изречение: „Любовта Божия живееше в сърцата на людете“ 14 . Когато любовта Божия задава тона на живота ни, на взаимоотношенията ни един с друг и в крайна сметка на чувствата ни към цялото човечество, старите различия, ограничаващите етикети и изкуственото разделение изчезват, а мирът се увеличава. Точно това се случва в нашия пример от Книгата на Мормон. Вече няма ламанити или яковити, или йосифити, или зорамити. Няма каквито и да било -ити. Хората са приели една идентичност. Както е написано, те всички са известни като „чедата Христови“ 15 .
Тук, разбира се, говорим за първата голяма заповед, дадена на човешкия род – да възлюбим Бог чистосърдечно, напълно и безрезервно, което означава с цялото си сърце, мощ, ум и сила 16 . Да имаме такава любов към Бог е първата голяма заповед във вселената. Но първата велика истина във вселената е, че Бог ни обича точно по този начин – чистосърдечно, напълно и безрезервно, с цялото Си сърце, мощ, ум и сила. А когато тези велики сили от Неговото сърце и нашите се съчетаят без ограничения, се получава една истинска експлозия от духовна сила. Тогава, както пише Теяр дьо Шарден, „за втори път в историята на света човек ще открие огъня“ 17 .
Тогава, и всъщност само тогава, можем наистина да спазваме втората голяма заповед по начини, които не са повърхностни или незначителни. Ако обичаме Бог достатъчно, за да се опитваме да Му бъдем напълно верни, Той ще ни дава способността, възможността, волята и начините да обичаме своите ближни и себе си. Вероятно тогава ще можем отново да кажем: „Наистина не можеше да съществува по-щастлив народ измежду всички народи, сътворени от ръката Божия“ 18 .
Братя и сестри, моля се да успеем в това, в което богатият млад мъж се препъва, че ще вземем върху си кръста на Христос, колкото и много да изисква това, без значение колко може да е трудно и каква ще е цената. Свидетелствам, че когато обещаем да Го следваме, по един или друг начин този път ще ни отведе до корона от тръни и един безмилостен римски кръст. Без значение колко богат е младият началник, той не е достатъчно богат, за да може да плати и така да избегне тези символи, ние също не можем. За благословията да получим най-ценното от всички притежания – дара на вечния живот – е достатъчно малко, че от нас се иска да останем на пътеката и да следваме Първосвещеника, Когото изповядваме, нашата Зорница, нашия Застъпник и Цар. Свидетелствам заедно с малко известния Амаликий от древността, че всички ние трябва да „Му прин(есем) изцяло душите си като приношение“ 19 . За такава решителна и непоклатима отдаденост пеем:
Възхвалявам планината, към която се стремя,
планината на Твоята изкупваща любов. …
Отдавам ти сърцето си, вземи го и го запечатай,
запечатай го към Своите обиталища небесни 20 .
В святото име на Исус Христос, амин.