Да обсъдим психичното здраве
Позволете ми да споделя няколко свои констатации от времето, когато семейството ни преживяваше изпитания.
Въпреки че семейството ни е изобилно благословено, докато с радост вървим по заветната пътека, също така се борим и с големи трудности. Искам да споделя някои мои, много лични преживявания по отношение на психичните заболявания. Имам предвид болести като клинична депресия, страхова невроза, биполярно разстройство, синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност – а понякога, комбинация от всички тях. Споделям тези деликатни преживявания със съгласието на участниците в тях.
По време на моето служение съм срещал стотици хора и семейства с подобни проблеми. Понякога се замислям дали опустошителната болест, покриваща земята 1 , както се споменава в Писанията, не включва и психичните заболявания. Те са разпространени по целия свят, във всеки континент и култура, и засягат всякакви хора – млади, стари, богати и бедни. Членовете на Църквата не правят изключение.
В същото време, ученията на Църквата ни насърчават да се стремим да ставаме по-подобни на Исус Христос и съвършени в Него. Нашите деца пеят: „Като Исус аз (се опитвам) да бъда“ 2 . Ние желаем да бъдем съвършени, както нашият Небесен Отец и Исус Христос са съвършени 3 . Тъй като психичните заболявания може да пречат на нашето разбиране за съвършенство, обикновено хората избягват да говорят за тях. Вследствие на това има прекалено много невежество, несподелени страдания и отчаяние. Много хора се измъчват, че не отговарят на приетите стандарти и погрешно мислят, че мястото им не е в Църквата.
За да преодоляваме тази измама е важно да помним, че „Спасителят обича всяко от чедата на Своя Отец. Той напълно разбира болката и борбата на много хора, които имат множество проблеми, свързани с психичното здраве. Той е изстрадал „болки и оскърбления, и изкушения от всякакъв вид, … взем(айки) върху Си болките и болестите на Своя народ“ (Алма 7:11, курсив добавен; вж. също Евреите 4:15–16, 2 Нефи 9:21). Тъй като разбира всички скърби, Той знае как „да изцелява съкрушените по сърце“ (Luke 4:18, вж. също Исайя 49:13–16)“ 4 . Психичните проблеми често изискват допълнителна помощ и лечение, а не са недостатъци на характера.
Позволете ми да споделя няколко свои констатации от времето, когато семейството ни преживяваше изпитания.
Първо, много хора ще скърбят с нас, а няма да ни съдят. Поради тежки пристъпи на паника, тревожност и депресия, синът ни се завърна у дома от мисията си само след четири седмици. Като негови родители, ни беше трудно да преодолеем разочарованието и тъгата, защото много се бяхме молили той да се справи. Подобно на всички родители, желаем децата ни да преуспяват и да бъдат щастливи. Мисията трябваше да бъде важен етап от живота на нашия син. Също така се притеснявахме какво ще си помислят другите хора.
Неочаквано за нас, завръщането на сина ни му подейства извънредно съкрушаващо. Обърнете внимание, че той обичаше Господ и искаше да служи, но въпреки това не бе в състояние по причини, които се мъчеше да разбере. Скоро изпадна в състояние на пълна безнадеждност и изпитваше дълбоко чувство за вина. Вече не се чувстваше приет, а духовно вцепенен. Постоянно го измъчваше мисълта, че иска да умре.
Докато беше в това състояние на умопомрачение, синът ни бе убеден, че единственото, което му остава, е да се самоубие. Нужна бе намесата на Светия Дух и на легиони ангели от двете страни на завесата, за да бъде спасен.
Докато синът ни се бореше за живота си през този изключително тежък период, наши роднини, ръководители на района, членове на Църквата и наши приятели даваха всичко от себе си, за да ни подкрепят и да ни служат.
Никога не бях изпитвал такова изобилие на любов. Никога не бях преживявал така въздействащо и лично какво означава да се утешават онези, които се нуждаят от утешение. Семейството ни ще бъде вечно признателно за тази проява на любов.
Трудно ми е да опиша безбройните чудеса, които съпътстваха изброените събития. За щастие, нашият син оцеля, но имаше нужда от много време и много медицински, терапевтични и духовни грижи, за да оздравее и да приеме, че е обичан, ценен и необходим.
Съзнавам, че не всички подобни случаи завършват както при нас. Скърбя с онези, които са загубили свои близки твърде рано и все още скърбят, и имат въпроси, които не са получили отговори.
Моята следваща констатация е, че за нас като родители, може да е трудно да разбираме терзанията на децата си, но трябва да се образоваме. Как можем да правим разлика между трудностите, свързани с нормалното развитие и признаците на заболяване? Като родители, имаме свещената отговорност да помагаме на децата си да се справят с трудностите в живота, обаче малцина от нас са специалисти по психично здраве. Въпреки това, трябва да помагаме на нашите деца, като ги учим да бъдат доволни от усилията си да отговарят на уместните очаквания. Отчитайки личните си недостатъци, всеки от нас знае, че духовното израстване е продължителен процес.
Вече разбираме, че „няма универсален лек за емоционалното и психичното здраве. Ще преживяваме тревоги и несгоди, защото живеем в паднал свят и сме с несъвършени тела. Освен това, много допринасящи фактори могат да ни причинят психично заболяване. Независимо какво е психичното ни и емоционално благосъстояние, по-здравословно е да се съсредоточаваме върху израстването си, отколкото върху своите недостатъци“ 5 .
Единственото нещо, което винаги е помагало на мен и съпругата ми, е да бъдем възможно най-близо до Господ. Сега, поглеждайки назад във времето, разбираме как Господ търпеливо ни е наставлявал във времена на голяма несигурност. Неговата светлина ни е водила стъпка по стъпка в най-трудните моменти. Господ ни е помагал да разберем, че във вечния план ценността на една човешка душа е много по-голяма, отколкото всяка земна задача или постижение.
Отново, като се образоваме по отношение на психичните болести, се подготвяме да помагаме на себе си и на хора с подобни проблеми. Съвместните, открити и искрени обсъждания съдействат да се обръща нужното внимание на тази важна тема. В крайна сметка, знанието предшества вдъхновението и откровението. Всички тези, често незабележими проблеми, могат да засегнат всеки човек и когато се появят, изглеждат непреодолими.
Ето едно от първите неща, които трябва да научим – със сигурност не сме сами. Каня ви да изучавате темата за психичното здраве в раздела Житейска помощ на приложението Gospel Library. Чрез нейното изучаване ще придобивате повече разбиране, толерантност, състрадание и любов. Изучаването може да намали трагедията и да ни помага да имаме разумни очаквания и общуване.
Моята последна констатация: ние трябва постоянно да се грижим един за друг. Трябва да се обичаме един друг и да бъдем по-малко осъдителни – особено когато очакванията ни не се изпълняват веднага. Трябва да помагаме на нашите деца и младежи да чувстват любовта на Исус Христос към тях, дори когато им е трудно да изпитват любов към себе си. Старейшина Орсън Ф. Уитни, който е служил като член на Кворума на дванадесетте апостоли, съветва родителите как да помагат на своите изпитващи трудности деца: „Молете се за своите… деца, дръжте се за тях с вярата си“ 6 .
Често съм се замислял какво означава да се държим за тях с вяра. Вярвам, че това включва прости постъпки на обич, кротост, доброта и уважение. Означава да позволяваме на децата си да се развиват със своето темпо и да свидетелстваме, за да им помагаме да чувстват любовта на нашия Спасител. Нужно е да мислим повече за тях и по-малко за нас или другите. Това обикновено означава да говорим по-малко и да слушаме повече, много повече. Трябва да обичаме децата си, да им помагаме и често да ги поощряваме в усилията им да успяват и да бъдат верни на Бог. И накрая, трябва да правим всичко по силите си, за да сме близо до тях – точно както следва да сме близо до Бог.
За всички, които са лично засегнати от психични заболявания, дръжте се здраво за сключените от вас завети, дори и да не усещате Божията любов в момента. Вършете всички неща, които са по силите ви и тогава „спре(те)… ще види(те) спасението Божие и ръката Му, която ще бъде открита“ 7 .
Свидетелствам, че Исус Христос е нашият Спасител. Той ни познава. Обича ни и търпеливо ще ни подкрепя. По време на изпитанията на семейството ни, стигнах до знанието колко близо е Той. Неговите обещания са истинни:
Не бой се, със теб съм, кураж не губи,
Аз Бог твой Съм верен, ти твърд остани.
Любов и закрила Аз ще ти даря, …
с ръка всемогъща ще те поведа.
Като познаваме основата на нашата вяра, нека радостно да заявим:
В Исус мир потърси ли твойта душа,
Аз няма да те изоставя в беда.
От ада зловещ ти не бой се дори, …
Не ще те забравя, спасен ще си ти! 8
В името на Исус Христос, амин.