С един процент по-добри
Всяко усилие за промяна, което полагаме, независимо колко малко ни се струва то, може изцяло да промени живота ни.
В продължение на повече от един век националните отбори по колоездене на Великобритания били прицел на подигравки в колоездачните среди. Затънали в посредственост, британските колоездачи имали само няколко златни медала за 100 години участие в олимпийски игри и били дори по-незабележителни от всякога в най-важното колоездачно събитие – 3-седмичната обиколка на Франция, в която британски състезател не бил побеждавал от 110 години. Толкова жалко било положението на британските колоездачи, че дори някои производители на велосипеди отказвали да им продават велосипеди, заради опасението, че това би опетнило завинаги изградената им с много труд репутация. И въпреки огромните ресурси, инвестирани в последните технически нововъведения и изпробването на всички най-актуални режими за тренировки, нищо не помагало.
Нищичко, чак до 2003 г., когато настъпва една малка, почти незабележима промяна, която завинаги променя пътя на британското колоездене. Този нов подход разкрива също и един вечен принцип с обещание, свързан с нашия често пъти объркващ човешки стремеж към подобрение. И така, какво се случва в британското колоездене, което има голямо приложение в нашия стремеж да сме по-добри дъщери и синове на Бог?
През 2003 г. е нает сър Дейв Брейлсфорд. За разлика от предишните треньори, които се опитвали да правят драматични и резки промени, сър Брейлсфорд залага на стратегия, която нарича „натрупване на пределни печалби“. Това включва осъществяване на малки подобрения във всичко. Означава постоянно измерване на ключови статистики и работа по конкретни слабости.
Донякъде е сходно с изказаната от пророка Самуил Ламанита мисъл „(да) ходят благоразумно“ 1 . Тази широка, по-цялостна гледна точка предпазва от капана на късогледото концентриране единствено върху очевидния проблем или грях. Брейлсфорд казва: „Целият принцип дойде от идеята, че ако разбиете всичко, за което можете да се сетите, което е свързано с карането на колело, и след това го подобрите с 1 процент, когато ги съберете всички заедно, ще получите значително подобрение“ 2 .
Неговият подход се припокрива с този на Господ, който ни учи за важността на този 1 процент – дори за сметка на другите 99 го сладкия и горчив втори принцип на Евангелието – покаянието? Вместо да сме затруднени от лутането и драматичните обрати между грях и покаяние, защо да не възприемем подход на съсредоточаване върху детайлите, като едновременно с това разширяваме кръгозора си? Вместо да се опитваме да усъвършенстваме всичко, защо да не се преборим само с едно нещо?
Възможно ли е например с новото си широкообхватно усещане да сте забелязали, че сте пренебрегвали ежедневното четене на Книгата на Мормон? Ами вместо отчаяно да препускаме през всичките 531 страници за една нощ, защо вместо това не се ангажираме да четем само 1 процент от нея – това са само пет страници на ден или друга постижима цел за вашата ситуация? Възможно ли е натрупването на малки, но постоянни пределни печалби в живота ни в крайна сметка да бъде пътят към победата дори и над най-досадните ни лични недостатъци? Може ли подходът на малките хапки действително да върши работа в борбата със слабостите ни?
Утвърденият автор Джеймс Клиър заявява, че тази стратегия накланя везните категорично в наша полза. Той твърди, че „навиците са „сложната лихва на самоусъвършенстването“. Ако ставаме само с един процент на ден по-добри в нещо, за една година… ще сме 37 пъти по-добри“ 3 .
Малките печалби на Брейлсфорд започват с очевидни неща като оборудване, материи на екипировката и тренировъчни модели. Но неговият отбор не спира до там. Те продължават да откриват място за подобрение с по 1 процент в неочаквани и дотогава пренебрегвани аспекти като например храненето и дори поддръжката на велосипедите. С времето тези безбройни микро подобрения се натрупват, за да дадат смайващи резултати, които идват по-бързо отколкото някой е очаквал. Действително те прилагат вечния принцип „ред по ред, правило след правило, тук малко и там малко“ 4 .
Малките настройки ще доведат ли до „тази голяма промяна“ 5 , която желаете? Ако бъдат приложени правилно, съм 99 могат малките печалби да се натрупват, трябва да се полагат постоянни, всекидневни усилия. И макар че най-вероятно няма да сме съвършени, трябва да сме решени да подплатим постоянството си с търпение. Правете това и сладките награди на увеличената праведност ще ви носят радостта и мира, които търсите. Както учи президент Ръсел М. Нелсън: „Няма нищо по-освобождаващо, облагородяващо или по-съществено за личното ни развитие от това да се покайваме редовно и всекидневно. Покаянието не е събитие; то е процес. То е ключът към щастие и спокойствие. Когато е придружено от вяра, покаянието ни дава достъп до силата на Единението на Исус Христос“ 6 .
Относно вярата като необходимо условие за покаянието, Писанията са ясни. Всичко, което първоначално е нужно, е просто „частица вяра“ 7 . Ако можем да градим това мислене на „синапеното зърно“ 8 , ние също можем да очакваме неочаквани и необикновени подобрения в живота си. Но помнете, както не бихме се опитали да се превърнем от Атила, владетеля на хуните, в Майка Тереза за една нощ, по същия начин трябва да променяме моделите си на подобрение постепенно. Дори и необходимите промени в живота ви да са огромни, започнете с малките неща. Това важи с особена сила, ако се чувствате претоварени и обезсърчени.
Този процес не винаги преминава праволинейно. Дори пред най-решителните може да има пречки. Тъй като съм изпитвал чувство на безсилие в живота си, знам, че понякога сякаш напредваме с 1 процент, а се връщаме с 2 процента. Все пак ако останем непоколебими в своята решителност постоянно да изстискваме тези печалби от 1 процент, Този, Който „със скърбите ни се натовари“ 9 със сигурност ще ни повдигне.
Разбира се, ако сме въвлечени в тежки грехове, Господ е ясен и недвусмислен; трябва да спрем, да се обърнем за помощ към епископа си и да се отвърнем незабавно от такива практики. Но както старейшина Дейвид А. Беднар твърди: „Малки, постоянни и увеличаващи се духовни подобрения са стъпките, които Господ иска ние да направим. Да се подготвим да ходим невинни пред Бог е една от основните цели на смъртността и стремеж на цял един живот; това не се постига с единични изблици на съсредоточена духовна активност“ 10 .
И така, върши ли наистина работа този минималистичен подход към покаянието и истинската промяна? Така да се каже, изпитанието във въртенето на педалите ли е? Вижте какво се случва с британското колоездене в последните две десетилетия, откакто прилагат тази философия. Британски колоездачи са печелили славната обиколка на Франция невероятните шест пъти. През последните четири олимпиади, Великобритания е най-успешната държава във всички колоездачни дисциплини. А на наскоро завършилите олимпийски игри в Токио, Обединеното кралство спечели повече златни медали в колоезденето от която и да е друга държава.
Фотографии на британски колоездачи (по посока на часовниковата стрелка, от горе в ляво) от Фридман Вогел, Джон Джайлс и Грег Бейкър/Getty Images
Но много по-ценно от светското сребро или злато е нашето безценно обещание по пътя ни към вечността, че действително ще бъдем водени „в победително шествие в Христос“ 11 . И ако вземем решение да правим малки, но постоянни подобрения, имаме обещанието, че ще получим „венеца на славата, който не повяхва“ 12 . С призив, радващ се на това неугасващо сияние, аз ви каня да преразгледате живота си и да видите какво ви спира или забавя вашия напредък по заветната пътека. След това разширете кръгозора си. Потърсете малки, но постижими решения, които могат да доведат до сладката радост да сте само малко по-добри.
Помнете, Давид е използвал само един малък камък, за да събори привидно непобедимия великан. Но той е имал още четири камъка на разположение. По подобен начин нечестивите наклонности и вечната съдба на Алма-младши били променени само от една проста, забележителна мисъл – споменът за ученията на баща му за спасителната благодат на Исус Христос. Това се отнася и за нашия Спасител, който макар и безгрешен „първоначално не получи от пълнотата, а продължи от благодат към благодат, докато не получи пълнота“ 13 .
Именно Този, Който знае кога пада врабче, за Когото са еднакво важни обикновените минути и грандиозните моменти в живота ни, е готов веднага да ни помогне с който и да е наш 1 процент, в който бихме вложили усилия след тази конференция. Защото всяко усилие за промяна, което полагаме, независимо колко малко ни се струва то, може изцяло да промени живота ни.
С тази цел старейшина Нийл А. Максуел учи: „Всяко изразяване на праведни желания, всеки жест на служба и всяка форма на поклонение, колкото и малки и незначителни да са те, допринасят за нашата духовна сила“ 14 . Наистина великите дела могат да се осъществяват чрез малки и прости средства и да, дори само с по 1 процент 15 . Победата накрая е 100 процента сигурна „след всичко, което можем да сторим“ 16 чрез силата, заслугите и милостта на нашия Господ и Спасител, Исус Христос. За това свидетелствам в името на Исус Христос, амин.