Да отдаваме святост на Господа
Жертвата не е толкова „отказване от“ нещо, колкото „даване на“ Господ.
Миналата година, докато служех в президентството на област Азия Север, получих обаждане от президент Ръсел беше трудно да повярваме, съпругата ми попита: „С какво всъщност се занимава Председателстващото епископство?“. Помислих за момент и отвърнах: „Не съм много сигурен!“.
Година по-късно – с дълбоко смирение и благодарност – мога да отговоря на въпроса ѝ с по-голямо разбиране. Наред с много други неща, Председателстващото епископство ръководи дейностите на Църквата по благосъстоянието и хуманитарната работа. Тази работа обхваща вече целия свят и благославя повече Божии чеда от когато и да било.
Като Председателстващо епископство, ние сме подпомагани от прекрасни служители на Църквата и други, в това число общото президентство на Обществото за взаимопомощ, което служи с нас в Изпълнителния комитет на Църквата по благосъстоянието и разчитането на собствените сили. В качеството ни на членове на този комитет, Първото президентство помоли мен, както и сестра Шарън Юбанк, която ни говори вчера, да споделим с вас актуална информация за последните хуманитарни дейности на Църквата. Те специално помолиха да изразим тяхната неизмерима благодарност, защото, братя и сестри, вие сте тези, които направихте възможни тези хуманитарни дейности.
Докато наблюдавахме със загриженост началния икономически ефект на кризата COVID-19 по света, лесно можеше да очакваме спад в паричните дарения, които светиите можеха да си позволят да правят. Все пак, нашите членове не бяха имунизирани срещу затрудненията, свързани с пандемията. Представете си какво изпитахме, когато установихме точно обратното! Хуманитарните дарения през 2020 г. се оказаха най-големите досега – и се очертава да бъдат още по-големи тази година. В резултат на вашата щедрост, Църквата успя да отреагира в най-голям мащаб от създаването на Хуманитарния фонд, с повече от 1 500 проекта за облекчаване на последствията от COVID в над 150 държави. Тези дарения, които вие толкова чистосърдечно сте дали на Господ, бяха преобразувани в животоподдържащи неща оито иначе нямаше да имат достъп до тях.
Огромната вълна от време и енергия, предоставени от членовете на Църквата на хуманитарната кауза, са също толкова важни, колкото и осигуряването на стоки. Дори в разгара на пандемията, природните бедствия, гражданските конфликти и икономическата нестабилност продължаваха да принуждават милиони хора да напускат домовете си. Обединените нации вече докладват за над 82 милиона принудително разселени в света 1 . Добавете към тях милиони други, които избират да избягат от бедността и подтисничеството в търсене на по-добър живот за себе си или децата си, и ще започнете да придобивате бегла представа за положението в световен мащаб.
Имам удоволствието да съобщя, че благодарение на времето и талантите на толкова много доброволци, Църквата управлява центрове за бежанци и посрещане на имигранти на много места в Съединените щати и Европа. И благодарение на вашия принос, ние осигуряваме стоки, средства и доброволци в помощ на подобни програми, ръководени от други организации по целия свят.
Искам да изразя своята сърдечна благодарност към светиите, протягали ръка да хранят, обличат, подкрепят и помагат на тези бежанци да се установят и да си стъпят на краката.
Вчера вечерта, сестра Юбанк сподели с вас някои от забележителните усилия на светиите в тази връзка. Размишлявайки върху тях, мислите ми често се насочват към принципа за жертвата и пряката му връзка с двете големи заповеди – да обичаме Бог и да обичаме ближния си.
В съвременната употреба на термина жертва се загатва идеята за „отказване“ от неща в полза на Господ и Неговото царство. Но в древни дни значението на думата жертва (на английски sacrifice) е било по-тясно свързано с латинските корени на думата: sacer, което означава „свещен“ или „свят“ и facere, което означава „правя“ 2 . Така в древността думата жертва буквално е означавала „да направи(м) нещо или някого свят“ 3 . Погледнато от този ъгъл, жертването е процес на освещаване и опознаване на Бог, а не събитие или ритуално „отказване“ от неща заради Господ.
Господ казва: „Защото милос(ърдие) искам, а не жертва, и познаване на Бога – повече от всеизгаряния“ 4 . Господ иска да бъдем свети 5 , да притежаваме милосърдие 6 и да Го опознаваме 7 . Както учи апостол Павел: „И ако раздам целия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползва“ 8 . В крайна сметка Господ иска сърцата ни; Той иска да станем нови създания в Христа 9 . Както той напътства нефитите: „Вие ще Ми принесете в жертва съкрушено сърце и разкаян дух“ 10 .
Жертвата не е толкова „отказване от“ нещо, колкото „даване на“ Господ. Издълбани над входа на всеки храм са думите „Свят на Господа, домът Господен“. Като спазваме сключените от нас завети чрез жертви, ние биваме освещавани чрез благодатта на Исус Христос и на олтарите в светия храм, със съкрушено сърце и разкаян дух, ние отдаваме своята святост на Господа. Старейшина Нийл А. Максуел учи: „Да подчиним волята си (или сърцето си 11 ) е наистина единственото лично нещо, което имаме да положим на Божия олтар. … Обаче, когато вие и аз се подчиняваме, позволявайки на личната си воля да бъде погълната от Божията воля, тогава наистина Му даваме нещо!“ 12 .
Когато гледаме на жертвите си в полза на другите като на „отказване“ от нещо, те може да ни се струват като товар и ние да се обезсърчаваме, когато те не биват признавани или възнаграждавани. Когато обаче гледаме на тях като на „даване“ на Господ, нашите жертви за другите се превръщат в дарове, а самата радост от щедрото даване се превръща в награда. Без потребността от любовта, одобрението или признанието на другите, нашите жертви стават най-чистосърдечния и дълбок израз на нашата благодарност и любов към Спасителя и нашите ближни. Всяко изпълване с гордост от саможертвата отстъпва място на чувства на благодарност, великодушие, удовлетвореност и радост 13 .
Нещо става свято – дали ще бъде животът, притежанията, времето или талантите ни – не просто като се откажем от него, а като го посветим 14 на Господ. Хуманитарната работа на Църквата е такъв дар. Тя е продукт на колективния, осветен принос на светиите – проява на нашата любов към Бог и Неговите чеда 15 .
Стив и Анита Канфийлд са пример за светии от последните дни по целия свят, които са изпитали преобразяващите благословии на това да дават на Господ. Като мисионери по благосъстоянието и разчитането на собствените сили, семейство Канфийлд били помолени да осигуряват помощ на бежански лагери и центрове за имигранти из Европа. По професия сестра Канфийлд е интериорен дизайнер от световна класа и е работила със заможни клиенти за подобряване естетичността на техните луксозни домове. Изведнъж тя се озовава в напълно противоположен на нейния свят, докато служи сред хора, загубили почти всичките си земни притежания. По думите ѝ, тя заменя „мраморни алеи за подове от пръст“, като по този начин намира неизмеримо удовлетворение, когато заедно със съпруга си започват да се сприятеляват, а скоро да обикват и приемат нуждаещите се от помощта им хора.
Семейство Канфийлд отбелязват: „Не смятаме, че сме се „отказали“ от каквото и да било, за да служим на Господ. Нашето желание бе просто да Му „дадем“ времето и силите си за благославяне на Неговите чеда по какъвто начин Той сметне за нужно. Докато работехме заедно с нашите братя и сестри, техният външен облик – всички различия, свързани с произхода и притежанията – престана да бъде от значение за нас, важна бе само любовта в сърцата ни. Никакви успехи в кариерата или материални придобивки не биха могли да се сравнят с начина, по който тези преживявания, тази служба сред най-скромните Божии чеда, ни обогатиха“.
Историята на семейство Канфийлд и много други като нея ми помогнаха да вникна в думите на една простичка, но съдържаща дълбок смисъл песен от Неделното училище за деца:
„Давай“, поточето „давай ти“, казва то,
бързайки да тече то по склона надалеч.
(„Малко съм, зная, но където и да отида),
пак ще расте зеленина“.
Да, всеки от нас е малък, но заедно, като даваме на Бог и нашите ближни, животът на хората, където и да отиваме, бива обогатяван и благославян.
Третият куплет на песента е по-малко известен, но завършва със следната любяща покана:
„Давай като Исус, дай и ти се раздай.
Нещичко има в’нас да дадем на света
като поточето и дъжда,
за живота и за Бог 16 “.
Скъпи братя и сестри, когато живеем за Бог и другите хора, като даваме от своите средства, време, и да, дори от самите себе си, ние правим света малко по-зелен, правим Божиите чеда малко по-щастливи, като междувременно и ние ставаме малко по-свети.
Нека Господ ви благославя изобилно за жетвите, които правите за Него от сърце.
Свидетелствам, че Бог е жив. „Неговото име е Свят Човек“ 17 . Исус Христос е Неговият Син и всяка добра дарба идва от Него 18 . Чрез Неговата благодат и като спазваме сключените от нас завети чрез жертви, нека бъдем освещавани и винаги даваме повече любов и святост на Господ 19 . В святото име на Исус Христос, амин.