„Ще сторя слабите им страни да станат силни“
Когато се смиряваме и упражняваме вяра в Исус Христос, благодатта на Христос и Неговата безпределна единителна жертва правят промяната възможна.
Президент Томас С. Монсън веднъж сподели историята на затворническия директор Клинтън Дъфи. „През 40-те и 50-те години на миналия век, (директор Дъфи) доби известност с усилията си да промени живота на мъжете в своя затвор. Един негов критик казва: „Ама не знаете ли, че леопардите не могат да си сменят петната?“.
Директор Дъфи отговаря: „Трябва да сте наясно, че не работя с леопарди. Работя с хора, а хората се променят всеки ден“1.
Една от най-големите лъжи на Сатана е, че мъжете и жените не могат да се променят. Тази неистина се преповтаря по много различни начини, тъй като светът казва, че просто не можем да се променяме – или още по-лошо, че не трябва да се променяме. Учени сме, че нашите обстоятелства ни определят. Светът казва, че трябва да „приемем кои сме всъщност и да бъдем верни на истинското си аз“.
Ние можем да се променяме
Макар да е наистина добре да бъдем себе си, ние трябва да сме верни на своята истинска същност като синове и дъщери на Бог с божествена природа и съдба да станем като Него2. Ако нашата цел е да сме верни на тази божествена природа и съдба, тогава на всички ни е нужна промяна. В Писанията думата за промяна е покаяние. Президент Ръсел М. Нелсън учи: „Прекалено много хора гледат на покаянието като на наказание – нещо, което да избягват, освен ако не е свързано със сериозни обстоятелства. … Когато Исус ни моли да се покаем, Той ни кани да се променим“3.
Божиите условия
Разработчиците на компютърен софтуер използват условни твърдения, за да казват на компютрите какво да правят. Те понякога са наричани импликации. Изглеждат така: „ако х е вярно, тогава направи у“.
Господ също действа чрез условия: условия за вяра, условия за праведност, условия за покаяние. Съществуват много примери за условни твърдения на Бог, като например:
„Ако спазваш заповедите Ми и устоиш до края, (тогава) ще имаш вечен живот, който дар е най-великият от всички Божии дарове“4.
Или „ако попитате с искрено сърце, с истинско намерение и вярвайки в Христа, (тогава) Той ще ви изяви истината за тях чрез силата на Светия Дух“5.
Дори Божията любов, при все че е безкрайна и съвършена, е обект на условия6. Например:
„Ако пазите Моите заповеди, (тогава) ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Моя Отец и пребъдвам в Неговата любов“7.
Старейшина Д. Тод Кристоферсън допълнително разяснява тази евангелска истина, като учи: „Някои често казват: „Спасителят ме обича какъвто съм“ и това несъмнено е вярно. Но Той не може да ни отведе в царството Си такива, каквито сме, „защото нищо нечисто не може да пребивава там или да живее в присъствието Му“ (Моисей 6:57). Нашите грехове първо трябва да бъдат отстранени“8.
Слабите страни могат да стават силни
Благословията да получаваме Божията сила, която да ни помага да се променяме, също е условна. Спасителят, говорейки чрез пророка Мороний в Книгата на Мормон, учи: „Ако човеците дойдат при Мене, Аз ще им покажа тяхната слабост. Аз давам на човеците слабост, за да бъдат смирени; и Моята благодат е достатъчна за всички човеци, които се смиряват пред Мене; защото ако те се смирят пред Мене и повярват в Мене, тогава Аз ще сторя слабите им страни да станат силни“9.
Ако разгледаме по-отблизо на какво ни учи Господ тук, ще видим как Той първо казва, че дава на мъжете и жените слабост, единствено число, която е част от нашето земно съществуване като паднали или плътски същества. Станали сме естествени мъже и жени поради Падението на Адам. Но чрез Единението на Исус Христос, ние можем да преодолеем своята слабост или своето паднало естество.
Той след това казва, че Неговата благодат е достатъчна и че ако се смирим и повярваме в Него, тогава Той ще стори слабите ни страни (множествено число) да станат силни. С други думи, когато първо променим падналото си естество, своята слабост, тогава ще можем да променяме поведението си, своите слабости.
Изисквания за промяна
Нека прегледаме изискванията за промяна според Господния модел:
Първо, трябва да се смирим. Господното условие за промяна е смирението. „Ако те се смирят пред Мене“10 – казва Той. Обратното на смирението е гордостта. Горделиви сме, когато си мислим, че нашата идея е по-добра – когато това, което ние мислим или чувстваме, стане по-важно от това, което Бог мисли или чувства.
Цар Вениамин учи, че „естественият човек е враг на Бога… и ще бъде такъв во веки веков, освен ако не… отхвърли естествения човек, и не стане светия чрез Единението на Господа Христа, и не стане като дете, покорен, кротък (и) смирен“11.
За да се променим, трябва да отхвърлим естествения човек и да станем смирени и покорни. Трябва да сме достатъчно смирени, за да следваме един жив пророк. Достатъчно смирени, за да сключваме и спазваме храмови завети. Достатъчно смирени, за да се покайваме всеки ден. Трябва да сме достатъчно смирени, за да искаме да се променим, да „отда(дем) сърцата си на Бога“12.
Второ, трябва да имаме вяра в Исус Христос. И пак словата на Спасителя: „Ако те се смирят пред Мене и повярват в Мене“13 – Той ще ни даде силата да преодолеем нашите слаби страни. Смирението, съчетано с вяра в Исус Христос, ще ни даде достъп до Неговата даваща сила благодат и до пълнотата от благословии, налични благодарение на Неговото Единение.
Президент Нелсън учи: „Истинското покаяние започва с вяра, че Исус Христос има силата да ни пречиства, изцелява и укрепва. … Нашата вяра отключва Божията сила в нашия живот“14.
Трето, посредством Своята благодат Той може да прави слабите ни страни да стават силни. Ако се смирим и имаме вяра в Исус Христос, тогава Неговата благодат ще ни даде способността да се променим. С други думи, Той ще ни даде силата да се променим. Това е възможно, защото, както Той казва: „Моята благодат е достатъчна за всички човеци“15. Неговата укрепваща, подпомагаща благодат ни дава силата да преодоляваме всякакви препятствия, всякакви трудности и всякакви слабости в стремежа си към промяна.
Нашите най-слаби страни могат да станат най-голямата ни сила. Можем да бъдем променени и да „ста(нем) нови същества“16. Слабите страни буквално могат да станат „силни“17.
Спасителят е изработил Своето безпределно и вечно Единение, за да можем действително да се променяме, покайваме и да ставаме по-добри. Наистина можем да бъдем родени отново. Можем да преодоляваме навици, пристрастявания и дори „склонност(та) да вършим зло“18. Като синове и дъщери на един любящ Отец в небесата, ние имаме в себе си силата да се променяме.
Примери за промяна
Писанията са пълни с разкази за мъже и жени, които са се променили.
Савел, един фарисей и активен гонител на раннохристиянската църква19, станал Павел, апостол на Господ Исус Христос.
Алма бил свещеник в двора на нечестивия цар Ной. Той чул словата на Авинадий, изцяло се покаял и станал един от великите мисионери в Книгата на Мормон.
Неговият син, Алма, прекарал младежките си години в опити да унищожи Църквата. Той бил сред „най-долните грешници“20, докато не изпитал промяна в сърцето и на свой ред не станал въздействащ мисионер.
Моисей бил осиновен в семейството на фараона и бил отгледан в лукс като египетски принц. Но когато разбрал кой е всъщност и научил за божествената си съдба, той се променил и станал пророкът в Стария завет, предоставил закона на израилтяните21.
Дядото на съпругата ми, Джеймс Б. Кейзър, винаги ме е впечатлявал със собствената си голяма промяна в сърцето22. Роден през 1906 г. в семейството на предани светии от последните дни, чиито предци били пионери в долината на Соленото езеро, той изгубил майка си в ранна възраст и имал проблеми през младежките си години. Тези години били прекарани далеч от Църквата и през тях той придобил множество лоши навици. Въпреки това той срещнал и се оженил за една предана жена и заедно те отгледали пет деца.
През 1943 г., след трудните години на Голямата депресия и по време на Втората световна война, Бъд, както го наричали приятели и близки, напуснал Юта и се преместил в Лос Анджелис, щата Калифорния, за да търси работа. През това време, докато бил далеч от дома си, той живял със сестра си и нейния съпруг, който служел като епископ в техния район.
Поради любовта и влиянието на сестра си и зет си, той започнал да пробужда интереса си към Църквата и започнал да чете Книгата на Мормон всяка вечер преди да заспи.
Една вечер, докато четял 34-та глава на Алма, следните думи докоснали сърцето му:
„Да, бих желал да дойдете и да не вкоравявате повече сърцата си. …
Защото ето, този живот е времето човеците да се приготвят да срещнат Бога, да, ето, денят на този живот е денят, през който човеците да изпълнят трудовете си“23.
Докато четял тези стихове, го обзело едно силно чувство и той разбрал, че трябва да се промени, да се покае, и осъзнал какво трябва да направи. Той станал от леглото си, коленичил и започнал да се моли, умолявайки Господ да му прости и да му даде силата, от която се нуждаел, за да направи промени в живота си. Получил отговор на молитвата си и от този момент нататък той никога не се обърнал назад. Бъд започнал да служи в Църквата и останал предан, отдаден светия от последните дни до края на живота си. Той бил променен по всички възможни начини. Умът му, сърцето му, действията му, цялото му същество били променени.
Братя и сестри, нашата божествената съдба и цел са в крайна сметка да станем подобни на нашия Небесен Отец и на Спасителя, Исус Христос. Ние правим това, като се променяме или покайваме. Ние получаваме образа на Спасителя на лицата си24. Ние ставаме нови, чисти, различни и просто продължаваме да работим над това всеки ден. Понякога може да изглежда, като че правим две стъпки напред и една назад, но продължаваме напред смирено и с вяра.
И като се смиряваме и упражняваме вяра в Исус Христос, благодатта на Христос и Неговата безпределна единителна жертва правят промяната възможна.
Свидетелствам, че Исус Христос наистина е нашият Спасител и Изкупител. Благодатта Му наистина е достатъчна. Заявявам, че Той е „пътят, истината и животът“25. В името на Исус Христос, амин.