2022 г.
Голяма промяна в сърцето: „Няма какво повече да Ти дам“
май 2022 г.
10:57

Голяма промяна в сърцето:

„Няма какво повече да Ти дам“

От старейшина Едуардо Гаварет

От Седемдесетте

Промяната в сърцето не е просто събитие – нужни са вяра, покаяние и постоянни духовни усилия.

Въведение

В петък, 28 октомври 1588 г., след счупване на руля и управляван само от гребла, корабът Ла Хирона, собственост на Великата испанска армада, се сблъскал със скалите на Лакада Пойнт в Северна Ирландия1.

Корабът се преобърнал. Мъж от оцелелите носел подарен преди няколко месеца от жена му златен пръстен, на който пишело: „Няма какво повече да ти дам“2.

Пръстен, гравиран с израза „Няма какво повече да ти дам“ и ръка, която държи сърце, израз на любовта на една съпруга към нейния съпруг.

Връзка с Писанията

Четенето на тази история ми направи дълбоко впечатление и ми напомни за изискването на Спасителя: „И вие ще Ми принесете в жертва съкрушено сърце и разкаян дух“3.

Замислих се също как откликват хората на словата на цар Вениамин: „Да, ние вярваме на всичките слова, които си ни казал, … (които са) извършил(и) голяма промяна в нас, в сърцата ни, та да нямаме повече склонност да вършим зло, а да вършим добро непрестанно“4.

Лична връзка

Нека ви разкажа за едно мое преживяване от времето, когато бях на 12 години, ефектът от което продължава и до днес.

Моята майка ми каза: „Едуардо, побързай. Закъсняваме за църковните събрания“.

„Мамо, ще остана при татко днес“ – отговорих аз.

„Сигурен ли си? Трябва да присъстваш на събранието на твоя кворум на свещеничеството“ – каза тя.

Аз отговорих: „Горкият татко! Ще остане сам. Ще остана при него днес“.

Татко не беше член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.

Майка ми и сестрите ми отидоха на неделните събрания. И така, аз отидох в работилницата на татко, където той обичаше да ходи в неделя, и както казах на майка си, прекарах известно време с него, тоест няколко минути, а след това го попитах: „Татко, наред ли е всичко?“

Той продължи да поправя радиоапарати и часовници, което му беше хоби, и само ми се усмихна.

След това му казах: „Ще отида да играя с моите приятели“.

Татко, без да поглежда към мен, ми каза: „Днес е неделя. Не трябва ли да ходиш на църква?“

„Да, но казах на мама, че днес няма да ходя“ – отговорих аз. Татко продължи със заниманието си и за мен това бе като разрешение да си тръгна.

Сутринта на този ден имаше важен футболен мач и моите приятели ми бяха казали, че не бива да отсъствам, защото трябва да го спечелим.

Неудобното за мен беше, че се налагаше да мина пред сградата за събрания, за да стигна до футболното игрище.

Решително се втурнах към футболното игрище и се спрях преди голямата пречка по пътя ми – сградата за събрания. Изтичах на отсрещния тротоар, където имаше няколко големи дървета, и реших да тичам между тях, за да не ме забележи някой, защото по това време членовете пристигаха за събранията.

Стигнах тъкмо навреме за началото на мача. Успях да играя и да се прибера вкъщи преди майка ми.

Всичко мина добре, отборът ни спечели и бях развълнуван. Но се оказа, че добре изпълненото ми тичане към игрището не е останало незабелязано от съветника в кворума на дяконите.

Брат Феликс Еспиноза ме бе забелязал да тичам бързо от дърво на дърво, докато се стремях се никой да не ме види.

В началото на седмицата брат Еспиноза дойде вкъщи и пожела да говори с мен. Той не каза какво е видял в неделя, нито ме попита защо съм пропуснал събранието.

Той само ми връчи едно ръководство и каза: „Бих искал ти да водиш урока за свещеничеството в неделя. Отбелязах кой е урокът. Не е много труден. Искам да го прочетеш, а аз ще те посетя след два дни, за да ти помогна с подготовката за него“. След като казва това, той ми връчи ръководството и си тръгна.

Нямах желание да водя урока, но не можах да му откажа. Бях планирал идната неделя да остана отново при баща си, тоест, имаше друг важен футболен мач.

Брат Еспиноза беше човек, на когото младите хора се възхищаваха5. Той открил възстановеното Евангелие и това променило живота му, или с други думи, сърцето му.

В събота следобед си помислих: „Е, може пък утре да се събудя болен и да не се налага да ходя на църква“. Вече не се притеснявах за мача, а за урока, който трябваше да водя, особено урок за Господния ден.

Неделя дойде и се събудих по-здрав от всякога. Не можех да се оправдая или да избягам.

Беше първият път, когато щях да водя урок, но брат Еспиноза ми помагаше и в този ден изпитах голяма промяна в сърцето си.

Оттогава започнах да освещавам Господния ден и с течение на времето, според словата на президент Ръсел М. Нелсън, Господният ден се превърна в наслада6.

„Господи, давам Ти всичко, няма какво повече да Ти дам“.

Придобиване

Как да придобием тази голяма промяна в сърцето? Тя започва и впоследствие настъпва:

  1. когато изучаваме Писанията, за да придобиваме знание, което ще укрепва вярата ни в Исус Христос и ще създаде у нас желание за промяна7;

  2. когато развиваме това желание чрез молитви и пост8;

  3. когато действаме според словата, които сме изучавали или слушали, и встъпим в завет да отдадем сърцата си на Бог, точно като народа на цар Вениамин9.

Разпознаване и завет

Как разбираме, че сърцето ни се променя?10

  1. Когато желаем да угодим на Бог във всички неща11.

  2. Когато се отнасяме към другите с любов, уважение и внимание12.

  3. Когато виждаме, че качествата на Христос се превръщат в част от нашия характер13.

  4. Когато усещаме по-трайно напътствията на Светия Дух14.

  5. Когато спазваме някоя заповед, която ни е било трудно да изпълняваме, и след това продължаваме да живеем според нея15.

Когато слушаме внимателно напътствията на нашите ръководители и с радост решаваме да ги следваме, не изпитваме ли голяма промяна в сърцето?

„Господи, давам Ти всичко, няма какво повече да Ти дам“.

Поддържане и ползи

Как да поддържаме голямата промяна?

  1. Когато вземаме от причастието всяка седмица и подновяваме завета да вземем върху си името на Христа, винаги да си спомняме за Него и да спазваме Неговите заповеди16.

  2. Когато съсредоточаваме живота си върху храма17. Редовното посещаване на храма ще ни помага да поддържаме сърцето си променено и обновено, докато участваме в обредите.

  3. Когато обичаме своите ближни и им служим чрез дейности по служение и мисионерска работа18.

Тогава, за наша голяма радост, вътрешната ни промяна ще укрепва и ще се разпространява, докато изобилстваме на добри дела19.

Голямата промяна в сърцето ни дава усещане за свобода, доверие и мир20.

Промяната в сърцето не е просто събитие – нужни са вяра, покаяние и постоянни духовни усилия. Промяната започва, когато пожелаем да предадем волята си на Господ, и се осъществява, когато встъпваме в завети с Него и ги спазваме.

Тези индивидуални действия оказват положително влияние както върху нас, така и върху хората около нас.

Според словата на президент Ръсел М. Нелсън: „Представете си колко бързо унищожителните конфликти по целия свят, а и тези в личния ни живот, биха били разрешавани, ако всички ние изберем да следваме Исус Христос и да се вслушваме в ученията Му“21. Следването на ученията на Спасителя води до голяма промяна в сърцето.

Скъпи братя и сестри, млади хора и деца, докато участваме в конференцията тези дни, нека словата на нашите пророци, които ще бъдат давани от Господ, да се запечатат в сърцата ни, за да изпитаме голяма промяна.

Вие, които все още не сте се присъединили към възстановената Господна Църква, каня ви да слушате мисионерите с искрено намерение да разберете какво очаква Бог от вас и да изпитате тази вътрешна промяна22.

Днес е времето да решите да следвате Господ Исус Христос. „Господи, давам Ти сърцето си, няма какво повече да Ти дам“.

Точно като оцелелия след корабокрушението пръстен, когато отдаваме сърцата си на Бог, ние сме спасявани от бушуващите морета на този живот, като в този процес биваме усъвършенствани и пречиствани чрез Единението на Христос и ставаме Христови чеда, духовно родени от Него23. За това свидетелствам в името на Исус Христос, амин.